Здравейте,
Днес ще поразсъждаваме, върху двуличният "морален" стандарт по отношение на това, дали една трансджендър личност, трябва да се разкрива пред всеки и най-вече кога и как трябва да споделиш с цис* човека срещу теб, че си "трансджендър/транссексуален".
1. ПОЗНАТИ, ПРИЯТЕЛИ, РОДНИНИ И РОДИТЕЛИ
Познати
Хора, които виждате рядко. Хора които познавате или срещате веднъж седмично, заради някаква обща задача. Хора с които реално не сте близки.
Трябва ли да се разкриваме пред такива?
Отговорът е: Това си е изцяло ваше решение. Трансджендър хората не афишират и не използват състоянието си, като визитна картичка. За разлика от ЛГБ хората, на нас ни личи, че сме "различни". Ако си passable и хората около теб, те приемат за "биологична" жена или мъж, имаш пълното право да не се разкриваш, като транс личност, особено в отношения с хора, които не са ти близки. Това не е лъжа и не е неморално, защото става дума за личен живот и лични неща. Както и за избягване на предубежденията и митовете свързани с нас. Както цис* хората при запознанство или контакти с останалите не се представят, изказвайки сексуалните си предпочитания, кога са правили секс и как и с кого са го правили, какви заболявания имат и с кого са спали през целият си живот, така и ние имаме право да задържим личната информация за себе си.
Приятели
Приятелите би следвало да ни разбират и подкрепят. Както и ние бихме ги подкрепили при нужда. Ако имате съмнения, че някой от тях няма да понесе факта, че сте транс личност имате две възможности - да го разкарате тихо, без да му давате обяснения (което е малко грубо) или да седнете и да се изясните - той/тя да ви изслушат и да си зададт въпросите.
Уви, състоянието "трансджендър" е като тест за лоялност и интелигентност за цис* приятели. Като един вид ситно сито за пресяване на качествените от некачествените такива. Ако почнат да ви играят номера и да мънкат, просто им спестете агонията и ги изпратете в Небитието. В природата и в социалните отношения, няма празнини и на мястото на всяко изчезнало същество се появявават нови (да, с лихвата).
Роднини
За съжаление (доста често), всички имаме такива и често оставаме разочаровани от тях (без изобщо да е необходимо да си "трансджендър"). Роднините могат да бъдат или "необходимо зло" или "ненужен товар" от който да се отървеш.
Аз лично смятам, че ако не са някакви супер-близки роднински връзки, преспокойно можеш да ги скъсаш. Решението дали да се разкриеш пред цялата рода си е строго индивидуално и зависи от родата.
Родители
Тук, няма да пиша обширно, защото това си е обект на друга тема и аз ще споделя материал от друг сайт, който е доста добър.
По принцип родителите може да са или първите или последните, пред които една транс личност да се разкрие. Това зависи строго от взаимоотношенията и нагласите на даденото родителско тяло.
Ако си пълнолетен/а, уверен в това което искаш и е важно за съществуването ти, родителите и роднините са последното нещо, което трябва да седи на пътя ти.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Личният ви живот е точно това - ваша, най-интимна част от съществуването ви. Никой няма право да ви съди и да се ровичка в него, без позволение. За съжаление, живеем в общество в което хората, в желанието си да навредят и да държат егоистичнито си съществуване в псевдо-организираност, използват именно сферата на интимността, като оръжие срещу нас. От тук идва и възможността да живеете максимално в stealth - режим на криене, особено когато сте passable/минаващи за част от "желаният" пол.
Разкриването е строго индивидуално и няма нищо общо с моралните норми и възгледи на по-голямата част от псевдо-моралното ни общество, което през деня е надянало мастката на нормалността, а вечер само Оня горе, знае какво и с кого го прави зад заключените врати.
2. "ГАДЖЕ ЗА ЕДНА НОЩ", УХАЖОР, ПАРТНЬОР И СЪПРУГ/А
"Гадже за една нощ"
За мен лично, това е неприемливо, но все пак всеки си избира как да живее. Скачането от легло в легло, за разлика от това да си трансджендър, е избор.
По принцип тези връзки са неангажиращи и не би трябвало, някоя от страните да има претенции и да търси сметка. Да, ако си цис е лесно. Ако си транс винаги рискуваш, да бъдеш разкрит/а и да ти се случи нещо лошо.
Тук дилемата е доста по-сериозна, защото ако се разкриеш предварително, ще си морална личност, но и рискуваш да си най-малкото отхвърлен/а. За по-лошите последствия, няма да говорим. Медиите са пълни с такива истории.
Връзките за една нощ, са много по-рисковани, за всички.
Ухажор
Някой ви ухажва, обаче вие имате мъничка подробност, която не смеете да споделите с него/нея. По принцип флиртът и ухажването, може да не доведат до нищо сериозно, освен поласкаване на егото, на обекта на въжделения и все пак: Трябва ли да се разкривате на човек, който ви харесва романтично, но за момента (а и за в бъдеще, евентуално) нямате желание да се обвързвате?
Тук си имате двата стандартни подхода:
-Можете да му кажете и да се отървете от въпросната личност ако е досаден/досадна.
-Можете да не кажете и да се наситите на домогванията му/й, с надеждата да се откаже от вас. Разбира се съществува вероятност, въпросният ухажор да е силно травмиран, ако научи за вас, но това са рисковете на живота.
Ако ухажорът ви е типичното "леке", "гларус", "мачо", "батка", просто се отървете от него без обяснения!
Партньор
Тук нещата се отнасят за ситуация, в която сте обвързани и решавате да почнете преход или нещо друго в тази насока.
Откровение. Човекът до вас има правото да реши, дали може да приеме такова предизвикателство и дали не иска да продължи без вас. Тук имаме този момент на филтриране на взаимоотношенията, споменат в частта за приятелите - ако човекът до вас не е повърхонстен и държи на вас, обича ви, ще остане с вас. Ако не е налично всичко това, то поплачете си и след това благодарете на божеството на което се кланяте или на съдбата, че ви е спасила от едно сериозно корабокрушение ...и за двама ви.
Вероятността да започнете връзка без да споделяте, че сте транссексуална/транссексуален/трансджендър е много малка, особено във физическата реалност. Може да заблудите някого в Интернет, което е неморално ако го правите нарочно, но като цяло е хубаво да започнете връзката си с откровение. Разбира се може да сте passable и да успеете да заблудите, партньора си до момента в който не стигнете до интимност и се окаже, че още не сте си направили операцията (която не е задължителна) и се окаже, че партньора ви е от ограничените хора, които обичат само определен вид гениталии.
Съпрузи
Много транс жени и мъже, в опита си да се впишат в "изискванията" за "нормалност", сключват брак с хора които им харесват, допадат си или са мили с тях. Често имаме случаи в които транс жена се "омъжва" за доминантна цис* жена, с цел да бъде пасивната част в брака и по индиректен начин, да живее в мир с женствеността си. После идват децата, които долу горе укрепват брака. Но, това не винаги е достатъчно!
Някои успяват да живеят с дисфорията! Не и без да си плащат за това, защото винаги ще има едно психически-нагнетено напрежение в самите транс личности. По-лошото е когато, приемеш че си трансджендър, но разбереш, че не можеш повече да живееш, претендирайки, че си "нормален" съпруг и родител. Просто искаш да бъдеш себе си, без да губиш семейството което обичаш.
Искреността, тук не е просто морален избор. Тя е важна с цел за предотвратяване на по-голяма катастрофа. Ако не можете да поддържате илюзията, бъдете готови за най-лошото. Уви, така наречените славянски етноси ( и доста други) са много честолюбиви и ограничени. Вероятността жена ви да ви приеме е доста минимална, а за съпруга ви няма да коментирам -две думи:сексизъм и неграмотност.
ЗАБЕЛЕЖКА: Отдолу е показана само една от многото, книги съдържаща истински, споделени истории, на съпруги, останали до човека, личността, която обичат реално, след откритието, че са крос-дресъри и транссексуални. За съжаление книгата не е превдена, на български или руски, което си е напълно очаквано, имайки в предвид ниската ни интелектуална култура в сферата на Науките за пола и психологията. Може да си я поръчате в електронен вариант за Киндъл, директно от магазините на Амазон.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Тук става дума за съпоставяне на междуличностният морал в личните отношения, не за противопоставяне на морала срещу личният живот. Не може да градите, стабилни отношения на базата на тайни и лъжи. Колкото и тъжно да звучи, понякога е по-добре да продължиш сам и да решиш какво искаш, вместо да въвлечеш външен човек във вътрешните си проблеми.
Аз съм убедена, че всеки може да открие любовта и подкрепата, които търси, стига да не залага на някакви нечовешки очаквания.
Всеки заслужава любов и разбиране!
Тези неща не изискват свръх-човешки усилия, изискват отворено съзнание.
Пожелавам на всички да ги имат в изобилие (любовта и подкрепата)!
