Днес хората (особено в България) смятат, че понятията транссексуалност и трансджендър са едва ли не изимслени вчера и че хората с "Полова дисфория", са някаква нова мода внесена им от Европа, САЩ или от Марс!
Нещата слава богу не са толкова елементарни, но не са и толкова сложни.
Транс хора (обобщено за трансджендър и транссексуални в случая) е имало винаги, от зората на времето. Може би много от тях са криели половата си идентичност, по-смелите са били патологизирани и "лекувани" по варварски и нехуманен начин, през целият курс на човешката история, но имаме свидетелства, че много народи, като индийците, самоанци и индианците в Северна Америка, са се отнасяли с почит към "третия пол", във всичките му разновидности. Разбира се християнските колонизатори са съсипали всичко това, както обикновено.
Ще направя обзор на три жени, пионери в процедурите за потвърждаване на пола, които са записали имената си в историята. Кристин Йоргенсен, Лили Елбе и Роберта Коуел. Разбира се по-нататък, ще говорим по-подробно за техният житейски път.
Уви, "Момичето от Дания", не е най-достоверният източник за живота на Елбе, така че не се подвеждайте по филма и/или по книгата.
Уви, "Момичето от Дания", не е най-достоверният източник за живота на Елбе, така че не се подвеждайте по филма и/или по книгата.
Ще наблегнем върху социалният ефект от прехода на тези дами, както и медицинските процедури през които са преминали. По-нататък ще опишем по-подробно животът им в "Т-Личности".
1. ЛИЛИ ЕЛБЕ - МОМИЧЕТО ОТ КАРТИНИТЕ
Лили Илзе Елвенс, позната ни като Лили Елбе е родена на 28 Декември 1882 г. в Дания, под приписаното име Ейнар Магнус Андреас Вегенер, с което става известна в художническите среди. След операциите, започвайки да живее напълно като себе си Лили се отказва от рисуването.
В медицински аспект:
Елбе не е първата транс жена в историята, но е една от най-известните. Лечението й започва през 1930 г. в Германия. Претърпява общо четири операции в рамките на две години. Разбира се по това време този тип хирургични интервенции, са напълно експериментални.
Първата процедура се състои в отстраняване на тестисите (ингвинална орхиектомия) и е извършена под наблюдението на сексолога Магнус Хиршвилд, в Берлин. Водещият хирург извършил процедурата е д-р Лудвиг Леви-Ленц.
Втората операция е свързана с трансплантирането на яйцници върху коремната й мускулатура. Водещият хирург при тази и следващите процедури е д-р Курт Варнекрос (член на Нацистката партия) в Дрезденската общинска женска клиника. Доктор Лудвиг Леви-Ленц участва в пенектомията, на която Елбе е подложена през 1930 г.
Третата процедура е по премахване на пениса (пенектомия) и скротума.
Четвъртата се състои в трансплантацията на матка и оформянето на влагалищният канал (вагинопластика).
Елбе е втората трансджендър жена, която има възможнастта да се възползва от техниката на Го(х)рбанд за вагинопластика. При нея се използва остатъчна тъкан от скротума, за оформяне на срамните устни, на по-късен етап.
Лили загива след пета операция, за отстраняване на матката, (според някои сведения) на 13 Септември 1931 г. . Като причина за смъртта й се сочат инфекция, отхвърляне на тронсплантираните органи и липсата на антибиотици при лечението й.
В случаят на Лили Елбе, липсва наложилата се на по-късен етап и напълно логична хормоно-заместителна терапия (ХЗТ). И въпреки всичко, процедурите извършени върху нея си остават иновативни и от значение за лечението на транс хората днес.
В социален аспект:
Днес, за да стигнеш до операциите, трябва да минеш през психотерапевт, ендокринолог и ХЗТ, да поживееш поне 1-2 години в желаната полово-социална роля (ако е възможно) и тогава да легнеш под скалпела.
Лили е имала съпруга, която я е подкрепяла и е изиграла катарзисна ролята в началото - художничката Герда Готлиб, която не е родена в САЩ, а си е натурална датчанка. Говори се, че наистина всичко започва с позиране за картина. В последствие се появяват множество портрети на незнайно от къде появилата се по-млада сестра на Ейнар Вегенер, както я представя Готлиб. Тайната на Лили, се е знаела само от най-близките й хора.
Случаят на Лили придобива популярност и извън медицинските среди. Превръща се в сензация в Германия и Дания. Съответно има си и своите социални последици.
Кралят на Дания, разтрогва брака на Елбе и Готлиб. На Елбе е издаден нов паспорт съдържащ, променените пол и име. Герда се омъжва повторно. Лили е решена да последва примера й, но уви, предпоследната й операция, води до усложнения и до смъртта й, по-късно.
Слуховете, че е била интерсекс са неизяснени. Знае се, че е притежавала женствени черти и тяло, които са й позволявали "да мине" за жена. Често, представяйки се като мъж, на публични места, (по времето, когато й се е налагало да бъде и Ейнар), околните са я считали за млада жена, маскирана като мъж. В някои сведения, дори се намеква, че е имало наличие на закърнели яйчници в коремната й кухина. Това навежда на мисълта, че вероятно Лили може би е била носител на ХХY кариотип (стандартният е ХХ при "биологичните жени" и ХY при "биологичните мъже"), интерсекс състояние наречено Синдром на Клайнфелтер, който не бил медицински обоснован като понятие и познат до 1941 г.
Като изключим психологическата терапия и хормоните, Лили преминава през останалите стъпки, през които преминават повечето транс хора и днес. Това, че се е вписвала и че времената в които е живяла, са били напълно различни от сегашните е допринесло, за относително нормалното й съществуване. Нейният случай е посрещнат, като чудо на медицината и никой не е седнал да се занимава с повърхностни и глупави неща, като "колко истинска е била Лили Елбе?" и т.н. Тя е имала, дълбокото чувство за принадлежност към женският пол - чувство вплетено в ядрото на личността й. Ядро без което не можем да съществуваме и е много по-съществено от висулки и отверстия, както и двойка невидими с просто око, хромозоми условно обосновавщи понятията за пол.
2. КРИСТИН ЙОРГЕНСЕН - И СЕ РОДИ ЗВЕЗДА!
В медицински аспект:
След военната си служба и последвалото й завръщане в Ню Йорк , в следствие на засилващата й се тревожност, поради "липсата на развитие на мъжка физика", Йоргенсен започва да търси информация за състоянието си, като научава за хормоналната терапия и за хирургичното лечение. Тя започва да приема таблетки с женския хормон етнил естрадиол (ethnyl estradiol) и се свързва с доктор Джоузеф Анджело - съпруг на нейна съученичка от Манхатанското медицинско и дентално училище за асистенти в Ню Йорк, за консултации.
Първоначално тя планира да отиде в Швеция, където се намират единствените лекари извършващи операцията за потвърждаване на пола, в света, по това време. Пътьом, по време на престоя си в Копенхаген, при роднини, тя се запознава с доктор Кристиян Хамбургер - ендокринолог, специалист в рехабилитационната хормонална терапия. Йоргенсен остава в Дания, където под наблюдението на д-р Хамбургер, започва хормоно-заместителна терапия. Тя получава специално разрешение от датското Министерство на правосъдието, да се подложи на серия от операции.
На 24 Септември 1951 г., хирурзите от болницата Гентофте, ивършват орхиектомия (отстраняване на тестисите-бел.авт.).
През Ноември 1952 г. тринайсет месеца след първата процедура, лекарите от Копенхагенската Университетска болница, извършват пенектомия(премахване на пениса - бел.авт.).
След завръщането си в САЩ, Кристин претърпява и вагинопластика, под ръководството на д-р Анджело и участието на Хари Бенджамин, като медицински съветник.
Технически до процедурата за вагинопластика, Кристин просто е била кастрирана и с отстранен пенис, както сочи един от биографите й. Самта Кристин Йоргенсен не обича да говори за операциите си. За вагинопластиката й се споменава, че самата Йоргенсен не била доволна от резултатите.
Интересното в случая на Кристин е, че тя всъщност е първата известна транс жена от САЩ, подложена на хормонална терапия. Приятелството й с д-р Хари Бенджамин, спомага за развитието на медицинските грижи и създаването на някои стандарти по които да се извършват процедури, под контрола и със съдействието на медицински специалисти.
Кристин доста, често в началото, търси отговор за своята дисфория, в интерсекс състоянията. Както ще видим, не е първата, която търси "по-билогоичен" фактор за транссексуалността си.
В социален аспект:
Още, на легло в Копехаген, възстановяваща се от поредната опреция, Кристин Йоргенсен, вече е известна отвъд океана. Журналистите започват да я преследват преди да се е завърнала в родината си. Виновници за "славата" й са Ню Йорк Дейли Нюз и едно писмо, попаднало в неподходящи ръце след изнудване.
Както и да е Кристин променя, реалността за трансджендър хората в САЩ и Европа. След огласяването на нейният случай, в Дания операциите остават достъпни само за граждани на държаватар тъй като наплива от чужденци, желаещи да се подложат на хирургическите процедури е огромен.
Историята за половият маркер в паспорта на Крис е доста интересна. В автобиографията си тя твърди, че Американското посолство в Копенхаген, й издава нов паспорт с новите й имена (първото е в чест на д-р Кристиян Хамбургер - бел. авт.) и полов маркер "ж". Един от биографите й обаче споделя, че по това време в паспортите на американските граждани не се отбелязва пола (щастливци -бел. авт.).
Отделно, самата Кристин споделя, че не е преминала през пълен период на "живеене в ролята на противополжният пол" и е носила мъжки дрехи, до приключването на първата й операция и издаването на новия паспорт.
Кристин се завръща в САЩ на 13 Февруари 1953 г. . Посрещната е от стотици журналисти.
От този момент животът й се завърта около популярността. Желанието й да бъде фото и кинематограф, не я довежда до осъщствяването на тази й мечта. Всъщност първият и кинематографски опит- туристически филм за Дания, се проваля с гръм и трясък.
Крис започва вълнуваща клубна кариера и има няколко успешни театрални изяви.
Един от най-лошите моменти е филмът, който е заснет за живота й. Лентата се оказва провал. Продуцентите отказват да наемат актриса-жена, която да изиграе Йоргенсен и продукцията се получва, като пародия.
В социален план прехода на Кристин Йоргенсен, води до много прецеденти. Отказват й свидетелство за брак, заради акта й за раждане. Данъчните я преследват. Намират се хора, които постоянно да оспорват женствеността й.
Кристин все пак използва славата си и за да бъде адвокат за правата на трансджендър хората. Изнася лекции из САЩ, в Дания правят експозиция с нейни снимки и документация.
Хората по това време, виждат транссексуалността по един по-хуманен и отворен начин. По това време "промяната на пола" е била сензация, предизвикваща шок и любопитство. Четейки историята на Крис, нейният живот по нищо не прилича на живота на повечето от сегашните транс хора и все пак в медицински аспект има някои допирни точки.
Хубавото в социален план е, че Йоргенсен използва славата си за активизъм. Като доста начетена и интересуваща се от темата за интерсекс състоянията и транссексуалността, тя полага големи усилия да образова обществеността, по своя си начин - дори забавлявайки хората.
Депресията и алкохолизмът, вървят ръка за ръка при 90% от хората. За това, че Крис е обичала да си пийва в повечко и ставала агресвна се носят слухове. Преди прехода, тя често е изпадала в тежки състояния на "чувство за безизходица". Но, може да се каже, че тютюнопушенето се оказва последният пирон в ковчега, за нея.
Кристин умира на 62 години (03 Май 1989 г.), след мъчително боледуване от рак на белите дробове и пикочният мехур!
3. РОБЪРТА КОУЕЛ - ОТ МЪЖКАР ДО ФИНА ДАМА!
Робърта Коуел е родена на 8 Април 1918 г. в Кройдън, Лондон, Великобритания, под приписаното име Робърт Маршъл Коуел.
В медицински аспект:
До 1950 г. Коуел приема големи дози естроген, но все още живее като мъж. Запознанството й с лекарят Майкъл Дилън, първият известен транс мъж във Великобритания, автор на "Self: A Study in Endocrinology and Ethics", изиграва ключова роля в прехода й. Самият Дилън подкрепя правото на всеки да промени тялото си в съответствие със същността си. Двамата става добри приятели. В последствие Майкъл Дилън извършва ингвинална орхеоктомия върху Робърта - процедура която е забранена във Великобритания и никой хирург не би извършил открито.
След това, Коуел успява да си издейства свидетелство от гинеколог, от улица Харли, в което се посочва, че тя е интерсекс. На база на този документ, властите й издават нов акт за раждане с променен полов маркер от "мъж" на "жена". На 15 Май 1951 г., й е извършена вагинопластика, от сър Харолд Гилес, приет за "Баща на пластичната хирургия", с асистиране от срана на американският хирург д-р Ралф Милард. Гилес е правил операции и на Майкъл Дилън, но вегинопластиката е била изцяло нова процедура, която той е извършвал само върху труп, преди да я приложи върху Коуел.
В социален аспект:
Бивш пилот на "Спитфайър", през Втората светвона война.Автомобилен сътезател. Бизнесмен. Съпруг. Баща.
Робърта Коуел е далеч от образа на "гей мъж, които си променя пола". Образ които често се асоциира, неправилно с транс жените. Проблемът за разграничаването на трансджендър/транссексуалността от хомосексуалността съществува и до днес. Много хора не разбират основната разлика между сексуалност и полова идентичност, а тя е , че те са коренно различни понятия.
След като случаят на Кристин Йоргенсен добива популярност, медиите започват да издирват и други транс хора. Историята на Робърта е доста объркваща, в сравнение с тази на Йоргенсен имено заради социалното несъответствие и нейният образ на типичният мъж, вписващ се идеално в тогавашното общество, който Коуел е градила, преди трансформацията си.
Коуел продължава да се занимава с автомобилни състезания и е любител летец.Финасовите затруднения, са неизменна част от житейският й път. Тя среща големи трудности при намирането на работа (за разлика от Йоргенсен).
През март 1972 г. е публикувано интервю с нея, в "Сънди Таймс", в което тя се изказва доста обидно за транс жените. Коуел определя себе си като интерсекс личност, с ХХ синдром, които оправдава хирургическите интервениции на които се е подложила, и нарича транс жените с ХУ хромозоми, "нормални хора превърнати в изроди в следствие на операцията".
Това, че е интерсекс не е потвърдено официално.
През 90те, години на 20 век, тя се настанява в защитено жилище в Хемптън, Лондон, като не спира да управлява мощните си коли, които все още притежава. Робърта Коуел умира на 11 Окомври 2011 г (93 г.), като смъртта й не е оповестена публично.
Трите дами, чиито процедури и социален живот разгледахме, имат много общо, но и много различия, по между си. Трите са израстнали в различни общества и са били приемани по-различен начин. Животът им се е променил, по различен начин. Докато при Елбе имаме просто разбирането на специалистите, че тя е затворник на тялото си и не се набляга на интерсекс фактора, то Кристин Йоргенсен и Робърта Коуел, отчаяно търсят обяснение за трансджендър същността си именно в девиация на хромозомите.
Трите дами, поемат върху себе си експериментални хирургически процедури, хормонални лечения и по-този начин проправят път за следващите пациенти. През 1975 г. д-р Жорж Бу/ю/роу извършва първата пенилна инверсия - изцяло революционна техника за вагинопластика при пациенти с Полова дисфория, в клиниката си в Мароко. За съжаление, нашите героини, не са имали възможността да се възползват от нея.
Както вече, написах, по-нататък ще разгледаме подробно историите на всяка от трите жени, описани в тази публикация, както и на много други мъже и жени, избрали да бъдат себе си.
©2016, Мишел Колева, Transgendria.org
