Не знам дали е бог или природа, или карма, съдба... Каквото ще да е. Може би е "Всяко действие си има равно по сила противодействие". Не ме вълнува. Има си нещо, което се активира при дисбаланса между Добро и Зло.
В нашата любима държава, го виждаме всеки ден и няма как!
Затъваме!
При толкова потъпкани права, унижение и лъжи, при толкова омраза, няма как да не затъваме (абсолютно всички). Толкова нагнетено зло, няма как да съдейства за изграждането на нещо добро. Толкова лъжи и предубеждения, маскирани като ценности. Толкова пошло избиване на комплекси и съдене на околните, заради приписаните им различия. Няма как всичко това да начертае хубаво бъдеще за децата ви.
От лошото не може да се гради. Лошото само руши.
Започвам с патрЕотите които ми помогнаха да намразя държавата си, промотирайки своята омраза към несъгласните, към жертвите на тяхната интелектуална нищета и лицемерие. От човек обичащ историята на народа си, традициите се превърнах в човек, желаещ да ги няма - и историята, и традициите. И всичко това благодарение на тях - вечно класифициращи, вечно обиждащи, вечно мразещи. Вечно разделящи, а все говорещи за единение. Лицемери!
Следват нашата версия на "консервативни" хора. С техните ценности, с тяхната фалшива "нормалност". Хора, които не могат да бъдат дори нормални родители, защото ще изберат да застанат, не до децата си, а срещу тях, само и само да угодят на двойно по-фалшивото им общество. Отворете учебниците по история и вижте с какво са допринесли - с войни и разруха. Безлични и безхарактерни!
И за десерт - религиозното лоби. Това, което се бори срещу издигането на човека и неговата личност в центъра, защото тогава чучелата, които са създали, брандирани като богове, ще престанат да им осигуряват власт и да им позволяват да манипулират. Тези, които използват собствените си учения за мир и разбирателство, за да сеят омраза и насилие. Да потискат. Лицемери!
Тези хора не могат да градят!
С омраза не се гради... Виждали сте го, виждате го и днес. И отново и отново, ще го виждате, докато не отворите очи и съзнание и не разберете, че да си гледаш собствения живот, да се развиваш, като човек, е най-важното. Защото животът ви е даден за да го живеете, по възможно най-позитивния начин за вас самите и близките ви. Гледайки в чуждата паница, определено няма да стигнете далеч.
До тогава, ще градим въздушни кули. Кули, които ще рухват, защото глупостта, не е градивна сила! Омразата породена от нея, също!
