Време е за разсъждения по
поредната неяснота и дискусионна точка – „лечението”. Много хора, нямащи реална
представа за какво става дума, казват „Защо не се лекувате?”.
Ами всъщност транс хората се
лекуваме. Хормонална терапия, дори хирургия. Това са адекватните методи за
лечение. Методи, които някои специалисти отчаяно се опитват да отричат, като
незадоволителни, съмнителни, да изтъкват случаи на „транс хора”, (които са
всичко друго но, не и „транс”), които са почнали преход и са съжалили. Защото
, наистина имаме случаи на хора, които
са реално объркани и решават, че колебанията в половата идентичност, са им
достатъчни за започването на прехода.
Трансджендър хората, в
по-големият процент от случаите имат постоянна, неизменима полова идентичност.
Една транс жена, чувства постоянен дискомфорт (полова дисфория) от биологичният
и социалният си пол. Този дискомфорт, в по-голямата част от случаите е осъзнат
от ранна детска възраст. Нямаме изменчивост и флуидност в чувството за принадлежност,
както си мислят някои.
Така наречените „терапии за
нормализации”, работят при хора, които първо имат желание да бъдат „нормални”(каквото
и да е това). Хора, които имат друг проблем причиняващ дисфорията им. Тези
терапии са екстремно подтискащи и вредни за хора, които реално изпитват постоянно
чувство и се самоосъзнават с пол, различен от приписаният им. Такова лечение е
анти-хуманно и вредно.
ХЗТ (хормоно заместителната
терапия), специализираната психотерапевтична консултация и понякога феминизиращата/маскулинизиращата
хирургия са доказано адекватни лечения. Тук разбира се, някои учени и
специалисти трансфоби почват да размахват статистики за самоубийствата на
пост-оперативни транс хора, да вадят пожълтели статии от архивите, в които се
говори за случай на транс пациенти отричащи прехода си.
Самоубийствата и
преосмислянето на прехода, в 99% са резултат от отказа на голяма част от
комплексираното общество, да приеме тези хора. Непрестанният тормоз. Това
неприемане от своя страна е в резултата на насаждани стереотипи и самозаблуди.
Относно ширещото се мнение,
че половата дисфория е психично заболяване: Някои хора, явно нямата реална
представа какво е „психическо заболяване” всъщност. Забравят, че „половата
дисфория”, не се изразява в желанието „да си смениш пола” – тя е дискомфорта от
приписаният пол, породен от все още не напълно изяснени фактори. Тя не оказва
влияние върху възприятията, общуването и трудоспособността на транс лицата. Има
наистина, реално опасни заболявания, които наистина откъсват хората от
реалността. Случаят с транс мъжете и жените, не е такъв.
Транс хората искат да
извършват своят преход плавно, ненатрапчиво и спокойно. За целта е необходимо
здравните специалисти, да престанат да се крият зад обичайните, удобни
извинения. „Лечението” на транс мъжете и жените касае самите тях, мед. специалистите
и здравното министерство, на съответната страна. Тези лечения до такава степен,
помагат на пациента, че накрая той/тя се превръща в наистина пълноценно човешко
същество, живеещо и работещо, наред с всички останали. Дори, често транс мъжете
и жените, до такава степен „минават” за „противоположният” пол, че ако те сами
или някой друг не ги разкрие, могат да си живеят в „стелт” режим, до края на
дните си.
Обществото, трябва да разбере, че полът, сексуалността и външният вид, не са истински проявления на
човешките качества и личност. Нашето съзнание и личностно ядро, са това което
ни определя.
