петък, 30 януари 2015 г.

КОГАТО СВОБОДАТА НА СЛОВОТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В ОРЪЖИЕ НА ХЕЙТЪРИТЕ И ОГРАНИЧЕНИТЕ *ФОБИ!

 
Здравейте,
Свобода на словото или Свободия на посредствеността?

Тази тема, може би е подходяща за другият блог "AngryShell"/ееее минути за реклама/, но за съжаление засяга и трансджендър общността. И ЛГБКИ също така. Засяга и хората, които се чувстват дискриминирани в физически или полов аспект.

Днес, насочиха вниманието ми към една общност "НЕ на Европа и транссексуалните". Ако кажа, че бях изненадана от съществуването й - ще излъжа безсрамно. Предполагах, че има много групи - тайни и явни, които са против ЛГБТИК и т.н. общността. Всеки има право на хоби, защото за мен "мразенето" вече е хоби и мода. Не разбираш нещо, казваш "Мразя го това!" и създаваш група. Не, че знаеш защо мразиш, дори не си наясно с това, което мразиш. Хващаш се за някоя популярна фраза, като "Това не бива да съществува!" или "Не искам децата ми да живеят сред такива и такива" /не че децата ти имат идея или проявяват краен и траен интерес към брадати жени и Ру Пол, поне не всички деца/. А и толкова е труднооо да разбереш ти самият, та и да обясниш на невръстното си дете, което се вълнува главно от игри и скъпи играчки. Толкова е трудно, колкото и вечният разговор за секса, та и повече.
Та, отварям страницата на тази общност /Бог да съкрати аудиторията й на половина/ и гледам Кончита Вурст ми се усмихва от снимката на профила, някакви драг изпълнители на снимката на корицата. Жени се целуват с жени по албумите. Създателя е ясен, обявява че не иска детето му "да живее сред травестити и "педали" ...или както там се наричат". В много мило послание ни разказва, че има едногодишно дете, което евентуално би го попитало, като порасне, що за животни са "транссексуалните" и да не дава Бог да получи отговор от този човеколюбив и дезинформиран защитник на децата от ... и той не знае от какво.
Първо повечето транссексуални, се опитват да живеят в стелт - без да бият тъпана, както биха се изразили някои. Не се излагаме на показ и не ходим с табела "аз съм транссексуален", "аз съм гей" и така нататък. Има хетеро мъже, които се обличат в женски дрехи и си имат нормални хетеро отношения, това си е техният начин на живот. Те не са транссексуални. Транссексуалните, променяме пола и външността си защото не  възприемаме тялото си, както не бихте възприели тумор в някой свой орган. Няма как да го обясниш и да те разберат хора с ограничено количество сиво вещество. Това са си нашите виждания за живот. Те не ви касаят. Нито вас, ни най-малко децата ви.

Самото инфо на страницата е пропито от ненавист. И отново се сблъскваме с явлението "използване на децата като щит"! Това не е свобода на словото! Това си е чисто подтикване към омраза. Тези хора са чисти хейтъри и използват Интернет пространството за разпространяване на омраза и отвличане на вниманието на обикновените хора от истинските проблеми. И най-лошото, превръщат децата си в ОМРАЗНИЦИ, още от люлката.
Като заговорихме за деца, преди време попаднах на ужасна сесия от снимки от САЩ /май бяха от там/, с едни усмихнати хлапета и овесени на вратовете им плакати с надписи от сорта "Педалите унищожават нацията!" и "Иисус мрази педалите!". Явно тези родители не са осъзнавали колко грозно е да експлоатираш собственото си дете, което няма ясна представа какво са това "педали" и защо трябва да ги мрази. Само защото некадърната му майка или първобитният му баща са казали?! Грозно е. Жалко, че не го осъзнават. Свобода на словото!

Половата идентичност и сексуалната ориентация са неща, касаещи отделната личност и не знам колко пъти да го повтарям, нямат нищо общо с човешките качества и умения. Ако за тези групички от хейтъри/омразници, къде и в кого си вкарваш оная работа, дали я имаш или си я променяш, е най-важното - горко  на децата им. Ще растат като ограничени същества, освен ако не си създадат собствено мнение. 
Свободата на словото даде възможност на хора като Волен Сидеров, Андрей Слабаков и Павел Шопов, да се развихрят и да покажат интелигентността си. Но свободата на словото гарантира и правото на отговор, защото не цис-хетеро общността е застрашена. Заплахите за тази общност са въображаеми. Те са породени от древния похват да се демонизира и да се воюва с всичко, което не разбираш. Има и свобода на слушането и свобода на търсенето на истината, но някак си все забравяме за тях. Може би ако по-често се замисляхме, сега нямаше да има такива блогове и дискусии.
Да гледаш определени хора през очите на други, които не ги познават, не те правят обективен.
 
Свободата на словото изисква и някаква отговорност. Не да ръсиш обиди наляво и надясно. Така може всеки!

Когато детето ми ме попита "Мамо, защо тези хора те мразят?", аз ще му отговоря "Това е свобода на словото, миличко! Всеки има право да проповядва своята омраза публично, нищо че е необоснована и се основава на стари лъжи и митове! Но ти, имаш правото да попиташ, да решиш дали искаш да си отровен/а и да живееш в безсмислено озлобление! Да си изливаш безпочвения гняв и яда от собствените  неудачи върху другите, които не са ти виновни с нищо! Истински ДОБРИТЕ хора не гледат пола, сексуалната ориентация, външността или расата на другите! Те гледат душите и делата на останалите! Те се интересуват от позитивното в човека."
ЗАПОМНЕТЕ: НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БИЧ ЗА ЕДНО ОБЩЕСТВО Е ОМРАЗАТА!!!

С обич и уважение,
Искрено ваша,
 Мишел


понеделник, 26 януари 2015 г.

ЕПИЗОД 1: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО







Здравейте!

Знам, че се очаква такъв блог, да започне с термини, понятия и други научни обосновки на това що е това "трансджендър" и къде вирее, за Бога! /упс, трябваше да кажа "по дяволите", понеже Бог не ни долюбва, според някои ВЪЪЪЪЪРЛИ християни/.

Започвам с тази тема, защото ме вълнува силно. И то не от дни, а от месеци, дори години. Защо е толкова трудно да смениш, няколко хвърчащи /в моя случай дори леко уфърфани/ хартийки, да мацнеш с коректор тук, да edit-неш в компютъра там и там. Да пуснеш една заповед до този и онзи да не се офлянква а да извърши корекции и така нататък. Даааа, явно ми се иска да живея... и аз не знам къде. Няма май такава държава където всичко да тече по мед и масло за нас. В Германия ти забраняват това и онова, в САЩ , с неговите 48 щата плюс-минус Вашингтон, всеки администратор минава с номера си. И така навсякъде различно. По-нататък ще си говорим по-подробно за това, къде как и защо. Надявам се.

Сега сме тук в прекрасната страна България. Където хората са дружелюбни и гостоприемни. От време на време пребиват бременни българки и техните съпрузи чужденци, от родолюбие. За да се докажат колко са мъжествени бият по-слабите от тях и всеки който не им се вписва в тясногледството. Та тук е доста трудно да си какъвто и да е вид различен. Тежко болните и инвалидите преживяват някак си между другото, съпътствани от вечната реплика "Уф, тия пак врякат за нещо!". Да, запомнете тази фраза, тя ни е като неофициално мото. Ако нещо не те касае и те дразни в исканията на другите, то просто ги омаловажи до "врякане". 

Но да се върна на темата. Представете си, че сте транссексуална жена или мъж /за тези които сме няма да ни е трудно/, живели сте дълго време с противоречиви чувства, със съмнения в собствените си възприятия или просто сте се решили и си живеете в тази джендър/социална-полова/ роля, към която принадлежите психически/сиреч духом, за по-неразбиращите/. Решаваш, че няма да живееш, като мъж/жена облечен/а в дрехите на противоположният пол и тръгваш по пътя на промяната. Колкото по-рано тръгнеш, толкова по-добре. Скачаш си и си подсвиркваш весело, докато не забелязваш нещо. На пътя ти е застанало Предизвикателството. С главна буква. То е доста обемно за да го заобиколиш и доста високо за да го прескочиш. Не е хомогенна/еднородна/ смес, въпреки, че изглежда масивно и като едно цяло.

Основният елемент в структурата му е неграмотността. Оказва се, че почти никой не знае що е това транссексуален. Едноклетъчно ли е, бозайник ли е, земноводно ли е, фантастично същество или избягал от лудницата пациент. Дори и тези които претендират, че знаят си нямат пълна представа какво е това. Ако кажеш "трасджендър" и споменеш "крос-дресър" веднага ще заключат  "Ааааа, ти си травестит" и ще приключат, дискусията. За съжаление набиването на знания с лопата, противоречи на идеологията ни и на хуманността като цяло. За това, някак си трябва фино да неутрализираме този елемент и да се приспособим към него. За сега. Разбира се има много подкрепящи хора по пътя. Дори и да не разбират концепцията за "Женска същност в мъжко тяло.", те подкрепят. 

Предизвикателството включва елемента на предразсъдък. Този вечен, отровен елемент, който в съединение с неграмотността и няколко други елемента се превръща в ТОКСИЧНО ВЕЩЕСТВО наречено ОМРАЗА. Реално ние не пречим на никого, по пътя си. Както всеки може да се облича по негов си вкус, така и трансджендър общността може да се облича, както й харесва. Било смешно. Обикновено тези които се присмиват, се опитват да обърнат вниманието от себе си към другите, понеже ако някой се вгледа по за дълго в тях, ще разбере на кого всъщност трябва да се смее...Тааа, трябва да се борим и с това.

Предизвикателството включва още, липса на възможност за медикаментозно третиране. Липса на закон /може би за добро, като видите останалите закони, просто ти е ясно колко зле може да бъде един закон за транссексуалноста, изготвен от неразбиращи и гласуван от хора с виждания близки до тези на неандерталци/. Липса на елементарна съдебна процедура. Липса на специалисти... То с толкова липси би следвало, препятствието да е желеподобна прозрачна маса, но не е. То си е като огромна канара на пътя ти. По скоро планински масив, който трябва да заобиколиш.

Та това е встъплението към блога. По нататък ще разглеждаме, препятствията по-подробно. Сега лекичко ги очертах. Ако съм пропуснала някое, ми напомнете, любезно. Все пак говорим за нещо огромно и трудно обхватно.

С ОБИЧ И УВАЖЕНИЕ,
ИСКРЕНО ВАША ШЕЛ!

неделя, 25 януари 2015 г.

Welcome








This blog is dedicate to Transgender-related topics and is a place for share and discussion.

Този блог е посветен на теми свързани с трансджендъризма и е място за споделяне и дискусии.