Здравейте!
Много съм горда с факта, че мога да отразя събитие като това, в блога си и да заявя, че бях част от него, малко индиректно-директно!
Истината е, че помолих организаторите, присъствието ми да остане в тайна. Разбира се, една тълпа от приятели, можеше да ми развали прикритието, но мисля, че долу-горе останах incognito. Определено не ме бива да говоря, пред хора, а и този грип, който ме мъчи в последно време, никак не допринася за по-ясното ми звучене. Запушеният нос е враг номер едно на оратора и сигурна социална смърт за псевдо-оратори като мен! :)) Но исках да видя и реакцията на хората, скрита и далеч от светлината на прожектора. Всеки, който иска да научи нещо, може да се обърне към мен по познатите канали! :)
Така, стига сме говорили само за мен, да се върнем на събитието. :) Организаторката Л.Н., се извиняваше, че на събитието нямало гирлянди и така нататък, т.е не било лъскаво! Мила, слънчева Л., събитието беше прекрасно, мястото беше със собствена харизма, някак си, точно такова, каквато е реалността ни малко в далеч, но все пак в центъра /на града и обществото/.
За темата:
Депатологизацията на транссексуалните, трансджендър и полово-неопределените хора е сериозен проблем на Т-общността, още от зараждането на новото движение за човешки права. От една страна, наличието на половата дисфория и транссексуалността в МКБ /Международен класификатор на болестите/ и в редица други ратифицирани международни документи, би следвало да е основание за гарантирано и адекватно лечение по вече изработените Стандарти за грижа. Това е един от аргументите "Против" депатологизацията, който кара повечето транс* активисти да се двоумят.
От друга страна, третирането на нашата общност едва ли не наравно със шизофрениците и други тежки психологически заболявания, не е адекватно. Ние имаме ясна представа за реалността, не сме загубили връзката си с нея и единственият ни недостатък, е че не ни разбират, когато се обосноваваме със своето самоосъзнаване. Защото самоосъзнаването на пола е това, което го определя, но хората приемащи половата си същност трудно биха могли да го разберат и трудно осъзнават същността на конфликта Съзнание-Тяло!
Аз съм за депатологизацията! Тя си има плюсове и минуси! Единият плюс е, че причините да ни маргинализират и дискриминират ще намалеят с една /от 1000 на 999/. Минусът е това, че ще имат една причина в повече, да ни отказват хормонално лечение /така, че отново сме на 1000 проблема/. Но все пак е различно, когато си извън класификатора, света не става по-добър, но все пак има някаква промяна.
За организацията:
За мен, това беше направено от сърце!
На мен ми хареса много и като за първи подобен event /събитие/, на който присъствам, остави в мен едно хубаво чувство. Организатори, спонсори и домакини... всички се бяха постарали! Аз лично нямам какво да кажа освен, че организацията беше много добра и най-важното, беше вложена топлота и желание...
По принцип съм противничка на перфекционизма в социалната реалност - на него мястото му е в изкуството. Перфектните хора са мит! Така, че и събитието за мен беше реално и организирано по начина, по който трябваше...
Благодаря, за това което правите ЛГБТ-ХХХ колектив и всички останали!
За гостите:
Ами, срещнах доста познати транс* хора! Хора, с които се познавам в и извън социалните мрежи. За мен беше чест да срещна Пол, с когото сме си разменяли мисли и евентуални идеи по чата... Човече, ти си страхотен... и ти и всички около теб заслужавате огромно уважение и най-вече разбиране.
Имаше толкова много млади и ведри лица. Деца на дъгата. Много усмихнати хора.
Имаше и цис-хетеро хора, имаше и хора с които се познаваме от социалната мрежа, но не събрах кураж да им се представя, защото изчаквам подходящ момент и прилив на смелост. Аз съм доста дръпната при запознанства. Дори и с хора, които се познаваме във виртуалното пространство! Дори и с доверени познати на най-близките ми хора! Трудни житейски уроци ... всички сме получавали такива, но някои сме ги взели прекалено навътре.
Изгледаха филма, изслушаха историята на "транс* жената от Русе в пред-преход" с уважение и търпение. Интересно ми беше и присъствието на един психолог работещ с клиент, транс* жена, дошли двамата заедно. Рядко специалисти събират кураж да отидат на такова събитие, за да не би случайно да ги подложат на кръстосан разпит или да не се окажат линчувани от отхвърлени потенциално-нежелани клиенти, а най-вече за да не си развалят реномето, като отговарят на въпроси на маргинализираното простолюдие, безплатно! Господинът даде един хубав, но не много приложим съвет: Да търсим помощ от специалисти от чужбина! Самият той и клиентката му, ще се срещнат с доктор, който уж специализирал в работа с транс* хора! По специално с хормоналното лечение. Същото "светило", което подложи приятелят ми, на унизителен преглед, при отворени врати, и с невероятно "милото" си и "хуманно" отношение ни спечели завинаги,... ... ... като анти-фенове! Пожелаваме успех на жената и психолога! Дано те успеят да постигнат нещо с това Дърво!
Та, хората бяха мили, вдъхващи доверие.
За филма:
Kate Bornstein Is a Queer and Pleasant Danger - заглавието е като препратка към автобиографичната й книга.
Кейт Борнстейн е прекрасна личност, която не се определя "като жена, но знам, че не съм и мъж". Филмчето беше, много ведро и позитивно. Разбира се имаше и тъжни моменти, като например разговора за това, че не може да види внуците си, заради религията, от която се е отрекла - Сциентологията; моментът, в който чакаше да чуе резултатите си от хирурга, след операция за рак на белите дробове... Но, като цяло видяхме една забавна, уникална, вдъхновяваща, цветна личност. Във филма присъстваше и една друга важна транс* жена - Санди Стоун и това също ми направи много приятно впечатление. Историята на Стоун е също толкова вълнуваща, особено сблъсъка ѝ с противната Джанис Реймънд и пасмината ѝ.
Аз лично, отдавна съм си набелязала книгата на Борнстейн "Gender Outlaws", продължението и автобиографията й като произведения, които трябва да имам и да прочета... ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
За разказа и дискусията:
Останах с впечатлението, че част от публиката очакваше да се появим в рокли с пайети, тежък грим, тонове брокат и фон дьо тен, да се държим нахакано като Ру Пол и посестримите му. Може би да изпеем нещо от сорта на "We are family"! Може и да греша!
Никоя от транс* дамите не беше лъскаво подобие на улична жрица със съмнителен пол. И си бяхме типично тихи и скромни. :))
Не знам как им се стори разказа. Само един човек обеща да ми напише благодарствено писмо :)), което ме поласка - цис* жена, интелигентна и уважавана от мен, на която не събрах кураж да се представя, но познавам от социалните мрежи.
Историята я поорязах! Тя има два варианта - единият за четене, другият за публикуване! Сърцето ми се сви, когато Л. трябваше да изчете на глас четири страници,/това не си е шега работа, но тя се справи страхотно/ а отделно се изпотих поне три пъти и краката ми омекнаха. Имах чувството, че въздуха не ми достига.
Дискусията беше, кратка поне за нас - мен, приятелят ми и наша позната. Наложи ни се да си тръгнем, защото стана късно, а ние не сме нощни птици /аз и приятелят ми/ и без друго. Той, разбира се, имаше възможност да сподели някои от проблемите, с които се сблъсква един транс* мъж, за което се гордея се с него / с това, че го сподели/. Беше остроумен и отзивчив.
Та както, вече казах, явно се очакваше група Ру Пол-подобни нахакани кресли да почнат да реват как нямат пари за лъскави дрехи и фон дьо тен-а не им подхожда на цвета на кожата или да даваме модни съвети с ироничен тон, между другото да споменат как нямат пари и никой не иска да ги лекува. Не, че това не са сериозни проблеми, но все пак мисля, че се пише и говори много и всеки, които има желание и Интернет може да прочете по темата. А и винаги може и да попита, за доуточнения след това.
Знам, че си тръгнах доволна и благодарна! Надявам се купона след това да е бил страхотен. Нека някой друг разкаже за него...
Това беше от мен!
Още веднъж, благодаря на всички и специално Л.Н. за това събитие и поканата! Такива неща те карат да се замисляш и да осъзнаеш, че наистина е хубаво да си сред хора, които се опитват да те разберат и те подкрепят, до колкото им е възможно. Това означава много за мен... предполагам и за всички нас!
С уважение,
Мишел Колева
