Здравейте,
Днес искам да ви, представя една истинска история. Историята на едно транс* момче. Момче, което срещнах случайно и промени живота ми. Разкри ми, че не съм сама, че има и много други като мен (повече отколкото съм предполагала). Реших да публикувам историята му - такава, каквато и както той я е разказал.
Той не е писател и не претендира да бъде. За това написаното може да ви се стори, непретенциозно. Но понякога нещата написани по-обикновено, казват повече. Не редактирах текста напълно. Аз и редактора ми решихме да го публикуваме така - в леко суров вид. Звучащо така, все едно, той е застанал и ви разказва историята си - развълнуван и не можещ да контролира емоциите породени от събитията, белязали живота му. Ако сте много претенциозни, прочетете биографиите на други известни транс* хора. Но ако искате да знаете повече за чувствата и дилемите на "неизвестните", обикновените хора - отделете няколко минути.
Това е изповедта на едно наранено човешко същество, решило да се посвети на благородната мисия да открива и подкрепя, хора като него. Момче, което е било ощетено и следите от нанесените му вреди са отразени в посланието му. Не използва сложни метафори - всичко е казано ясно, кратко. Но гневът и разочарованието от тежките житейски драми, преживени от този млад мъж, са неразделна част от изповедта. Както и тъгата. Тъгата произлизаща от факта, че в един свят смятан за модерен, глупостта и омразата към различните, все още вървят ръка за ръка. Как вместо да се изслушваме, се подиграваме и изолираме. Делим се на групи от такива и онакива.
Историята на Стефан е история за пътя, по който преминават различните. Пътят на деца, юноши и възрастни, които не са си ИЗБРАЛИ да се родят такива, каквито са. Защото никой не избира съдбата си, и никой не знае дали това, което е вярно и правилно за него е добро и за другите. Всеки пише своята история сам.
Прочетете и помислете. Защото утре, може вашите деца да са на мястото на Стефан и да бъдат подлагани на необосновано презрение и дискриминация, заради условности. Не е лошо за момент да се поставите на негово място и да минете по пътя му, понасяйки обидите и пренебрежението с което той се е сблъсквал. Да усетите желание да режете плътта си, защото я ненавиждате. Да почувствате отчаянието и безизходицата, докато най-близките ви се опълчват срещу вас. Трябва да го изживеете за да го разберете. Или поне да опитате.
Още
от малък съм знаел, че съм различен, че
не съм като другите деца. Бил съм на 2
години когато майка ми е обличала поли
и рокли и аз съм плакал че искам панталон.
Като
станах на 4 години, тогава разбрах че
съм в грешното тяло. Чудех се защо нямам
пенис като другите момчета ,играех
си с мъжки играчки исках от родители те
си мъжки играчки и дрехи и казвах че се
чувствам момче. Родителите ми не го
приемаха на сериозно. Майка ми много се
караше да не говоря така. Едно малко
дете винаги е най-искрено в думите си.
Аз
още от малък се сблъсках с подигравки
от страна на децата „защо приличам на
момче и имам къса момчешка коса“,
наричаха ме с какви ли не думи. Приятелите
които имах също ми задаваха такива
въпроси аз се чувствах изключително
гадно .
Навсякъде
където бях с родителите си, казваха
„Това сина ви ли е?“. Аз много се радвах
като кажеха така, но майка ми все се
сърдеше и ми се караше че приличам на
момче.
Изключително гадно се чувствах от тези
нейни гадни думи „Срамувам се от тебе,
как изглеждаш“.А
аз самият мислех, че съм луд, като се
чувствах момче не знаех че има и други
като мен .
Дойде
време за училище за 1 клас. Тогава дойде
едно ново предизвикателство. Децата
започнаха с едни тъпи въпроси, подигравки
към мен, разбраха че съм различен ,но
въпреки това успях и приятели да си
намеря и после стана хубаво.
Като
се научих да чета си купих две книги в
които пишеше за пубертета на момчета и
момичетата,
като
прочетох какви неща ме чакаха и аз като
стана в пубертета, направо се отвратих
и не исках тези неща да стават ,но
тъй не открих нищо за това защо се
чувствам момче.
И
така минаха и 1 и 2 клас майка ми реши да
ме премести в ново училище. Аз не исках
да се местя харесваше ми старото училище.
В
новото училище като тръгнах децата не
ме харесаха виждаха, че съм различен и
ме отбягваха. Тогава и чух думите
травестит и хемафродит, не знаех какво
значеха тези думи но ми звучаха много
обидни и гадни.Питаха
ме „Ти кое момче харесваш?“. На този
въпрос аз им казвах „Никой не харесвам!“.
Харесвах някои от съученичките си. Ако
кажех щяха да кажат, че съм луд.
Завърших
началното училище. Ами може да е имало
гадни случки но пък беше хубаво, както
и лятните ваканции прекарани при баба
и дядо и игра до късно
до
1 часа вечерта.
Бях
вече на 11 години в 5 клас в ново училище
имаше и от стария ми клас съученици и
от съседния клас, познавахме се и нямаше
неприятни случи.
Тогава
дойде ужасният пубертет в който тялото
ми взе да се променя. Беше отвратително
за мен -
порастване
на гърди.
Тогава
дойде и рязането още, по-силна омраза
към тялото ми, много пъти ми се искало
да не се бях раждал.
Аз
самият ми беше омръзнало от неразбирането
на хората и от всичкият този гаден
пубертет,
започнах и агресия да имам. Карах се с
майка ми, която тогава още повече започна
да ми държи сметка за външния вид, отново.
Винаги
като ходихме за дрехи аз исках момчешки
дрехи, тя искаше женски да ми купува аз
не исках. Винаги жестоко се карахме
,ядосваше
се и че хората ме възприемаха за момче,
често ми е казвала, че иска момиче не
искала момче да има, както и за оценки
ми се караше и за куп други неща, които
правих. Бях много буен .
Лятото
за 7 клас като бях гледах Кечмания. Много
исках да имам такова тяло, както на тези
мъже,
много и от моите приятели от квартала
на баба ми се смееха на това, че се обличам
като момче. Бях казал на 1 приятел, че се
чувствам момче. Той го раздуха на другите.
Тогава разбрах че нямам нито 1 истински
приятел,
беше
ми много гадно .
А
винаги съм искал да имам истински
приятели като другите но знаех, че ще
стане трудно защото хората ме презираха
заради различността ми.
Аз
бях вече в 7 клас, годината мина добре
като завършихме повечето ми съученици
бяха приети в други училища ,и
от съседни класове ни събраха два 8
класа .
Тогава
и дойде моя кошмар съучениците от
съседните класове винаги са ме обиждали
и съм имал неприятно с тях.
Започна
учебната година. Те започнаха да се
заяждат с мен и да ми посягат да ме бият
,обадих
ги на директора нямаше никаква полза
и майка ми идва да се разправя но нямаше
ефект.
Като
ме биеха другите ми съученици ги криеха
,веднъж
даже ги попитах какъв е проблема да го
правят и 1 момче ми отговори ами защото
съм странен, защото не съм бил като
другите хора .
Беше
ми писнало от всичко и като ме биеха
започнах и да бягам от училище.
После
ме споходи 1 отвратително нещо наречено
мензис. Просто най-гадният ден в живота
ми беше. Като дойде бях на 15г.
Нарязах
се едно хубаво по тялото, от омраза към
тялото. Защо ми е това женско тяло?! Исках
да го напусна. Беше просто голямо
страдание за мен.
И
така вторият срок беше дошъл не завърших
добре срока. Мен не ми пукаше за училище,
мразех това гадно място и съучениците
ми .
Беше
месец март аз бях в парк Кайлъка. Докато
си ходех, срещнах един познат - той беше
бисексуален;
поздравихме се поговорихме. Той ми
каза, че чака приятеля си .
Покани
ме и аз да остана ако искам да пием кафе.
По-късно пристигна приятеля му Ники и
попита кое е това момче той отговори:
„Това не е момче а момиче!“ .
Тогава
Ники ме попита как се казвам. Аз мълчах
1 минута, не исках да казвам това гадно
име което не ми принадлежеше. Ники ме
попита дали може да ме пита нещо, аз си
помислих, че пак някои друг гаден въпрос
и казах добре.
Ники
ме попита ти момче ли се чувстваш аз
казах „да“. После и други въпроси
последваха за тялото и други неща и каза
ти си транссексуален .
И
ми обясни всичко за нас транс хората и
че също е транс, но се чувства жена. Аз
ми беше смешно такъв мъж да иска да е
жена ,тогава
ми каза, че трябва да виждам това което
е в ума не външния вид .
Най-накрая
разбрах кой съм и че не съм луд, има и
други като мен. После Ники ме запозна с
другите транс жени, много ми допаднаха
всички .
Тя
ме попита как седят нещата с родителите.
Аз казах, че не знаят, а приятелите ми
не ме разбират. Ники ми каза не казвай
на никой, докато не станеш на 18, а
хетеросексуалните са подли същества,
да стоя по-далеч от тях ми каза тя.
От
този ден нататък излизах с транс жените
и беше много готино. Разбирахме се добре.
Аз обичах да ги изслушвам, да им помагам
както мога. Ники ми каза „Ти си идеален
да помагаш на транс хора“ и един ден ще
помагам ,казах
й не говори глупости .
В
училище нещата вървяха зле заради
физическия тормоз родителите ми ме
спряха от училище като завърших 8 клас
и до там. Беше ужасна грешка от тяхна
страна.
После
другите транссексуални напуснаха града.
Беше ужасна новина за мен. Те бяха женени
и се криеха. Поддържахме връзка по тела.
По едно време загубехме връзка, просто
бях съкрушен.
Дълги
години аз си бях у нас, в ужасна депресия
и с моята тайна. Ако кажех знаех какво
ще последва- ужасна катастрофа.
През
2011 г. аз казах за това у дома. Беше ми
писнало да се крия. Тогава последва
неразбиране от страна на майка ми.
Мислеше ме за луд и на доктори я водих
и доктор по смяна на пола й каза, че съм
трансексуален. Тя не иска да го повярва
това нещо, просто тя живее в една нейна
реалност.
Предстоеше
ми да бъда във вечерна гимназия. Аз много
се радвах мислех, че там ще намеря нови
приятели, но съм грешал. Съучениците ми
ужасно се подиграваха, питаха ме глупости,
започнах и физическо насилие да ползвам.
Писнало ми е от прости хора .
През
2012 имах ужасна година в която заради
това неразбиране се разболях. Не се
храних, бях отслабнал ужасно, бях станал
42 кг. Личната лекарка ми направи изследване
и каза че всичко се дължи на това
неразбиране към мен от страна на майка
ми .
Аз
трудно, но се стабилизирах, после започнах
да намирам в един сайт сподели нет случки
на транс хора, които пишеха историите
си. Беше много жалко, че не можах да се
свържа с тях, а правих опити .
От
тогава започнах да намирам транс хора,
по нета и да им помагам, както мога. Вече
стават цели 11 години, както съм в средата
на транссексуалните.
Отдавна
съм се отдалечил от хетеро - просто ми
е омръзнало от тяхното неразбиране. Пък
и Ники ми е казвала да внимавам с тях
и по-далеч да седя от тях. А пък тези транс хора, които казват , че
ни приемали - ами просто много ме дразнят,
като казват така. Всеки различно е
попаднал на хора.
Е,
аз се гордея че цели 11 години съм в тази
среда и че помагам на транс хората.
За
мен е звание да помагам.
Стефан
