ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Връщам се отново на една неприятна тема. Децата и "опасните теми". Ще разгледам няколко въпроса поставени от мой познат в една група в следствие на поредното "ужасяващо" и "истерично" събитие в САЩ.

Учителка прочита две детски книги на трансджендър тематика, дадени от дете, което е в преход. И вратите на Ада се отварят. Как може учителката да не уведоми родителите какво ще преподава, днес в клас? Как може да сее съмнения в "крехките души" на децата им? Родителите почват да размишляват:

"I want her to hear from me as a parent what her gender identity means to her and our family, not from a book that may be controversial," a parent said"

"Исках тя да научи от мен,  като родител какво означава полова идентичност за нейното семейство, не да го научи от книга, която може би е спорна." т.е. "Ако някога стгнехме до тази тема, щях да й кажа, че в нашето семейство половата идентичност се определя от една двойка мултиплицирани генеи на милиони други и месата между караката ти, не от мозъка и от личностното й ядро. По-най неграмотно традиционният начин щях да й обясня, че като наше дете трябва да е като нас!". Знае ли той/тя какво е полова идентичност? Валидно ли е знанието, на човек, който никога не се е сблъсквал с такива съмнения и проблеми?

"My daughter came home crying and shaking so afraid she could turn into a boy," another parent said. "

"Дъщеря ми се прибра вкъщи плачеща и трепереща, толкова уплашена, че може да се превърне в момче"... Това е абсурдът! Какво е обяснила/обяснил тази/този родител на детето си? Вероятно нищо хубаво! Отговорът е простичък: "Няма как да се превърнеш в нещо което не чувстваш и не осъзнаваш, че си мило дете!". 

Следвщият цитат е такъв, който трябва да се запомни, защото е важен: 

"It was so precious to see that he had absolutely no prejudice in his body. My child just went in there and listened to the story, and didn't relate it to anything malicious, or didn't question his own body," she said.  

"Беше безценно да видиш, че той нямаше никакви предубеждения относно неговото тяло. Моето дете просто отиде там и изслуша историята, и не я свърза с нищо злокобно и да не е поставил под съмнение неговото собствено тяло".

Ето това е! Това важи с пълна сила за всеки стабилен индивид от 6-66 години. Човек, който е сигуре със своята сексуалност, полова идентичност, дори етнос или социален статус, се чувства комфортно и няма проблем със съществуването на "различни" ориентации и идентичности. Защото природата и света около нас са еднообразни! Всички сме различни, дори и в еднаквостта си.

Преди да се заема с въпросите, които моят познат повдига, а те са наистина интересни, ще обърна внимание на тема с която ще се заема по-късно. "TO PICK YOUR GENDER" в превод "ДА ИЗБЕРЕШ СВОЯТ ПОЛ" е фраза, която папа Франциск и други хора, подмятат, дори в този материал. "Полът" е 99% вродено осъзнаване, колкото и трудно смилаемо да е това. А разминаването между 1%физическо (вкл. генетичен) и 99% психическо, не е ново явление и не е някаква ужасяваща патология. Вроденото не е избор! Няма как да е! Избор е дали да живееш нещастен и непълноценен живот, само за да им е комфортно на останалите или да се бориш да бъдеш приет от тези, които си струва да те приемат и да се опиташ да постигнеш вътрешен мир.

Въпросите:

Целта ми не е да дам готови отговори на тези питанки, защото и аз ги търся. Защото и аз не вярвам, че простичките и удобни отговори са най-доброто решение, за всички. Защото вярвам, че компромисът е най-великата сила, когато се овладее. Защото дискусията ражда истината, а монологът, не винаги е възвишен разговор със себе си, а е път към пропастта.

Просто размишлявам...

 Трябва ли да се говори открито за тези неща с децата?

Тук ще отговоря, че е важен моментът и кой ще говори с детето. Дали ще са незнаещите по темата родители и връстници, които цял живот са приемали идентичността си и нямат идея, какво е да си роден с полова дисфория или някой който има реални наблюдения върху проблемът (в България, няма дипломиран такъв). Ако родител иска да обясни на детето си, че съществуват различия между хората по отношение на полова идентичност и сексуална ориентация, може първо да намери някой специалист, който не е представител на хомофобско-трансфобската клика, защото от тях ще чуете "Не, не им обяснявайте на децата, ще вземе да им хареса, ще вземат да станат лесбийки, гейове и травестити!", с две думи ще бъдат изречени високопарни лъжи. 

От друга страна, по-положително настроените специалисти спазват линия на неутралност: "Ако се страхувате и Ви е прекалено тежко не навлизайте в детайли (не че има как да навлезеш в детайли за нещо, което не познаваш). Просто кажете, че такива различия има и няма защо да се боим от тях. Че всички сме хора и че всеки следва неговият си път!", нещо пдобно например, с по-подходящи думи! Хубаво е в децата да се възпитава адекватно, хуманно отношение, независимо дали разбират или приемат даден човек. Това важи не само за различията в сексуалност и половата идентичност. Защото знаем, че децата са склонни, по идея на връстници и възрастни да демонизират дори хора с физически недостатъци и всякакви други различия. 

До къде трябва да се простира разговора относно самоопределението и принадлежността към даден пол?

Разговорът по тази тема, може да се простира според капацитета на провеждащите го. Думата "самоопределяне", за мен лично е неправилна. Защото ти не се "самоопределяш", ти се "самоосъзнаваш" неизменно и постоянно, като това което чувстваш изначално, че си. 

Принадлежността се налага или се избира, като цяло тя се и осъзнава. Тя ти се налага, когато се родиш на определно място сред определени хора, но можеш да избереш, дори да осъзнаеш, принадлежността си към дадена група. Това важи и за пола. Можеш да се родиш, с белезите определени като принадлежящи към еди кой си пол, но в ранна възраст да започнеш да осъзнаваш, че не принадлежиш към него, за шок и ужас на околните. 

Границите на темата за самоосъзнаването и принадлежността, могат да се простират до там докъдето смеем да позволим или по-точно до където се осмеляваме да стигнем,(да смелостта, често липсва, когато се поставят на дневен ред неща, които са привидно чужди и носят дискомфорт на дневен ред), като при всяка друга спорна тема.

Страх ли ни е от разливането на границата между мъж и жена?

Думата "Страх" е ключова тук. Страхът е онази движеща сила от която ни е срам, нищо че тя е помагала за самосъхранението ни, през по-голямата част от съществуването ни като вид. Тя е като нож с две остриета. Може да се яви като спасителна сила, проява на мъдрост, дори или като безразсъден егоизъм, каращ майка да изостави детето си, пред тичащите по петите й врагве, мъж да изостави семейството си на произвола и милостта на съдбата и други ужасяващи ситуации. Страхът е нужен, но не бива да контролира.

Хората обичат границите. Те им носят накаква фалшива сигурност. Те са наложени за да поддържат удобен ред за някого. Разделяй и владей, не е тактика само на военните стратези. Това е ежедневна манипулативна тактика на всеки, който има власт. Колкото по разделени и в лоши отношения са две групи, дори отделни хора, толкова по-лесно се управляват. Идеята за единство никога не е била реална и желана, дори в исторически аспект, защото винаги имаш група подтисници и група подтиснати, които се ненавиждат взаймно, а някой седи от страни и чака удобен момент да дръпне конците на къдто му изнася. Единство се постига само чрез равенство, а равенството е невъзможно, когато имаш хора, които се страхуват и не разбират смисъла на това понятие.

При разделението на половете важи същото, за това толкова много хора, се страхуват от размиването на границите, защото за тях полът им е нещо стабилно и ако изгубят и тази си стабилност, те ще рухнат. Някои жени и мъже се страхуват, че ще трябва да излязат от малките си, удобни комфортни зони, докато същевременно някои вече смело са прекрачили границите и се наслаждават на обогатяването, откъм опит, което това носи. Манипулативната идея, която се вменява - че някой ще ти отнеме пола, искайки признание и равенство, е абсолютно невъзможна, реално. Няма как да се отнеме нечия същност, без човекът насреща ти да бъде унищожен и сведен до нищо. И хората разпространяващи и поддържащи идеята за разделенията, знаят това и се оптиват да внушат, че транс хората искат да унищожат останалите, като им отнемат идентичността, а всъщност е обратното. Че, транс хората искат да превърнат останалите в нещо което не са или в НИЩО, когато всъщност да живееш в страх, лъжи и незнание те свежда до състоянието на НИЩОЖЕСТВО!

Тези граници няма как да изчезнат. Те са въображаемата линия, Екваторът на отношенията между две условни групи, разделени по външни белези, но принадлежащи към един вид. 

Всъщност, това ли е идеята?

Да, това ли е идеята? Да се заличи бинарността?!

Ами за някои транс хора, да. За други транс хора не. Фактически не можеш да имаш бинарност, без спектър. Нямаш просто добър или лош, нормален или ненормален, мъж или жена. Ако се огледате около себе си, ще видите че често самите бинарно ориентирани хора, имат черти от другата крайност - мъже, напълно хетеросексуални, по-подли от жена-интригантка, жени по-доблестни или свирепи от някой представители на мъжкият пол. 

Освен това, вижданията за "норамлност", "морал", "ценности" са толкова условни и зависещи от мирогледа на определни хора,  че варират от човек до човек, от мнение до мнение.

Спектър!

Премахването на половото разделение не бива да е основна идея. Разбира се хубаво е да се въведе възможност за неутрален пол "Х", докато човекът отсреща не реши, дали иска да е в единия или другият край. Или пък му харесва да е по средата -защо не?. И пак, нямаш титпична крайност. Пак ще имаш нюанси, на противоположното. 

Някой хора от джендъркуиър средите, приемат идеята за официалното премахване на пола. Това не означав, че ти ще престанеш да бъдеш, това което осъзнаваш и дори ти харесва да си. Това означава, че ще имаш възможност да изследваш територии, които условно или не, са поставени в "забранена територия", заради нечия прищявка и нужда да властва. Свободата да изразиш себе си и да провериш каква всъщност е твоята идентичност е нещо уникално, и тя не касае само определена сфера от съществуването ни.

Може да ви се стори странно, но за някои транс хора идеята за липса на полово разделение е не по-малко зловеща за тях, клокото е и за "нормалните" сисджендър хора. За някои от тях, това ще обезсмисли прехода им -  страх наложен от отчаянието "да минаваш" за осъзнаваният от теб пол. Много транс хора изживяват живота си в опити да се впишат, къде успешно, къде неуспешно в бинарността и премахването на пола обезсмисля старанията им. Това до някъде се допира с сис истерията, при мисълта, за тази вероятност. Вечният страх, че ако нещо условно изчезне, ти вече няма да си пълноценна личност. 

Целта на идеята за премахването на половото разделение не е да изтрие "мъжа" и "жената". Премахването на една букава от личните ти документи, няма как да ти отнеме твоята идентичност. Ако ти имаш нужда от "М" и "Ж", които да ти напомнят, кой си, тогава проблемът ти е другаде - дълбоко в теб самият. 

Аз лично искам "Ж", удебелено - черно, ясно виждащо се в личните ми документи. Не защото се смятам за по-"Ж" от тази или онази, имали късмета неутралният им орган да се превърне във "В"... не, меренето е за хората, които имат нужда да се доказват сами на себе си постоянно! Но, от друга страна нямам проблем да липсва каквато и да е буква там. Защото няма как да ми отнемат самоосъзнаването. Могат да го подискат, да ме принуждават да го крия, но то ще си е там, както тяхното собствено. Защото за стотици, хиляди години хората не се научиха, че това което ги прави велики или нищожни, не е между краката им, не е в дрехите им, не е в мъжествеността или женствеността им. Постъпките ни, отношението, мислите ни, чувствата ни, нашето личностно ядро - те са всичко което ни прави хора и личностти. Опростяването на тези сложни елементи, не води до нищо добро.