ПРИЧИНИ=ЛЪЖИ

Когато си определен, като "различен". Лепнали са ти етикет. Издали са ти присъда без право на изслушване и обжалване. Когато се сблъскваш с омраза и дискриминация, често се питаш "Защо?". Толкова ли е трудно да се приеме, че хората са различни, че харесват различни неща и се чувстват, самоосъзнават се по различен начин.

Причини.

Хомо и трансфобите, могат да ви изброят хиляди причини за "омразата" си, която често е безпочвена или се корени в някакви комплекси или незнание. Фобията по принцип е ирационален страх или омраза придружени с остро психическо отвращение, към нещо непознато, неразбираемо и считано за заплаха.

За разлика от моите посестрими и събратя, аз се сблъсквам с друг вид дискриминация и фобия. И въпреки всичко - мисля, че различността ми се усеща осезателно. За това и много хора приемат факта, че съм транс* без да ми се налага да нося рокли и перуки. Състоянието на духа е най-важно. Тялото ни не е нищо повече от обвивка, "необходимо зло", което често ни пречи, но реално без него не можем да осъществяваме някои от целите и душевните си потребности.

Духът, Психиката и Самоосъзнаването са най-важни. Те са двигателят на тялото. Транс* хората не приемат околната действителност изкривена през призмата на психотизма. Ние усещаме индивидуалната си действителност, пречупена през призмата на дисфорията - явление, което си има своите природни и научни обяснения.

Причина ли е това да мразиш някого? Основателна причина ли са природните дадености на човек, неща които не можеш да избираш, за безпочвена омраза? 

Психопатите и незапознатите, ще отговорят "Да"!

Интелигентните хора, емпатите ще отговорят "Не".

Така наречените причини зад които *фобите се крият, често граничат с лъжи и митове. Ще се опитам да ги определя и да размишлявам върху тях.

  1. ОТВРАЩЕНИЕТО

"Това е гнусно!". 

Тази фраза ми беше повторена в разговор, няколко пъти. Ставаше дума за гей хората и прайда. Разговорът протече във Фейсбук, миналата година. Едно рошаво създание, определено от чичо доктор и някой си там генетик за жена, само защото има ХХ хромозоми и "нереализирал" се пенис, ми говореше колко гнусни са ЛГБТИ+ хората. С течение на разговора, се оказа че цялото това отвращение се базира на единични случай и легенди, за лесбийки които били "прелъстявали" хетеросексуални жени и се хвалели с това.

Реално, всеки може да спи с когото и да е и накрая да завърши живота си в "нормалната хетеро- брачна институция". 

Тази форма на отвращение е реално необосновано и изцяло базирано на асоциации и някакви изкуствени психически и логически връзки в съзнанието на "отвратения". Често изниква асоциацията, че ЛГБТИ+ имат идиотският стремеж да накарат останалите да бъдат като тях и че когато "жертвата" се сблъска с тях съществува огромна вероятност да се опитат да го склонят да бъде като тях.

Някои се отвращават от вероятността ЛГБТИ+ човек да се опита да флиртува с тях. Отделно някои са параноични до идиотия, по отношение на това - въобразяват си, че всеки жест, мило държание или обикновена усмивка е едва ли не предложение за "бурен, развратен секс и похот". Говори се за наглостта и нагона на ЛГБТИ+ хората! А, нима хетеросексуалните хора до последно не се пробват да спечелят сърцето/ да си легнат/ с обекта на желанията си? Цис хетеро* мъжете стигат до сексуално насилие, като крайно средство да завоюват жена, която дори не обичат, а просто желаят плътски. Хетеро цис* жените са готови на какви ли не мерзости, за да докопат някой мъж, който ги кара да се подмокрят. (РЕАЛЕН СЛУЧАЙ: В домът в който работех имаше една ужасна жена. Нейната деменция си беше наказание , от която и да е висша сила. Оказа се, че баба ми знаеше нейната история и ми я разказа. Това женище се установило в дома на обекта на своите желания, разрушавайки семейството му, прогонвайки жена му и обсебвайки живота му.) Ако ще се отвращаваме едни от други, защото една част от всички хора е доста мързелива в овладяването на инстинктите си, то цис хетеро хората, могат да започнат да се отвращават първо от себе си  и ближните си.

За мен няма нищо по-отвратително от хвалбите и идиотските, скотски анонси за похотливите намерения спрямо някого, от страна на цис хетеро хора: "Как е**х тая, брат!". "Отивам да се *** с еди коя/кой си!". Това е реално отвратително и генезиса на тази варварщина и ненормалщина се корени в идеята, че това е най-важното нещо. Ами като е най-важното, затворете се в къщи, чук***е се по цял ден, не яжте, не пийте нищо, не спете, не си почивайте, не мислете за друго - само секс, да видим как ще свършите накрая! 

Със сигурност света ще се отърве от доста скотове.

Гнусливостта е характеристика на превзетите хора. А гнусливостта базирана на собствените комплекси и неграмотност е още по-неоснователен аргумент за омраза и е показна що за човек седи насреща ти. 

Страха да не "прихванеш" нещо - страх които е характерен за хората с ниска култура и ограничени познания, също стои зад тази реално необоснована "гнусливост". Дали ще е болест или самото състояние на "перверзност". Тези неща съществуват и са плод само на психиката на "жертвата". Особено идиотският страх, че можеш да станеш някой/нещо друг/друго гледайки някой/нещо, дори докосвайки го инцидентно. Това се нарича параноидна шизофрения и е истинско, реално психическо заболяване, защото то не засяга само самоосъзнаването, ядрото на личността - то засяга всеобщата действителност.

2. БОГ

Нито Исус, нито Бог говорят за ЛГБТИ+ хората. В Библията се използват напълно мъгливи, неясни понятия, които уж се отнасяли за ЛГБТИ+ общността. "Не лягай с мъжка жена!" бла-бла-бла. "Не носи мъжки и женски дрехи ако не си мъж или жена", съответно. 

Цялата ирония е в това, че в самият "Генезис", не съществува описание на това как изглеждат мъжът и жената, какви гениталии имат и какви хромозоми. Самата Библия не потвърждава характеристиките на пола, като биологично състояние. Полът се доизмисля от фанатиците писали Второзаконието, което всъщност е един от най-явните примери, колко злини могат да причинят комплексарите на човечеството. 

Изопачени думи. Измислени такива. Всичко това изобилства в Книгата на книгите.

Който желае нека си вярва. Понякога е по-лесно да живееш в лъжи и заблуди, че всичко се решава от някой си там, а не от теб и от природата. 

3. ПРИРОДАТА

Едно от най-глупавите основания и извинения за *фобията, е именно, че в природата нямало такива неща...

Това е глупост, защото хора които не се интересуват от природата и системно я унищожават, не би следвало да имат правото, най-малкото трябва да проявят някакъв елементарен срам и да не говорят за неща които не познават. 

Ходенето на разходка в планината и напиване или секса сред природата, не те правят неин познавач. 

Природата е най-големият почитател на девиациите. Тя е творец който непрекъснато експериментира за сметка на творенията си. Тя позволява на женска рибка да смени пола си, когато мъжкият загине. Тя позволява на висши бозайници да използват хомосексуалността като средство за сближаване и общуване. Тя позволява съществуването на интерсекс организми и дори им позволява да се самоопределят.

Природата ни е дала мозък. Заложила е различни сценарии за нашата психика и е кодирала различни, знайни и незнайни кодове в нашето ДНК. Различната сексуалност и полов идентитет, са дълбоко заложени неща. Те не се появяват на сутринта, след като си гледал филм за транссексуалната Лили Елбе или след като си прочел нещо за някой. Това са си природни механизми със спорна роля, които за добро или лошо съществуват и са част от човечеството. Може да гледате на тях от негативната страна или да гледате позитивно на нещата. Проблемът не в ЛГБТИ+ хората. Проблемът е в нежеланието на "нормалните" да мислят и виждат отвъд повърхността.

Природата ни го е позволила, но ние се стремим да подтиснем този дар. Безграничното приемане на различието.

4. ДЕЦАТА

"Ние мразим гейовете, заради децата си! Искаме да ги предпазим!"

Да, голям шлагер. Това обикновено се заявява от хората, които знаят колко мизерни и дребнави са- до толкова, че са готови да се откажат от собственото си дете, за да угодят на себеподобните си мизерници. 

Децата се превръщат от нещо възвишено, в нещо обикновено -щит за собствената ни глупост и ограниченост. През цялото време се следва модела, че трябва да се плодиш и размножаваш, и че не си длъжен да разбираш децата си, а трябва да ги задължаваш, да бъдат същите като теб.

Хората еволюират непрекъснато. Дали ще е в позитивна или негативна посока е строго индивидуално и субективно. Можеш да лъжеш децата си, да им говориш колко "жалки, гнусни и отвратителни са гейовете и т.н.", но когато интелекта и чувствата на детето ти, пожелаят да се развият, то няма да се интересува от остарелите ти схващания, освен ако не е с твоят капацитет. Аз вярвам, че децата трябва да надминават родителите си в градивността, развитието си и обхвата на възприемане. Трябва да са по-добри в позитивен аспект. Родители които мачкат децата си и не им позволяват да се развиват, да ги надминат, не заслужават да бъдат  уважавани. Еволюцията и механизмите  на природата намират винаги своят път. Често *фоби биват наказани с деца, които са "различни". Природата им дава възможност да се променят. Отказвайки те прегръщат собствената си мизерия и обричат децата си на нея. Освен ако... децата не се окажат достатъчно смели, за да поемат нещата в свои ръце и да живеят собственият си живот, не неизживените мечти на родителите си.

Децата не са щитове. Децата не са отдушници. Децата не са движима собственост с която можеш да се гавриш, както ти скимне. Детето трябва да расте, да се развива и да бъде по-добро, а не по-зло от родителите си. Ако се случи така, че пътят му минава през различността - какво толкова, важни са качествата, не това с кого спиш или как се обличаш.

Когато родителите престанат да бъдат егоисти, които се крият зад децата си и зад фразата "Аз искам това за твое добро!", тогава ще започнем да си говорим истината. За сега смятам, че голяма част от децата са плод на егоизъм -желанието на двама души да угодят на нормите за семейство и някой да им продължи традициите.

Е, понякога съществуват сили, които не искат това и са по-могъщи от нас. Примиряваме се, прегръщаме детето си и се молим то да вижда по-ясно и по-надалеч от нас.

5. НЕНУЖНОСТ

Това винаги ме е смайвало!

"Те са ненужни! Нямат никаква роля! Не могат да имат деца, не могат това и онова!"

Цялата ирония тук е, че тези думи всъщност излизат от устата на реално ненужни хора. Да! Как бихте нарекли, човек който по-цял ден седи и се занимава с другите - с дефектите и ненужността им, вместо да работи върху собственият си живот и за градежа на нещо позитивно? За мен това е ненужен човек...

"Ненужността" е едно от многото субективни и удобни на сексистите и производните им, понятия. Напълно логично е всеки да търси щастието си и да работи за него. Щастливите хора, живеещи в мир със себе си, са пълноценни. Не можеш да наричаш някого безполезен, само защото не ти е полезен на теб и не покрива идиотските ти стандарти.

Можеш да имаш 20 деца и нито едно от тях да не оправдае очакванията ти, а същевременно жената в съседният апартамент, която страда от безплодие, може да е допринесла с много повече неща от теб. Не просто защото има време, а защото има нагласа и желание да не живее в рамките на самосъжалението и депресията.

Всеки, които иска нещо различно, "ненужно" на някого, се счита за ненужен. Няма такова нещо като обща цел. Общата цел е съвкупност от индивидуалните стремежите и компромисите на група от хора, срещащи се в един момент. Постигането на тази цел, води до възможността да бъдеш възнаграден с някаква индивидуална облага. Хората, които преследват своите цели индивидуално или целите им не съвпадат с тези на твоята групичка, са обявявани за "ненужни". Пълноценността на другите е ненужна, когато ти самият не се чувстваш пълноценен. Това важи и за щастието, успеха и т.н. Хора, които сами жертват себе си за да се "впишат", често се превръщат в най-големите *фоби.

Няма как да определяш другите като ненужни след като не си им дал реален шанс да се докажат, след като реално не ги познаваш и не знаеш на какво са способни и не им позволяваш да се докажат. А, това че определени хора не могат да вършат това, което ти вършиш, не означа, че не са по-добри от теб в много други сфери. Лошото е че такива хора също, така не познават себе си и се оставят на импулсите и невежеството, на самото течението да ги носи.

6. РАЗВРАТА И ПЕРВЕРЗНОСТТА 

Ще започна с второто...

Перверзността всъщност е поредното субективно понятие, реално означавщо "всичко което не бих направил аз" или "което бих направил но не бих разказал за него".

Тя съществува под много форми - от персонални дребни нещица до болестни посегателства върху невинни хора (жени и деца) и животинки. Взаимовръзката на перверзността с ЛГБТИ+ хората е същата като връзката на перверзността с цис* хетеро нормалните хора. Цис* хетеро хората генерализират и прехвърлят собствената си "перверзност" и фантазии върху удобни за целта общности. Както казва автора на "Вещерът", Анджей Сапковски, хората обичат да си  прехвърлят мизериите и долните си фантазии върху други същества, митични или реални. По лесно е да вярваш в кървавата вила-самодива, отколкото да обръщаш внимание на злото в своят собствен живот, произлизащо от теб. Перверзията е въпрос на гледна точка и именно това спомага за преекспонирането и неподходящото ѝ асоцииране, с когото ни е удобно.

А "нормалните" обожават свободните интерпретации.

Разврата!

Една не-любима моя тема. Тема която е относителна и субективна, като много други неща.

Особено иронично е когато обвиняват транс* хора, че са развратни понеже носят дрехите на "противоположният пол", дрехи в които обвинителите също биха изглеждали нелепо, в 99% от случаите, дори и да са от приетият пол. Това не е разврат - да се облечеш, така както на теб ти е комфортно, в ежедневието ти,  нарича се удобство... Е, за някои цис и транс хора да си полугол е удобство, но нима това е разврат?

Легендите за разврат имат същата функция като всички гореизброени неща - да запълват дупки в грамотността и комплексарщината на хората, които ги измислят. Открай време на човешкият вид му, е присъщо да си измисля същности, божества и демони, грехове за да си отговори сам на въпросите, по начин които го оневинява. Да се предпазва от вътрешните си противоречия.

Проблемът на хората са си самите те. Повечето от *фобите имат проблем със самите себе си и решават, че могат да го решат, измисляйки митове за хора, които нямат проблем да приемат себе си, да правят неща от които имат нужда, да градят "позитивен" живот по един "заобиколен" начин! За сметка на другите. Същевремененно, отчаяно се опитва да се наложи идеята как ЛГБТИ+ хората причиняват страдания на близките си. Не мисля, че е така. Страданието идва от "приятелите" на близките, които вместо да си гледат живота, си позволяват да натякват, колко "ненормално" е да приемеш своето дете или близък, такива каквито са, а същевременно колко "нормално" е да следваш изнасилваческите семейни ценности на обществото, да угаждаш на индивиди и групички, които са по-развратни и перверзни от общностите които превръщат в свои жертви.

Лъжите се превръщат митове. Митовете в фалшиви истини. Фалшивите истини подхранват страха, глупостта и ограничеността, а тези трите служат на Омразата. Омразата руши. Нищо качествено не може да бъде създадено, чрез използването на омраза и насилие. Изкуствено дехформирано общество, обречено на бавна гибел.