Как възприемам половата дисфория и защо изобщо я възприемам като нещо "нормално"?
Да започнем от термина "нормално" - любим термин на моя скъпа приятелка и колежка, тук в ?Блогър (без имена). Напълно я подкрепям, че такова животно няма! И двете сме на мнението, базирано на години горчив опит, че "нормалността" е условност, и че всеки си има проблеми -особено хората, които се занимават с това да се ровичкат в личният живот на околните и да ги съдят, все едно са безгрешни.
Аз искам да уточня три неща ... по-точно защо три категории хора не влизат, не са представители на транс общността ( две от категориите изобщо не спадат, едната е там заради "половото изразяване" ).
ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ НЕ СИ СМЕНЯТ ПОЛА!
Да, колко по-просто да го кажем, за да го разберат някои хора!
Хомосексуалността е полово влечение, трансджендър и транссексуалност са полови идентичности. Сексуалността е романтичното, психологично до физическо влечение към който и да е пол.
Половата идентичност е това как осъзнаваме себе си - като мъж, жена, аджендър, транс и т.н., сексуалността на транс хората съответно варира, спрямо идентичността им. Тук отново ще напомня, че себеосъзнаването е важен фактор в съществуването ни и без психиката и личностното ни ядро, ние сме нищо.
Хомосексуалните мъже и жени, възприемат телата и приписаните им роли. Те нямат желание да променят пола си. Може и да има сензационалисти, които за пари биха го направили, но те са отделна и реална "патология". Гейовете и лесбийките, нямат никакви намерения да преминават през "мелачката" на прехода - хормони и операции, дела и "промяна на социалната роля"!
Те са сис/цисджендър - хора приемащи психологичният и физическият си пол. Това е разликата между тях и транс хората, които имат постоянното, неизменно усещане за принадлежност към противоположният на наложеният им пол.
ТРА(НС)ВЕСТИТЕ МОГАТ И ДА ЖИВЕЯТ ОБЛЕЧЕНИ В ЖЕНСКИ ДРЕХИ, НО НЯМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА ПРОМЕНЯТ ФИЗИЧЕСКИЯТ И СОЦИАЛНИЯТ СИ СТАТУС В КАТЕГОРИЯ "ПОЛ"
От кросдресъри до трансвестити. Това са категории от хора, които изпитват, чисто емоционално, дори сексуално удоволствие от носене на дрехите на "противоположният пол".
Докато кросдресинга е нещо, което обикновено се случва за интервал от време в денонощието, то трансвестизма е малко по-сложен, защото можем да имаме личност, която носи женски/мъжки дрехи, денонощно, но за разлика от повечето трансджендър индивидуалности, няма никакво желание да премине "под дъгата".
Тук имаме и любимият на някои "учени", като М. Бейли, трансвеститски фетишизъм, който представлява възбуда от носене на дрехите на противоположният пол. Нещо, което категорично липсва при трансджендър представителите и категорично отсъства при транссексуланите.
Тук въобще не говорим за полова дисфория, а за невписване в архаичната двоична ситема за половете, като две крайни точки на една ос. Само, че всяка ос си има център има и разстояние между краиностите, запълнено с възможности!
"ЛУДИТЕ" НЯМАТ НУЖДА ДА СИ "СМЕНЯТ ПОЛА"
Ако си човек с псическо заболяване като шизофрения, определено сам моделираш света си. Нарушенията в психическото състояние, често се свързват със скъсване с реалността и дори нейното прекрояване от пациента. За това ако един човек с тежко психическо заболяване, реши, че е от противоположният пол, няма да има сила или нужда от операции, за да си бъде това което си мисли, защото, както казах, неговата реалност се трансформира.
Хората с полова дисфория, не губат връзка с действителността. Те знаят, че са родени в определиеният за еди какъв си пол, заради някакви си органи за разплод. Но обикновено от ранна детска възраст, изпитват едно доста естествено и вътрешнообосновано, чувство на дискомфорт от приписаната им роля. Нещо, което трябва да изживееш за да разбереш. Или да слушаш внимателно, някой които го е изживял.
Хората с психически проблеми нямат задръжки и ограничения, да изразят своите "виждания" и усещания. Хората с полова дисфория, преминават през ада на себеприемането! Нещо, което рядко се налага на сис* хората.
Докато "лудостта", често е низ от пикове и спадове, то половата дисфория - състоянието на конфликт между съзнание и тяло, е нещо постоянно и непрекъснато присъстващо в живота на хората с дисфория. То не е моментна лудост, която се лекува. Всъщност, няма психическо заболяване, което да се лекува напълно.
Разбира се, че имаме и случаи на "съжаление" за извършен преход, с операциите и хормоналните изменения, но тогава говорим за нещо съвсем различно и проблемът е именно в липсата на специалисти, които да имат смелостта и отдадеността, да помагат по един различен от нечовешкият, догматичен начин.
Реално Половата дисфория, не е "желанието на някой да принадлежи към другият пол", а е дистресът причинен от вечният конфликт между съзнание и тяло! Нещо, което звучи като научна фантастика, за някои хора, но всъщност е съвсем реално състояние, съществуващо от зората на човечеството!
