Бях на 4 години...
Около 4-5 годишна, когато осъзнах, че нещо не е наред и че не се чувствам, като това което останалите настояват, че съм. Това себеосъзнаване е толкова дълбоко, постоянно и реално, та няма как да е делюзия, защото на делюзията и липсват постоянството и връзката с реалността. Най-вече няма нищо общо със "избиране на пола" и "себеопределяне". Потиснах тези си чувства и реших, че ще играя роля, ще лицемернича и ще лъжа, като всички. Разбира се когато поитскаш своята базисна идентичност, нещата се влошават и в един момент просто се озлобяваш към всички, нямаш вяра на никого и се превръщаш в едно мизерно същество. Това не важи само за транс хората.
Когато настъпи пубертета, подобно на мнозина други, сексуалните ми влечения бяха насочени към "представителите на моя пол" - към момчета. Бях ужасена! Никога не съм се осъзнавала като гей мъж. Гей мъжете не си "сменят пола" и не искат женски тела, защото съзнанието и личностното им ядро са на "ти" с техния собствен физически облик и полова принадлежност. При мен женственото винаги се е излъчвало, буквално като през порите ми и за това си получавах и "заслужените" обиди с "п". Това ме вкара буквално в етап в живота ми на частична хомофобия - не можех да стоя близо до гей мъж. Имах случай в който напунах купето във влака, заради "един такъв индивид". Просто изпитвах ирационален ужас, а дълбоко в себе си знаех, че просто не искам да ме сравняват с хомосексуалните мъже.
Аз не се "мисля" и не се "правя" на жена.
Аз не отричам, че съм транс жена, термин, който не е нов, нито стар при все, че такива като мен е имало от зората на времето. За България, всяко нещо което не е чувано, в географските ни ширини е "ново". А всичко ново в стресиращо, стряскащо и иска време да се свикне с него.
Реално: Част от мозъка ми, съдържаща онази частица която приема, че си "мъж" от "мъжки", пол е просто женска. Това е вродено, не е придобито. Не съм си "избрала" да бъда (транс) жена, защото е по-лесно. Напротив да си кавато и да било жена е трудно, благодарение на предразсъдъците, остарелите схващания, сексизма и патриархата.
Мозъчните структури не могат да се променят.
Вече чувам смеха на бедните духом хейтъри, които наричат всички "изроди", защото дълбоко в себе си, те самите осъзнават, че са такива. "Не вярвам!", "Не разбирам!", "Не приемам!". Все субективни заключения, базирани на собствените ограничени възгледи и опит. А, това не е нито етично, нито морално, нито правилно, ако разсъждаваш логично, а не в стил "Аз гледам от моята камбанария"!
Това убеждение, че всичко трябва да е така както е при теб, при приятелите ти и най-близките ти е толкова абсурдно в един свят в който природната стихия и естествения ред вървят напред, експериментират, създават девиации и е напълно в реда на нещата да имаш "бъг" в идентичността.
Лошото е, че когато имаш "бъг", хората започват да те изолират, заради убеждението, че ти не си пълноценно и нормално същество, като тях. Буквално ти се отнема равния старт и възможността да докажеш, че "бъгът" ти не те определя като човек, индивидуалност и личност! Хората, ирационално те мразят и отхвърлят, просто защото смятат, че които не мисли като тях е срещу тях - не разбират, че който не мисли като тях е просто отделно, независимо мислещ, без да има желанието да им навреди.
Разширените схващния за "нормалност" и "извратеност", не са еднакви за всеки. Те са поредната порция субективни понятия, с които се стремят да се създава сплотеност, но ефекта не винаги е такъв. Освен това тези лейбъли се използват и за манипулация на масите. Тези които се поддават на манипулация и без да се замислят следват наложените правила са "нормални" - няма значение, дали имат интелект и капацитет да се развиват, като индивиди и че извън наложеното им, не могат да съществуват нормално, че не могат да възприемат адекватно, извън рамките в които са вкарани. "Извратените", са онези плашещите, дето уж не спазват правила, които искат официални промени, основно касещи тях самите и приравняването им в обществото, като хора, а не като привилегировани.
Всички имат "бъгове" и всеки може да е извратен в очите на околните. За себе си мога да кажа, че АЗ не се мисля, правя и вярвам, аз ЗНАМ за себе си! Не сме смятам за "истинска жена", защото този термин е деградивен и е създаден да замазва очите, на жени които имат нужда да се чувстват "истински", защото само това си имат. В никакъв случай не се приемам за мъж, дори и с двеста висулки между краката. Дали съм луда? Ами много неща са смятани за лудост, в миналото а днес са част от живото ни - например летенето (някога се е смятало за абсурдно човек да иска да лети, дори има мит, създаден за целта, този за Дедал и Икар, а денс летим със самолети, делтапланери и т.н.). За "извратеност" могат да говорят извратените - за мен извратено е да спиш с деца, обекти, трупове и животни, да изнасилваш, да убиваш, да мразиш заради мразенето или поради заблуда. Аз не правя тези неща! Така, че отговорих!
В крайна сметка е по-добре да имаш индивидуалност, защото за това имаш мозък, а не да си част от безлично стадо, имащо нужда от абсурдни ритуали и идеологии, за да се съхрани.
ЛИТЕРАТУРА ОТНОСНО ТРАНСДЖЕНДЪР МОЗЪКА:
1.https://www.the-scientist.com/features/are-the-brains-of-transgender-people-different-from-those-of-cisgender-people-30027
2.https://www.sciencedaily.com/releases/2018/05/180524112351.htm
3.https://www.telegraph.co.uk/news/2018/05/22/transgender-brain-scans-promised-study-shows-structural-differences/
4.https://bigthink.com/mike-colagrossi/transgender-brains-more-closely-resemble-brains-of-the-sex-they-align-with-rather-than-what-they-were-born-with