събота, 13 февруари 2016 г.

СКЪПА, КИФЛО! ЖИВОТЪТ НЕ Е КИНО, КУПОНИ И ЕКСКУРЗИИ! (ПИСМО №1 ДО САМОЗАБРАВИЛА СЕ ТРАНС* ЖЕНА!)



https://scontent-ams3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/v/t1.0-9/1935635_752893834842913_6683559678528205359_n.jpg?oh=daaa113b333af76a987873042418cad2&oe=57653E46

Скъпа, кифло!


ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Настоящият текст е много дълъг и труден за четене! Въпросните кифли, ще запомнят това, което им изнася. Незапознатите, ще се чудят за каво им говоря. Другите транс* хора, ще кажат ,че се вживявам. Може би, последните са прави - не просто се вживявам, а го преживявам.

О, не! Не! Не!
"Не-не-не-не- и НЕ!"
 
Това не е ода, за пухкавото тестено изделие с мармелад /или мармалад - както ви се харесва.- бел. авт./. За съжаление!
 
Не е и неуважително послание, към дамите които обичат да се кипрят и не са претенциозни, по отношение на интелектуалния си багаж! Нито е насочено, към “фешън мацките, дет обичат на баницата лекото и на леглото мекото!” и някой да ги обгрижва, дарявайки им скъпи нещица, които не се взимат на оня свят! :)
 
Не е насочено и към жените - всички тези прекрасни дами по света и у нас!

Джанис Реймънд, Радикална Транс-Изключваща Феминистко-подобна личност.

Това е нежно послание, до някои "посестрими", които по пътя към себе си, са забравили да бъдат хора и са се превърнали в, точно това, което Джанис Реймънд твърди, че са транс* жените: “жени създадени и съобразени с мъжките възгледи/виждания” /точния цитат е "making of woman according to man's image."/.
 
Наскоро, бях нападната във виртуалното пространство и да, знам че една част от приятелите ми бяха свидетели на това, и да знам, че го предъвквам за стотен път, но аз не съм се примирила с това. Не мога да махна с ръка и да продължа напред. Бях, нападната не от “интернет трол”, а от друга транс* жена, която смята, че преходът трябва да се започне на всяка цена, по всяко време и всички трябва да се юрнем към аптеката и да си купим хормони, да наводним H&M и други маркови магазинчета за да си купим “фешън” /извинете, но когато го "казвам" си представям как го произнася Бай Брадър/Димитър Рачков - “фиешън”. :P :D/. Да маршируваме под такта на нейното, "Раз-два" и едва ли не гордо да ядем бой от скинарите и сродните им.
 
Да, това са проблеми и скандали, чужди на повечето от вас... Всъщност не съвсем! Повечето от вас имат приятели, които непрекъснато ги поучават и има казват - “Направи така!”, “Аз правя така и така!”... Е, това тук е, като да имаш истерична позната, която цял живот е била държана, както казват “на въже” и изведнъж се е освободила. Почва да се вихри. Иска нови неща, иска да изживее това, което не е изживяла. Разбираемо. Но се превръща в патология, когато почне да те юрка, да те напада и да си изкарва върху теб, че сега е започнала прехода си, а не преди 20 години или в детската градина. И най-вече да се държи с теб така, все едно “е яла боб на кръщенето ти” т.е. все едно те познава!
 
“Ти си залупена!”. “Говориш за неща, които не си изживяла!”. "Не правиш НИЩО съществено!"
 
Ало, мърсна к***о, моят живот е бил /и е пълен/ с омраза и дискриминация, много преди да реша да се приема, като трансджендър. Защото, ако на тебе ти е било лесно да се приемеш, да намираш информация, то за едно отхвърлено, уплашено и затворено в себе си през повечето време дете, което всеки ден е играло Играта ("Аз искам да се впиша", не съвсем успешно, мълчало е пред малцината си приятели, било е само дори сред най-близките си, затваряло се е в себе си и си е повтаряло една и съща фраза “Защо? Оставете ме на мира, не се занимавайте с мен!”.
 
Не, било дискриминация защото съм “транс”, не било нищо! Всяка дискриминация е еднаква в своята същност - дискриминират те по някакъв белег, презират те заради нещо, което не е твой избор, а е част от теб, но идиотите не го разбират. Това е болезнено и те наранява дълбоко!
 
Би, трябвало да ми е все едно, нали! Щом съм била мразена, заради това, че изглеждам различно физически и че евентуално имам обратна ориентация /НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРОСТОТИЯ, КОЯТО МОЖЕШ ДА КАЖЕШ ПО МОЙ АДРЕС/, защо да не се облека с “фешън парцалки” и да не се разходя по “Витошка”! Е, аз имам огледало! Имам реална представа за това как изглеждам, какво искам и не искам да бъда “трансвестит” (с извинения към тези хора). О, в това няма нищо лошо - но аз искам или всичко да е поне сносно или изобщо не става. А, това дали душата ми е в плен или не, не е проблем с който да се занимава една кифла, дори и трансполова.
 
Кифлата може да си придава важности! (Не, не хубавата пухкава тестена кифличка с мармелад!) Може да си въобразява, как хората й се възхищават, на смелостта, “интеуекта” й. Всички които са на противоположно мнение, са “залупени” и “страхливи”. О, ще има и такива, които й се възхищават, наистина - "кифли" и "батки"! Това си е тяхно право! Но, аз не се възхищавам на хора, които нямат елементарно уважение към другите, които не могат да проявят елементарно разбиране и свеждат нещата до повърхностни неща, като дрехи и грим. Хора, които смятат, че те са авторитет за това как другите трябва да си живеят живота.
 
Ще дам няколко примера за жени, които не са избързали с прехода си, но днес са не по малко очарователни, но най-важното са интелигентни и мили човешки същества, а не са озлобени и брутални, като изпуснати тасманийски дяволи.
проф. Дженифър Фини Бойлън, писателка, преподавател, автор на бестселъра "Тя не е там: Живот в два пола" (автобиография)
Дженифър Фини Бойлън, изживява детството си опитвайки да се впише, като в промеждутъка намира време, да изследва женската си същност играейки си на момче, попаднало на планета, чиято атмосфера те превръща в момиче. Играта се нарича “Планетата на момичетата”! Такива игри са ни познати нали? Имам, предвид на нас - транс* хората. Джеймс/ Джени стотици пъти е на крачка, да направи прехода, но вътрешните противоречия, не й позволяват. Оженва се. Има двама сина. Издава няколко новели. Любимият професор, колега, съпруг, баща и приятел за околните. А, в свободното време /понеже е талантлива пианистка/, свири в любителска група. Изглежда идеално нали? Както казва тя “Любовта ще ме излекува!”. Но, как се лекува същността на някого, как може да изчезне фундаментът на твоята същност ?! Това е равносилно, на самоунищожение.
Един ден, след поредната депресия оставяща, съпругата й в недоумение и притеснение, “Джеймс”/към 42 годишен/ , справил се с вътрешните противоречия, напълно и категорично поема по тежкият път на пълната трансформация /включително и операция за потвърждаване на пола/. Противно, на повечето случаи съпругата й остава до нея. Нещата между тях са се изяснили по-рано. Децата и израстват, като интелигентни, отворени към различното, но напълно нормални /как мразя тази дума, защото е най-невярната от всички думи/. “Грейс”, казва на Джени, че не се е развела с нея, защото още я обича и защото за нея полът не е това, в което се е влюбила. Влюбила се е в същността на човека отсреща. Джени получава подкрепата, която, на много от нас ни липсва.
проф. Лин Конуей, участва в разработката на компютърния чип.
Лин Конуей е меко казано жена за пример. Тя е интелигентна. Тя е участвала в разработката на компютърния чип. Тя се е възродила, след ударите на съдбата и е пример за това, че никога не е късно да бъдеш себе си.
 
В студентските си години Лин, опитва да започне прехода, но не успява. Дори прекъсва обучението си. Започва работа в АйБиЕм. Но, научавайки за изследванията на Хари Бенджамин, се обръща към него. Към 30 годишна, Конуей губи работата си, губи семейството си - съпруга и две деца. Забранено й е да ги вижда. Лин преминава през “пълната програма”. Заживява в стелт-режим т.е. като обикновена жена. Но, скоро е принудена, по съвсем необичаен начин да се разкрие като невероятната личност, която е и до днес. Историята й може да бъде прочетена на личният й сайт, който е и доста добър и пълен информационен ресурс за всички транс* хора /особено МкъмЖ/.
Кейтлин Дженър, бивша лекоатлетка, Олимпийски медалист

Спорната Кейтлин Дженър е рекордьорка по късен преход. 65 години, са били нужни Кейт да направи избора, който някои хора никога не правят (и в това няма нищо лошо). Като всяка транс* жена тръгваща по пътя, тя е изпълнена с желание да общува с общността си. Уви, тя прави грешката (която аз избягвам), говори от гледна точка на ограничения си опит на транс* жена, което й навлича ужасно много неприятности. Докато Джени Бойлан, издирва тонове информация, историчката Сюзън Страйкър събира всякакви трудове, Лин Конуей подбира редица материали за трансджендър, транссексуалните и полово-непотвърждаващите се хора, Кейт започна да говори на база емоции и лични виждания + преживявания , които се лансират и възприемат , като изказване на мнението на цялата транс* общност.
Кейт Борнстейн, писателка, актриса, авокат на всички freaks :)

Кейт Борнстейн!!!
Най-хубавото за десерт!
 
Кейт е уникално човешко същество. На 38 претърпява операцията за потвърждаване на пола, защото никога не се е чувствала като мъж и тогава имала само една "възможност" - да бъде жена.
 
Близо 10 години посветени на Сциентологията, прекрани в сляпа вярност. Родител на една дъщеря, която й е забранено да вижда, защото Църковната политика не позволява. Обявена за Подтискаща личност от сциентлозите. С няколко брака зад гърба си. По времето, когато пише страхотните си мемоари, се "самоопределя" като транссексуална лесбийка, с мазохистични наклонности, анорексия и какво ли още не. Днес тя е една прекрасна , полово-неопределяща се личност с дузина книги по въпроса за многообразието от половите индивидуалности, често съчетани в микс. Харесвам мисленето й, само че не съвсем в насока "Нито мъж, нито жена!" (това е страхотна идеология, между другото, която уважавам - извън рамките на всичко) - харесва ми куйър идеологията съчетана отчасти с омразната бинарна система. Хубаво е да опиташ това, преди да решиш какво искаш за себе си!
 
Обратно към темата за кифладжийската визия за жената!
 
Наскоро Кейтлин Дженър, бе атакувана от жените в САЩ и по света именно заради подобно изказване: “За жените, големият житейски проблем е да изберат какво да облекат!”. Това ли е същността на жената? Ако всички смятат така, то наистина, нямам думи и съм напълно отвратена от повърхностното им мислене! За мен жената, не е просто дрешките и грима, да те са добавка към нея (без която може), но тя е повече от това и жалко ако, транс* и цис* жените в мнозинството си мислят така за себе си! ...
 
Кейтлин Дженър е главозамаяна. Объркана. Кейтлин Дженър има пари, най-малкото. За нея прехода е като игра. Докато в нашата държава, стотици транс* жени и мъже са принудени, поради различни условия и причини да не могат да започнат прехода си. Те, са си лично техни и никой няма право да ги съди, още повече една повърхностна кифла, която, дори не прилича на това, на което смята че е. И въпреки това бива приемана от собствената си общност и евентуално от хората около нея! Защото идентичността на човека, не зависи от дрешките и грима, не се определя от това, иначе, би следвало, вечер щом се съблечеш да ставаш безполова или още по-лошо, да си това, което са ти приписали, че си. Идентичността не е дреха, кифло, идентичността е същността, емоциите, мислите и чувствата ти, вижданията ти за света.
Скучно ти е! Самотно ти е! Е, това не е причина да тормозиш и определяш другите, само защото, не правят нещата като теб! Смяташ се за интелигентна, но свеждаш всичко до себе си - това не е интелигентност, това е егоизъм и егоцентризъм. Дръж си ги за себе си!
 
Аз като човек уважаващ изборът на другите, чувствата им и самоосъзнаването им, уважавам и ценя трудностите през които са преминали и преминават, не мисля, че заслужавам обиди и то от хора, коит не ме познават и си позволяват да ми поставят условия, да ме обиждат без да са си мръднали пръстчето за нищо.
Преходът е нещо строго индивидуално. Хубаво е да имаш приятели до себе си, когато навлезеш в него, защото той не свършва. Но, не е хубаво да имаш отровни хора до себе си, които да те карат да скочиш в океана без да можеш да плуваш. Хора, които не изслушват твоите обяснения, които мислят само за себе си. Общността ни е достатъчно разединена, (всички се оправят кой, както може) за да не уважаваме изборите си. А, що се отнася до оспорването на нечия идентичност - когато някой не поставя твоята собствена такава под въпрос, Е НАГЛО И ДОЛНО, ти да се правиш на важна и да поставяш неговата/нейната под въпрос!
 
Жалко, че никога няма да го разбереш!