Здравейте!
Знам, че се очаква такъв блог, да започне с термини, понятия и други научни обосновки на това що е това "трансджендър" и къде вирее, за Бога! /упс, трябваше да кажа "по дяволите", понеже Бог не ни долюбва, според някои ВЪЪЪЪЪРЛИ християни/.
Започвам с тази тема, защото ме вълнува силно. И то не от дни, а от месеци, дори години. Защо е толкова трудно да смениш, няколко хвърчащи /в моя случай дори леко уфърфани/ хартийки, да мацнеш с коректор тук, да edit-неш в компютъра там и там. Да пуснеш една заповед до този и онзи да не се офлянква а да извърши корекции и така нататък. Даааа, явно ми се иска да живея... и аз не знам къде. Няма май такава държава където всичко да тече по мед и масло за нас. В Германия ти забраняват това и онова, в САЩ , с неговите 48 щата плюс-минус Вашингтон, всеки администратор минава с номера си. И така навсякъде различно. По-нататък ще си говорим по-подробно за това, къде как и защо. Надявам се.
Сега сме тук в прекрасната страна България. Където хората са дружелюбни и гостоприемни. От време на време пребиват бременни българки и техните съпрузи чужденци, от родолюбие. За да се докажат колко са мъжествени бият по-слабите от тях и всеки който не им се вписва в тясногледството. Та тук е доста трудно да си какъвто и да е вид различен. Тежко болните и инвалидите преживяват някак си между другото, съпътствани от вечната реплика "Уф, тия пак врякат за нещо!". Да, запомнете тази фраза, тя ни е като неофициално мото. Ако нещо не те касае и те дразни в исканията на другите, то просто ги омаловажи до "врякане".
Но да се върна на темата. Представете си, че сте транссексуална жена или мъж /за тези които сме няма да ни е трудно/, живели сте дълго време с противоречиви чувства, със съмнения в собствените си възприятия или просто сте се решили и си живеете в тази джендър/социална-полова/ роля, към която принадлежите психически/сиреч духом, за по-неразбиращите/. Решаваш, че няма да живееш, като мъж/жена облечен/а в дрехите на противоположният пол и тръгваш по пътя на промяната. Колкото по-рано тръгнеш, толкова по-добре. Скачаш си и си подсвиркваш весело, докато не забелязваш нещо. На пътя ти е застанало Предизвикателството. С главна буква. То е доста обемно за да го заобиколиш и доста високо за да го прескочиш. Не е хомогенна/еднородна/ смес, въпреки, че изглежда масивно и като едно цяло.
Основният елемент в структурата му е неграмотността. Оказва се, че почти никой не знае що е това транссексуален. Едноклетъчно ли е, бозайник ли е, земноводно ли е, фантастично същество или избягал от лудницата пациент. Дори и тези които претендират, че знаят си нямат пълна представа какво е това. Ако кажеш "трасджендър" и споменеш "крос-дресър" веднага ще заключат "Ааааа, ти си травестит" и ще приключат, дискусията. За съжаление набиването на знания с лопата, противоречи на идеологията ни и на хуманността като цяло. За това, някак си трябва фино да неутрализираме този елемент и да се приспособим към него. За сега. Разбира се има много подкрепящи хора по пътя. Дори и да не разбират концепцията за "Женска същност в мъжко тяло.", те подкрепят.
Предизвикателството включва елемента на предразсъдък. Този вечен, отровен елемент, който в съединение с неграмотността и няколко други елемента се превръща в ТОКСИЧНО ВЕЩЕСТВО наречено ОМРАЗА. Реално ние не пречим на никого, по пътя си. Както всеки може да се облича по негов си вкус, така и трансджендър общността може да се облича, както й харесва. Било смешно. Обикновено тези които се присмиват, се опитват да обърнат вниманието от себе си към другите, понеже ако някой се вгледа по за дълго в тях, ще разбере на кого всъщност трябва да се смее...Тааа, трябва да се борим и с това.
Предизвикателството включва още, липса на възможност за медикаментозно третиране. Липса на закон /може би за добро, като видите останалите закони, просто ти е ясно колко зле може да бъде един закон за транссексуалноста, изготвен от неразбиращи и гласуван от хора с виждания близки до тези на неандерталци/. Липса на елементарна съдебна процедура. Липса на специалисти... То с толкова липси би следвало, препятствието да е желеподобна прозрачна маса, но не е. То си е като огромна канара на пътя ти. По скоро планински масив, който трябва да заобиколиш.
Та това е встъплението към блога. По нататък ще разглеждаме, препятствията по-подробно. Сега лекичко ги очертах. Ако съм пропуснала някое, ми напомнете, любезно. Все пак говорим за нещо огромно и трудно обхватно.
С ОБИЧ И УВАЖЕНИЕ,
ИСКРЕНО ВАША ШЕЛ!
С ОБИЧ И УВАЖЕНИЕ,
ИСКРЕНО ВАША ШЕЛ!
