От доста време си мисля, как всички хора свеждат нещата до относителни истини, "факти" на които им е време да си ходят в миналото, градски и селски легенди, които трябва да си останат просто легенди.
Непрекъснатото говорене за морал и тем подобни ме накара да се замисля какво разбирам аз под морал.
За мен морално е:
1. Да уважаваш хората и да ги изслушваш.
2. Да се държиш възпитано - да не си груб и непочтителен с околните.
3. Да не се "съешаваш" на публични места, и да си лягаш всеки ден с различни хора. (Аз съм си изключително моногамна, а и пошлата развратност винаги ми е била противна).
4. Да зачиташ личният живот и избор на другите и да не се месиш, когато не са поискали помощта или мнението ти.
5. Да се придържаш към собствените си идеали и вярвания, без да се опитваш да ги налагаш със сила на околните (както правят някои хора с политическа, медийна или религиозна власт).
6. Да знаеш, кога е добре да отстъпиш и кога да дадеш пълен напред. (повярвайте ми, споровете с простаци са всичко друго, но не и ползотворни- те са излишно пилеене на сили и време) :)
7. Да почиташ семейството си (най-вече родителите си).
8. Да се опитваш да разбираш, а не да приемаш разбирания наготово.
9. Да се стремиш да правиш добро, независимо от факта, че злото е толкова много...
10. И най-важното - БЪДИ ЧОВЕК ПРЕДИ ВСИЧКО! Много хора се самозабравиха обявявайки се за "жени", "мъже", "християни" и т.н. Всички забравиха основното: ЧЕ СМЕ ХОРА, ПРЕДИ ВСИЧКО.
Всъщност какво толкова извратено искаме ние Транс* хората и останалите ЛГБИК и т.н. хора. Не искаме свобода на оргиите, не искаме свобода на Сатанизма или другите пошлости, които ни се приписват. Били сме развратни - чакай малко, разврата е характерен за всички човешки същества просто някои са по-развратни от други и това не се отнася и няма нищо общи със сексуалността или половото самоосъзнаване. Всички тези простотии за сексуалният глад, сексуалните влечения към нетрадиционни неща като животни, деца, мъртъвци, жени в женската тоалетна... тези неща не са определящи и характерни за нас. Те са характерни за всеки цис*, хетеро* човек.
Какво всъщност искам аз като транс* жена:
1. Искам качествени здравни услуги и достъп до стандартното за транс* хора лечение - хормонално и хирургическо. Аз лично не искам някаква безплатна помощ от НЗОК. Искам, просто лекарите да бъдат лекари и да си вършат съвестно работата, а не да философстват, кое как трябва да бъде. Всичко е указано.
2. Спокойна работна среда, без интриги. Искам да си работя спокойно, без да се шушука и спекулира. Много е лесно, мижитурките да си запълват времето с клюки и сплетни, по този фактор можеш да определиш, кой колко работи. Истински трудещият се човек, няма време да се оплаква, че дадена транс* или хомосексуална личност му пречи. За да имаш време да съдиш другите, значи не вършиш нищо самият ти. Аз не съм постъпила на работа на длъжност "транссексуална" и това не ме определя, като служител.
3. Спокоен семеен живот с единственият човек когото обичам и с когото съм. Понеже и двамата сме транс* нашето семейство си остава хетеро* по всички параграфи. Нормално... понятието "нормално" е нещо много относително! Прочетете "черните хроники" във вестника и вижте колко примери за наглед "нормални" семейства ще намерите.
Проблемът при семейства, като нашите (ЛГБТИ....), когато имат деца, всъщност е клюкарското-тесногръдо-обществото. Аз не знам що за човек си, ако се стремиш да превърнеш детето си в свое подобие. Всички родители искат най-доброто за децата си. Ако аз има цис* деца, по никакъв начин, няма да искам те да преминават през това, през което аз съм минала... ако са хомосексуални или транс*, тогава ще ги подкрепям, защото ще знам как да им помогна...няма да кърша ръце и да прегръщам Библията. Знам, че ще съм много по-добра майка от многото посредствени, такива~, наоколо. Защото въпреки всичко ще бъда до детето си, ще му дам това, което му е необходимо и ще го науча да се бори за това което иска. Ще го науча да разбира и приема, да цени доброто и човешкото. И нека следва пътя си.
~ забележка: Под посредствени майки, визирам тези, които все "искат най-доброто" за детето си, а всъщност го потискат и унищожават бавно. Не, аз не отричам дисциплината. Не казвам, че ще пусна детето си в някаква упадъчна среда - вертеп или кръчма.
4. Аз си гледам моят живот, вие си гледате вашият.
Моята транссексуалност си е част от моя личен живот. Тя не засяга, сульо и пульо! Нито децата им, нито баба им, майка им, баща им и т.н. Хората, които се пулят в другите, обикновено имат толкова много проблеми - дълбоколичностни и други, в своя живот, че ги е страх да се обърнат и да ги посрещнат лице в лице. За това седят и се хихикат, като глутница крастави хиени, съдят, разобличават, лъжат и мажат със собствените си нечистотии, само и само да не останат сами със своята простота и да разберат, колко са жалки и ненужни.
5. Нормално човешко отношение.
Знам, колко обичат да се мерят хората. Повярвайте ми и най-добрите ви приятели имат, това свойство, да кажат, че биха направили това и това по-добре от вас. И в това няма нищо лошо. Това са неща, които правим в личният си и служебен кръг. Не на публично място и с всички. Когато отида в някое обществено място, аз не съм влязла там за да парадирам или да се меря. Винаги ще се намерят социопати, които да правят това и никое човешко същество, не е застраховано. Аз просто съм отишла в МОЛ-а да си напазарувам или да разгледам. Не съм отишла да тормозя продавачките с присъствието си - това си е техен проблем, че са ограничени и не могат да си вършат работата професионално.
Може би не казах всичко. Може някои неща да ви се струват нереални, но това си е ваше мнение. Имате право на него! Аз казвам нещата, такива каквито са, осмисляни и ревизирани по милион пъти. Тази публикация има дълъг творчески път, може да не е съвършена, но все пак отразява обективно какво мисля.
Въпрос: "Ти ако беше на мое място, как би се отнесла към мъж в рокля?"
Отговор: Нормално. Просто, както се отнасям към всички - хвърлям един бърз поглед и си продължавам напред.
Въпрос: "Как би обяснила на децата си, когато видят мъже да се целуват или травестити да минават край тях, какви са тези хора?"
Отговор: Те са точно това - ХОРА. Те просто са такива, каквито са. Не са лицемерни и подмолни, като повечето.
Проблемът при семейства, като нашите (ЛГБТИ....), когато имат деца, всъщност е клюкарското-тесногръдо-обществото. Аз не знам що за човек си, ако се стремиш да превърнеш детето си в свое подобие. Всички родители искат най-доброто за децата си. Ако аз има цис* деца, по никакъв начин, няма да искам те да преминават през това, през което аз съм минала... ако са хомосексуални или транс*, тогава ще ги подкрепям, защото ще знам как да им помогна...няма да кърша ръце и да прегръщам Библията. Знам, че ще съм много по-добра майка от многото посредствени, такива~, наоколо. Защото въпреки всичко ще бъда до детето си, ще му дам това, което му е необходимо и ще го науча да се бори за това което иска. Ще го науча да разбира и приема, да цени доброто и човешкото. И нека следва пътя си.
~ забележка: Под посредствени майки, визирам тези, които все "искат най-доброто" за детето си, а всъщност го потискат и унищожават бавно. Не, аз не отричам дисциплината. Не казвам, че ще пусна детето си в някаква упадъчна среда - вертеп или кръчма.
4. Аз си гледам моят живот, вие си гледате вашият.
Моята транссексуалност си е част от моя личен живот. Тя не засяга, сульо и пульо! Нито децата им, нито баба им, майка им, баща им и т.н. Хората, които се пулят в другите, обикновено имат толкова много проблеми - дълбоколичностни и други, в своя живот, че ги е страх да се обърнат и да ги посрещнат лице в лице. За това седят и се хихикат, като глутница крастави хиени, съдят, разобличават, лъжат и мажат със собствените си нечистотии, само и само да не останат сами със своята простота и да разберат, колко са жалки и ненужни.
5. Нормално човешко отношение.
Знам, колко обичат да се мерят хората. Повярвайте ми и най-добрите ви приятели имат, това свойство, да кажат, че биха направили това и това по-добре от вас. И в това няма нищо лошо. Това са неща, които правим в личният си и служебен кръг. Не на публично място и с всички. Когато отида в някое обществено място, аз не съм влязла там за да парадирам или да се меря. Винаги ще се намерят социопати, които да правят това и никое човешко същество, не е застраховано. Аз просто съм отишла в МОЛ-а да си напазарувам или да разгледам. Не съм отишла да тормозя продавачките с присъствието си - това си е техен проблем, че са ограничени и не могат да си вършат работата професионално.
Може би не казах всичко. Може някои неща да ви се струват нереални, но това си е ваше мнение. Имате право на него! Аз казвам нещата, такива каквито са, осмисляни и ревизирани по милион пъти. Тази публикация има дълъг творчески път, може да не е съвършена, но все пак отразява обективно какво мисля.
И накрая малък АвтоКуиз:
/как бих отговорила на нормално зададени въпроси/
Въпрос: "Ти ако беше на мое място, как би се отнесла към мъж в рокля?"
Отговор: Нормално. Просто, както се отнасям към всички - хвърлям един бърз поглед и си продължавам напред.
Въпрос: "Как би обяснила на децата си, когато видят мъже да се целуват или травестити да минават край тях, какви са тези хора?"
Отговор: Те са точно това - ХОРА. Те просто са такива, каквито са. Не са лицемерни и подмолни, като повечето.
