Днес в Transgression реших да "открадна"с позволение, размислите на една приятелка (транс жена) от нейната лична рубрика. С леко резки на моменти (обосновано резки) думи, но искрени, пред вас е този филосфски очерк за родителството, така както го желае едно, човешко същество, демонизирано от посредствени "нормални" индивиди.
Наричам я Анонима, в чест на авторката на "Жена в Берлин" между другото, една книга за друг вид женски страдания (тези по време на война).
Четете и не съдете от собствената си камбанария! От там със сигурност всичко е идеално!
На какво бих научила детето си, като
транс родител (хипотетично)
Автор: Анонимна
Редакция: Пол Найденов и Мария Христова
Понеже, тъй
наречената “религиозна
паплач”, напада,
създадената ни по неволя общност от много букви, и по фронта родителство, аз
реших да дам своя принос в защита и да обясня на хората, които имат мозък, а не
религиозна помия в черепната си кутия, реалните факти...
Първо държа
да подчертая, че в момента съм 90% анти-родителски настроена! Говорила ли съм
за това?
За мен да
създадеш един живот с неясни цели, или още по-лошо с целта да те повтаря и да
придобиеш някакво символично, леко перверзно безсмъртие... ами не ми е Окей
напълно!
Родителите
са не по-малко длъжници на децата си, защото са им отнели правото на избор дали
биха искали да се родят и да допринесат, копирайки родителите си, за
простотията и злото по света!
Родителите
трябва да се стремят да разбират и приемат децата си, както и да унищожат всеки
зародиш на омраза, към непознатото в себе си и тях.
Но ние
живеем в България!
Сред
най-великият в духовната си мизерия „народ“!
80-90% от
него не са хомо, би, транс и т.н. различносексуални или идентични, и това ги
прави нещо повече от останалите!
Защото са
повярвали, че с това се превръщат в мънички богове и съдници!
А ролята на
малките „богове“ е да бъдат забравени…
На темата:
От време на
време си мечтая да можех да износя дете и умирам от благородна завист, когато
видя бременна жена. Умирам от завист четейки, какво би могло да бъде, ако се
бях родила в женско тяло, и с женска полова система.
Да, понякога
си мисля, какво би било да имам дете или дори две.
Ще трябва да
порасна напълно (почти
) . Ще оставя нещичко детско в себе
си, за да мога да съм близо до детето си, когато иска да играем - на конзолата,
на най-обикновените детски игри, които познаваме, когато иска да споделя
невинни неща, като впечатлението си от филмче, обсесията си по някой герой или
кино/поп величие, плановете си за правене на собствена крепост или за тоалета
на куклата си.
Масата хора смятат, че ЛГБТИ+ хората имат само една цел – да промиват мозъците на децата, и да ги превръщат в себеподобни…
Чакай,
чакай… Това не беше ли целта на консервативно-религиозната сган?!
Не, истината
не е приятна, но това не я прави по-малко истина – и всеки, с отворени очи,
може да я види и осъзнае!
Като транс
жена, аз не искам детето ми, да преживява това, през което аз съм преминала,
независимо колко полезно е за отварянето на очите. И не всеки би се съхранил,
до степента в която аз успях да се съхраня! Обидите и идиотизмът с които се
сблъсквам са отровни. Аз съм отровена. Не искам това за него/нея/тях и ще направя всичко възможно да го предотвратя.
Бих учила
детето си да чете. Да търси отговори.
-
Мило, мое, знанието е сила. Знанието
е оръжие срещу най-голямото Зло - Простотата, Глупостта, които раждат Омраза.
Лошото е, че има и псевдо-знание, което е чиста отрова. Чети митове и легенди
от Кун, от Библията и т.н., но помни че това са опитите на хора, които не са
имали днешните ресурси и възможности да получат познание, техните малки,
мизерни, параноични дори, опити да опознаят света, да си обяснят нещата и чрез
жестоки нрави да властват над едно ограничено общество, което реално винаги ще
е разделено заради предразсъдъците.
Бих учила
детето си, че първо е важно ти самият да си в мир със себе си и да се чувстваш
пълноценен/на/ни. Че трябва да изчисти злобата от сърцето си, защото тя
разяжда. Трябва да я махне на всяка цена! - Този те дразни, онзи ти е
отвратителен! - Ей, спри се! Приеми, че всички сме различни и докато този и
онзи, не застанат на милиметър от лицето ти, реално заплашвайки живота ти, а не
преекспонираната ти мъжественост или женственост, най-добрата стратегия е да си
живееш живота! Спомни си, че си на този свят за да следваш своята История... Да
градиш! Усмихни се! Прави добро, колкото и да е трудно!
Бих го/я/ги научила да уважава, хората и
себе си. Дори с едно елементарно човешко уважение, към тези които го/я/ги мразят.
-
Миличко, мрази ги и ти, ако трябва,
ако няма друг начин, но не прави като тях. Бъди над тях, в морален аспект.
Когато те обидят, ... о ще горчи, може би не в момента на обидата,...но просто
подмини и помни, че ти печелиш, защото този който те обижда и напада, е толкова
мизерен и не може да те победи по друг начин освен с пошлост! Ако все пак решиш
да слезеш на нивото му, намери начин да се върнеш обратно горе, на всяка
цена... И помни, всички сме уникални в еднаквостта си и еднакви в различията
си. Т.е. често говорим за едни и същи неща но с различни думи!
Бих научила
детето си да следва сърцето си и да знае, че ако е за нещо хубаво, може и леко
смахнато, аз и човека до мен, родителите му ще сме до него/нея/тях! Ако не е зло (убийства, кражба, изнасилвания,
побоища, гавра с животни и хора, клеветене в името на нещо долно - това за мен
е ЗЛО)!
-
Ще съм до теб за да ти дам
препоръка, не за да ти го забраня, защото ако не грешиш, няма да пораснеш. Ще
съм до теб, дори да се татуираш, да пушиш, да пиеш, да решиш, че искаш да си
нещо, нерентабилно като писател
(в България).
Искам детето
ми да е наясно със сексуалността си, с половата си идентичност, да е
информирано за всичко свързано със секса и то от реални източници, модерни, не от насаждащи срам и вина, за това, че той/тя/те са живи същества с влечения,
инстинкти, желания. Перверзията е всичко, което правиш, без съгласието на
партньора си или със същества, които не могат да дадат съгласие за акта.
Останалото, договорено, преговорено, е просто секс от желание, секс от любов,
секс от нужда да откриеш, секс за удоволствие и най-хубавото секс за
сближаване...
Никога секс
за власт, насилие или средство за постигане на цели!
Искам детето
ми да знае, че хората сме различни и всеки вижда обикновените и известни на
всекиму неща и факти, през собствената си призма. Искам да знае, че няма
всезнаещи, няма перфектни и всеможещи, и че няма „нормални“ и „ненормални“.
Всеки човек е със своите дефекти, скрити зад някаква фасада или умение. Има
хора, забравили че да са хора! Има и такива, водещи се по „простите“ и
„общоприети“ факти, и искащи животът им да бъде „прост“ и „общоприет“, защото
нямат смелостта, или желанието, да бъдат нещо повече. Има хора, за които да са
елементарни и посредствени, и да превръщат останалите в себеподобни, е
философия и начин на живот.
Накрая – има
и хора, които не са нищо от гореизброеното – бунтари, неконформисти, или просто
такива, за които да са „бройка“ не е начинът им на живот.
Малко са, но
ги има!
Искам детето
ми да не ме повтаря! Не искам
подсъзнателно да живее с мисълта, че чрез него, ще живея и аз!
Хайде, бе
хора!
Децата ви ще
ви помнят, внуците също - ако доживеете да ги видите, но пра-внуците и техните
деца - за тях ще сте някакви „умрели хора”, за които им се говори, много често
с хипербола, и или спомена за вас ще е досаден, или ще е някакъв почти
митологичен.
Аз не искам
това! Искам детето ми да каже на своите деца: “Баба ви, бе най-кривото, най-дръпнатото, най-саможивото и злобно
същество на планетата! Но баба ви, бе също така и най-опитващата се да ме
разбира, да ме подкрепя, да се променя, заради себе си и нас! Стремеше се, да
подхожда, позитивно към хората, въпреки че й беше адски трудно, след всичко
преживяно! Тя виждаше нещата по много по-различен начин, просто някак си не
принадлежеше на този свят! Баба ви обичаше! Обичаше тези, които заслужават,
понякога и тези които не заслужават! Баба ви бе една болезнено откровена,
понякога кучка! А по някога бе най-Оскар заслужващата лицемерка по принуда!
Баба ви, бе уникална и не чак толкова!... Абе проклета си беше... но проклета и
страхотна като личност!”...
Мога да пиша
до утре, но ще завърша с нещо реално, свързано със статута ми на “трансполова
личност”!
Ако, обаче,
един ден детето ми дойде и каже: Аз съм Л/Г/Б/Т/И/+ - аз няма да се зарадвам!!!
Живеем в
свят, който е жесток към различията, и самата аз зная какво е да си Различна!
Ще го/я/ги подкрепя на 100% - дали ще е
фаза или предопределението му/й/им,
за мен няма значение! С теб съм хлапе! Но, ще си говорим много... Ще поговорим
с някой специалист, който подкрепя ЛГБТИ+ хората, а не си сочи дипломата
(безполезна, като него) и говорещ антични простотии. Ще искам да е наясно със
себе си, напълно! Да знае, че пътя, особено на И и Т, не е никак лесен
и да реши за себе си, не за мен или за лицемерното общество, как се осъзнава и
на какво е готово!
Ще направя всичко възможно, да го/я/ги подкрепя! В противен случай ще съм провал като Родител. Не
защото детето ми ще е от набедените за „различни“ и „перверзни”: ЛГБТИ+ хора, а защото не съм имала
духа, куражът и смелостта да го/я/ги
приема и обичам безусловно, да го/я/ги
подкрепям при нужда – все неща, които са неотменими от дълга ми като Родител!
Та, това е!
На който му харесва - радвам се! На който не му харесва - да върви в
Средновековието, където му е мястото, май!

