КЛЪЦНИ-СРЕЖИ?! НЕ ВИНАГИ...

Здравейте,

Днес реших да говоря за хирургията, след като прочетох материал в българската преса, посветен на операциите за смяна на пола. 

Беше преведено писмото на някаква американка, преминала през тази операция и колко депресирана се чувствала от 8 години и как трансджендър общността притискала своите членове, да се лишат от гениталиите си, за да бъдат щастливи и да са пълноценни участници в нея.

Първо, ще спомена няколко световно известни жени, преминали през процедурата и осъзнали, че тя не им е нужна.

Рене Ричардс

Рене Ричардс е пример за това, че диагнозата й е сгрешена. Тя не е транссексуална и думите с които описва желанието си "да не го беше направила", го доказват. Трябва да има разграничение. Има хора, които просто не са транссексуални. Може да са от групата на трансджендър хората, а може би имат най-обикновено разстройство на личността, като компулсивно-обсесивното.

Времената, в които Ричардс си е правила операцията са били други и много от лекарите са смятали, че хирургията е най-нормалното лечение за всички трансполови хора И ЗА ХОРАТА ИЗОБЩО. 

Ричардс е разочарована и депресирана от факта, че не се чувства, като "натурална жена". Факт, който е трябвало да осъзнае, преди да премине през "мелачката" и явно не са й помогнали на времето с това. 

За мен случая с Рене Ричрдс е чиста грешка. Медицинска.

Даниел Бънтън Бери

Даниел Бънтън Бери е друга крайност. Също жена с неточна диагноза, постъпила безразсъдно. Взимайки на предвид, че и нейната хирургическа интервенция се е състояла в началото на 90те години, когато се е знаело малко, става ясно, че нещата си идват на място. С успешна кариера на компютърен дизайнер за видео игри, тя не успява да понесе, факта, че животът и се променя и губи мъжките си привилегии.

А сега да видим успелите, да преминат през операцията за смяна на пола, без да изпитват угризения и без да робуват на предразсъдъци.

Лин Коноуей

Ще започна с любимата си личност - Лин Коноуей. Учен спомогнала за развитието на компютърните софтуери и специално за изработката на компютърния чип. Професор Коноуей, преминава през прехода на транссексуалните жени, на един доста по-късен етап от живота си. След операцията заживява в "стелт" - криейки, че е транссексуална. Днес тя е преподавател по електронно инженерство и компютърни науки  и е защитничка на правата на трансджендър хората. Нейният сайт е в огромна помощ на хиляди нуждаещи се, преведен е на дузина езици /вкл. руски/. Професор Коноуей е пример за точно поставена диагноза и за жена справила се с трудностите на прехода между половете.

Джанет Мок

Джанет Мок е пример за това, как можеш да преодолееш педофилски издевателства, да оцелееш на улицата и да постигнеш мечтата си. Тя е сред най-интелигентните жени активистки на планетата и не спира да се грижи за своята общност. Бивша редакторка, на електронният вариант на сп. People, сега тя води едно от най-гледаните предавания в САЩ - So Popular.
Джанет е пропуснала момента с психотерапевтичната помощ, но е била консултирана от ендокринолог. В последствие, тя спестява пари и прави операцията, която се оказва решаващият фактор за да продължи живота си. Важен е факта, че тя също е завършила висше образование и благодарение на природната си интелигентност, днес е сред хората, които защитават ЛГБТИК общността достойно.

Кармен Карера

Кармен Карера е модел. Бивша участничка в риалитито RuPaul's Drag Race. Първоначално идентифицираща се, като гей, в последствие Кармен осъзнава, че нещата не са толкова прости.
След приключване на участието си, тя започва хормонална терапия. Госпожица Карера, не е преминавала през последният етап, но все пак това не й пречи да се чувства жена. Същевременно тя е доказала, че не е просто красиво лице, а че красотата й е подплатена с интелигентност и красноречие.

Тези пет жени имат различна история и доказват, че понятието "трансджендър" включва в себе си много и различни хора. Но все пак, "Стандартите за грижа" са пътеводната светлина и не говоря за така наречените "Стандарти за грижа на Хари Бенджамин", а за най-новите издания /версия 7 е актуална към момента/.

Да се върнем на операцията.
Днес прочетох поредната спекулация, как стандартите били изготвени от не знам си кой и не знам си кой в далечната 1979 г. Историята е хубаво да се помни, но все пак си е история, минало. Някои хора желаем да живеем в настоящето.

Никъде в Стандартите не се споменава за задължителна генитална реконструктивна хирургия. Никъде хирургията не е посочена като категоричен метод за удовлетворяване и подобряване на начина на живот на транс* хората.

Към тази мярка се прибягва след поне година терапия - психо и хормонална. Хубаво е да се сменят документите и тогава да се премине към операцията, евентуално. Процентът на самоубийство сред транссексуалните, без операция в наши дни със сигурност е надскочил, процента на тези които са си отнели живота след такава. Лошото е, че такива "произшествия" се прикриват от близки на жертвите и ако те не публикуват предсмъртната си бележка в някоя социална мрежа, нямаше да имаме представа за какво всъщност става дума.

Годините описани в този материал на хомофобска и трансфобичната Асоциация за общество и ценности, варират от 60те до към 70-80те години на миналия век. Времена в които, на психиатричната помощ, не се е гледало достатъчно сериозно и медицината е разчитала на тежката дивизия - медикаменти и хирургия. Днес нещата не седят така.

Операцията за смяна на пола не е за всеки и не се желае от всеки. Полът е в "главата" не в слабините на човек и всеки, който се държи за тези дадености, доказва своята ограниченост.

Преведеното писмо е с неясен автор и неясна дата, напълно неподкрепено от реална фактология и без никакъв ясен смисъл. То представлява изповедта, на поредната Plastic Girl, която е била разочарована, защото е имала твърде големи очаквания и не е била готова да започне процеса на преход. Такива, като нея вредят достатъчно на хора, които наистина имат нужда да знаят истината, а тя е проста:

ОПЕРАЦИЯТА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА! ВАЖНОТО Е ТИ ДА СИ НА 100% СИГУРЕН/СИГУРНА В ТОВА КОЕТО СИ И ТОВА, КОЕТО ИСКАШ!