Миналият Декември, Новогодишният ми празник бе помрачен от самоубийството на Лийла Алкорн. 17 годишно дете, потискано от родителите си, религиозни фанатици... Детето предпочете да се хвърли пред камион оставяйки бележка, която разтърси Щатите и света, отколкото да се откаже да бъде себе си.
Отношенията между родители и деца, винаги са се основавали на старият опит, на схващания от преди векове, как бабите ни възпитавали майките и бащите ни, как това нещо или онова е най-доброто за нас!
На скоро аз започнах да лансирам своята теория за генезиса на отношенията "Родител-дете". Егоистичната теория за появата на децата.
Какво кара двама души да създадат живот? Да претендират с "нормалността" си, че поради егоистични причини са довели една душа, на този свят без тя реално да е дала съгласието си. Просто са смесили генетичната си информация, чрез две клетки и са довели едно невинно същество, в един отвратителен за живеене свят.
Причини да имаме деца:
- обеществото го очаква от нас;
- другите имат защо и аз да не си направя едно-две;
- някой трябва да продължи (без)славният ми живот;
- ние се обичаме толкова силно, че искаме любовта ни да се въплъти във формата на нашето дете;
- така правят "нормалните" хора, за да тормозят останалите "яловите" и ЛГБТ+ хората - да използват децата си като армия и щитове.
- и т.н.
Не знам дали някой забеляза, някъде горе да е включена идеята за това, какво всъщност мисли бъдещето ни дете? Няма как да знаем! Ролята на хората е да се размножават безцелно и без да ги е грижа... Тук разбира се природата се намесва, създавайки редица механизми за намаляване на популацията - болести, отклонения от "нормите", катаклизми и др.
Няма лошо да желаеш да имаш дете, да го "направиш" и да го посрещнеш в този гнусен свят! Лошото е, когато това невинно създание се окаже, не това за което ти си мечтаеш и само защото си позволил/а теб да те пречупят и вкарат в сивотата/матрицата, смяташ, че на него ще му е добре ако живее, като теб... Лошото е когато ТИ, като ВИНОВНИК, се отречеш от детето си - ЖЕРТВАТА, само защото не ти изнасят вижданията му, или защото другите са казали така, или Бог бил против или друго удобно извинение!
Когато чета историите на смели деца, изхвърлени от родителите си на улицата, защото са ЛГБТ+ или нещо друго, вместо да им се окаже подкрепа и да ги приемат, ми става лошо и всички бесове на планетата се вселяват в мен!
Когато изгониш детето си само защото обича "не този пол, който трябва" или защото "не е на място в тялото си", ти капитулираш... не ставаш герой, ставаш "Оня/оная, която изхвърли дъщеря си, защото била лесбийка!" или "Оня/оная дето изрита сина си, защото искал да бъде момиче!". Хората те взимат за пример - негативен пример и като те виждат си казват, "Добре че не съм аз!". Оооо, те щяха да го казват и ако бяхте приели децата си, но тогава тонът им щеше да е друг - в него щеше да има злоба и завист, защото самите те биха се затруднили да го направят - да разберат и приемат, ще ги е яд, че Вие го можете.
Това е геройството! Да приемеш и обичаш безусловно и въпреки всичко!
Децата са дар! Но те не са вещи. Те не са щитове и оръжия. Не ги учете да мразят! Не ги мразете, когато са прекалено различни от вас...
Ако детето Ви е трансполово или гей, или лесбийка, или каквото там друго Ви притеснява - обичайте го такова! Вашият Бог със сигурност не би имал нищо против. Никой няма вина за това - не търсете такава! Не сме "станали", това, което сме като сме гледали паради или поради възпитание, или поради някакъв друг фактор. Това е ДАДЕНОСТ - както всичко останало лежащо в основата на физическото и психическото ни съществуване.
Преди време, мечтаех да имам собствено дете. Науката да напредне и да ми позволи да си го износя сама, до сърцето си ... Но сега, виждайки, какво могат да причинят родителите на децата си, не съм много убедена.
Родителите които изоставят децата си заради другите и Бог, ще бъдат наказани именно от тези заради, които го правят! Те са страхливци... А на злобните хора, които ще ми кажат "Ти първо стани родител, пък тогава ни съди!", ще отговоря: "Ти първо стани човек! Преодолей лъжите и предразсъдъците и тогава ела да говориш с мен! Тогава си позволявай да създаваш живот!"
Позитивното е, че има прекрасни хора, които обичат децата си въпреки всичко и такива, които не се подиграват на другите. Има майки-героини обичащи дъщерите си, бащи, екс-хомофоби преодолели човешката глупост и предубежденията и подкрепящи децата си. Хора, които не се страхуват да отстояват свободата на рожбите си. Родители, които не са страхливци.
Как очаквате обществото да приеме децата Ви, след като Вие първи ги отхвърляте?
Когато казвате "По-добре да бях родила камък!" или "Ще те убия със собствените си ръце!", това не ви прави благочестиви и не ви прави морални. Чудовищата реагират така. Психично-болните реагират така. С цялата си омраза, не осъзнавате, че сами унищожавате всичко, което сте или са градили тези преди вас! Нормално е търсенето на отговори... Опитите да разбереш собствената си плът и кръв... Отричането и всичко останало в негативния план е лесно - а лесният начин винаги е бил най-удобен на долните същества... Тези, които не мислят, а чакат другите да мислят вместо тях.
Познавам, млада жена, чиито родители са хомофоби и се присмиват на ЛГБТ+ хората! Въпросната госпожица е лесбийка, има си щастлив живот извън пределите на родината си, но не смее да се разкрие... Понякога животът наказва присмехулниците и идиотите, точно с това, от което най-много ги е страх и на което най- много са се присмивали. В такъв случай, ако си човек, морален и с някаква доброта в себе си, ще отвориш обятията си и ще приемеш, че детето ти е такова! А ако си гнусно, безгръбначно, хихикащо се на другите и не осъзнаващо собствената си мизерия същество, то не заслужаваш нито детето си, нито нищо добро в жалкото си съществуване на условно-нормален-уж-човек!
Да си родител, не означава да поробваш и да притежаваш! Някой да ти дължи нещо!
Реално погледнато, ти дължиш на това същество компенсации за това, че си го довел в свят, който не е дорасъл за неговото/нейното съществуване! Дължиш му ги, както ги дължат и на теб и на родителите ти и на техните родители...
Знам, че тези размишления ще ви ядосат, но когато се успокоите вземете и се замислете -
Какво ми липсваше на мен?
Какво не можах да постигна?
Дали детето ми е напълно щастливо?
Дали го ощетих някъде по пътя?
Дали го накарах да бъде това, което аз не можах да бъда?
и други въпроси
Ако отговорите "ДА" са повече от отговорите "НЕ" и "НЕ ЗНАМ", значи има надежда!
Всички се нуждаем от:
ДОВЕРИЕ
ОБИЧ
ПОДКРЕПА
РАЗБИРАНЕ
СПОКОЙСТВИЕ
ПРИЕМАНЕ
Всичко това, гарнирано с порция БЕЗУСЛОВНОСТ!
