ТРАНСДЖЕНДЪР ХОРАТА СА ХОМОСЕКСУАЛИСТИ ?

ХА-ХА-ХА-ХА-ХА- ХАХ!

Здравейте, 

Започвам рубриката за разбиване/ размазване/ унищожаване изобщо всички 1001 начина да "развенчаеш" инфантилни митове!

Започвам с най-основният "извор на злото", най-дебилният от всички митове свързани с нас. Трансджендър хората са хомосексуалисти! Гейове  и лесбийки.

Попитайте чист, натурален до мозъка на костите си гей, дали би искал да си смени пола! Ще ви отговори много любезно, къде да си заврете въпроса... Попитайте една радикална лесбийка или най-обикновена, която е, както обичате да се изразявате "доминантната" /въпреки, че ролите могат да се променят/ дали иска да стане мъж - физически! Тя ще ви каже същото, като гея, дори по-солено.

Когато се говори за трансджендър/ трансполовост сексуалността, нещо което много от хората разпространяващи глупости не разбират изцяло, е комплексно понятие. Сексуално влечение - това дали си мъж харесващ жени или мъж харесващ мъже и т.н. и половата идентичност - дали си мъж, осъзнаващ се като това, което обществото е определило че е мъж,  живеещ в унисон с тяло, което е мъжко /заради пениса, които в ранният зародишен период е бил 99 % по-близо до вагина/. Две тотално различни неща, на едно цяло наричано СЕКСУАЛНОСТ. 

За тези на които не им стана ясно, ТРАНСПОЛОВОСТТА НЯМА НИЩО ОБЩО С СЕКСУАЛНОТО ВЛЕЧЕНИЕ, ТЯ Е СВЪРЗАНА С ПОЛОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ. Тя се изразява в дисхармонията в съзнанието и тялото. Роден биологично мъж, разсъждаващ и възприемащ, самоосъзнаващ се като жена.

Транс* хората могат да бъдат и хомосексуални. Транс* мъж харесващ мъже, след като физически е придобил мъжки черти съответстващи на съзнанието му, е гей. Може да е и бисексуален. Може да е и асексуален /нещо което се случва , често при транс* хората изобщо/. Съответно транс* жена харесваща жени е лесбийка.

За мен това беше шок, преди 2-3 години. Мислех, че транссексуалността си е изцяло хетеросексуална като ориентация. Защото една транс* жена трудно приема, да бъде възприемана като "гей", защото там където хетеросексуалните и хомосексуалните, чувстват и осъзнават влечението си, тя усеща по същият начин, че харесва мъжете, но не както мъж харесва мъж, а както жена харесва мъж. За това и дискомфорта от собственото ни тяло нараства още повече, щом се появят влеченията. 

Това е и огромната разлика между гея и транс* жената. Геят не изпитва желание да се трансформира в жена, той няма нужда от това, за него жените не са интересни. Отделно имаме кривата представа, че гейовете се държат женствено, защото подражават на жените. Не, това е просто поредната "танцова стъпка" в процеса на флиртуване. Освен това повечето от тях са шовинисти, като повечето цис* мъже. Защото гейовете и лесбийките са цисджендър хора, в мнозинството си. Хора които приемат тялото си и се самоосъзнават към приписаният им пол.

За хетеросексуалната транс* жена е нормално да харесва мъже, но е неприемливо да ги харесва в мъжкото си тяло. Близостта по такъв начин е доста трудна. Това не е основната, но е част от причините да искаш да си смениш пола. Аз не успях да премина границата, до 31 години, не си позволих да бъда физически с цис* мъж, особено гей. Самата аз харесвах хетеросексуални мъже, но никога не съм се домогвала до тях /с едно виртуално изключение/. Първият ми акт на физическа близост е с транс* мъжа с когото съм и в момента. Което от своя страна затвърждава и хетеросексуалният аспект на отношенията ни.  Смешното е че пред закона сме хомосексуалисти, а пред природата сме си хетеросексуални, накъдето и да го завъртиш.

Хомосексуалността не е вариант за хетеросексуалните транс* хора. Да, транс* жени които не са в преход, имат връзки с хетеросексуални мъже, но това е далеч от хомосексуализма, защото липсва частта с "Аз съм мъж, имам мъжко тяло, което приемам и харесвам мъже"! 

Това не може да се разбере от хора, които не са го преживели. Но, може да се разбере на база ежедневните чувства и съзнание. Примерно: Ти си цис* жена, от дете си учена, какво представлява да си жена, имаш естествени влечения към мъже. Никога не си страдала от съмнения, че това което осъзнаваш, че си не е правилно, че това към което изпитваш "естествено" влечение не е правилно. Това са ти дадености, които се променят при транс* хората. Но, това не променя хуманната същност нито на едните, нито на другите

Влеченията, особено сексуалните, са нещо дълбоко заложено. Човек не си ги избира. Те са инстинкти /и нещо повече/ и когато природата се обърне и промени нечии инстинкти, то е поради някаква причина. Природата не греши.

Същото е и със половата идентификация. Тя е заложена в теб, даденост за която не мислиш много-много, но е допълнително усложнена от обществените "норми"!

За да бъдеш хомосексуалист е важно да имаш влечението и съзнанието за това, че си такъв. ТРАНСПОЛОВИТЕ ХОРА, НЯМАТ ТОВА СЪЗНАНИЕ, поне не и всички. 

Както и при цис* хората, не всички са хетеросексуални.

Накрая важното е, не това каква е сексуалността и половата ти идентичност, защото те не определят какъв човек ще си. Важното е това как мислиш, как чувстваш и как възприемаш света около себе си.

С уважение,

М. Колева

Transgender Day of Remembrance

Здравейте,

Днес светът чества Transgender Day of Remembrance - Денят за почитане на паметта на загиналите трансджендър хора. Припомняве си имената на Транс* мъже и жени, които са станали жертва на човешката омраза и ограниченост.

 

 През 1999, Гуендолин Анн Смит, транс* активистка, графичен дизайнер и автор на рубрика, организира първият Трансджендър Възпоменателен Ден в памет на Рита Хестър, транс* жена убита безмилостно в Алстън, Масачузетс.

2015 година ни донесе удвояване на жертвите в САЩ, като насилието над цветнокожи транс* жени ескалира.  В същото време, не е ясно колко транс* хора са изгубили живота си извън Щатите. 

В България не се води статистика за насилието над ЛГБТ+ хората, а трансджендър хората са последната грижа на българските сили на реда. Без значение, че и ние сме граждани на тази република. Без значение, че и ние сме хора, мечтаещи просто да бъдат приети, да живеят и работят нормално в обществото.

30 човешки живота са отнети официално и трагедията е в това, че тези жертви на омразата, не са сторили нищо никому. Живеели са живота си както могат и са били убити от човекоподобни същества, с ограничен умствен капацитет, които не са разбирали, стремежът на тези невинни души да бъдат себе си!

Най-възрастната жертва е 66 годишна (Кей Си Хагард, наръгана с нож от прозореца на кола в Фресно, Калифорния) най-младата, посочена до момента, 17 годишната Мерседес Каунти убита в Джордж Таун, Мисисипи.  Жертвите варират в този възрастов интервал между 17-66 години. Транс* жени. Повечето афро- или латиноамериканки. Убити  са при различни условия. Но всяка една от тях е жертва на трансфобията-на чистата безпочвена, отровна , омраза на хора които не са наясно със себе си и си избиват комплексите, наранявайки околните!

Колко хуманно и развито е едно общество се разбира по начина по който се отнася към различните хора в него - хора с увреждания, бездомници, деца без родители, хора с психически заболявания, възрастните  и ЛГБТ+ хората!!!

ВСЕКИ ЖИВОТ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ!

Няма по-маловажни, по-незначителни хора. Всеки е уникален, със своето виждане и възприемане на заобикалящият го свят, с неговият си начин на живот! Никой не може да пречи на никого, както самите ние можем да бъдем препятствие за самите себе си!

Почивайте в мир, братя и сестри! 

Ние няма да ви забравим! 

Transgender Day of Remembrance

2015

София, България

 

АРОГАНТНА "ТРАНС*" МЛАДЕЖ В ДЕЙСТВИЕ!!!

Тези дни имах възможността да се замисля до колко са полезни социалните мрежи за някои недорасли транс* младежи. 

Ще представя доказателствата за арогантност, както правят на Запад - със снимков материал. Само че за разлика от там, ще скрия имената и лицето на виновницата, както и града от който произхожда...

В групата ми за подкрепа на транс* хора към блога и страницата ми, бе добавено едно момиче, което с латински букви, на развален/изкривен български се представи: 

(дори на латиница думата "транссексуално" е написана грешно, представям си как ще я напише на български).

Всички я посрещнаха радушно, с уважение! 

В групата е забранена размяната на лични данни - това е неписано правило, но скоро ще го има черно на бяло! Имена, снимки, адреси, се разменят между членовете на групата, на тяхна отговорност.

Въпросното дете, защото е с 17 години по-малко от мен, реши, че му е скучно и може да се изтъпанчи пред всички в групата и в ролята си на... и аз не знам каква, да нареди на всички да си разкажат личната история...

Реших, като администратор да насърча по-смелите и желаещи хора в групата да си споделят историята... Историята на всеки от нас си е негова и си е лична.  Всеки решава на кого и кога да я разкаже! 

Въпросното момиче, реши че може да си позволи да ме подлага на кръстосан разпит. Да ми иска снимки и така нататък за да видело "дали съм хубава"! Аз не си споделям личните снимки с непознати, знам, че много хора обичат да се изтипосват в албуми из социалните мрежи - това си е тяхно решение. Аз нито съм влюбена в себе си за да го правя, нито се смятам за красива. Аз съм - повтарям за милионен път, транс* жена в пред-преход, знам как изглеждам и не претендирам, че приличам на цис* жена.

Хората около мен ме познават и знаят как изглеждам! Останалите, могат да се двуомят или да си ходят... 

Стана ми обидно, че днешната младеж е изцяло погълната от идеалите за красота и предпочита да оценява хората по повърхностни показатели! Аз предпочитам хората да се абстрахират от външността ми и да оценят същността ми.

Написах коментар по въпроса за меренето на кой-е-по-по-най в различни категории - красота, възраст, транс*. Напомних, че личното си е лично и всеки решава дали да го сподели пред всички.

Въпросното момиче, реши че може да изтъкне като извинение факта, че не ме познавало и за това искало снимка! Момент!... Аз също не те познавам! От къде да знам, че не си някое цис* хлапе, което се представя за транс* момиче, за да се прави на интересно!? Аз имам познати, които реално не съм виждала, но не съм ги подлагала на кръстосан разпит. Всяка група за поддръжка, всеки транс* човек рискува общувайки с непознати. Не можеш да си сигурен, дори и да има снимка, че човека на нея е този с когото общуваш. (Аз поне винаги си слагам картинки на любими героини от анимационни филми и книги, никога на реални хора -известни или случайни /имам само няколко случая в които съм ползвала снимки на известни личности в далечното минало)

Разговорът между нас приключи... Махнах я от приятелите си, защото там има само хора, които познавам и ме познават или които съм решила, че са достойни да са там. Хора, които уважавам и ценя!

Същевременно приятелят ми, който е съ-администратор, ѝ направи малко по-остра забележка, за писането на развален българо-латински за поста за споделяне на истории по-горе!

Последва изхвърлянето ѝ от нашата група. Да нямаш уважение към хората, които са те приели е нещо недопустимо! Да се държиш по този начин е недопустимо! А да изтъкваш възрастта си като оправдание, за арогантността си е БЕЗОЧЛИВО!

А сега към същността! Позволих си да споделя тази случка, защото напоследък имах удоволствието да наблюдавам (транс*)агресия, маскирана като добри намерения. Хора, които уж търсят помощ влизат в групите за взаимопомощ и почват да обиждат останалите, кой "минавал" и кой не бил достатъчно "транс".  Млади хора пълни с енергия се опитват да променят нещата, без да осъзнават, че самите те не са порастнали достатъчно и трябва първо да уважават другите, хора които помагат на другите да си лепят етикети, сякаш за да откриещ себе си е важно да ти помогне някой т.е. някой да ти каже кой си или още по-лошо какво си!

Мисля, че всички, които се опитваме да правим нещо, дори виртуално искаме хората в групите ни да се уважават помежду си, да има сигурност и доверие. Не може само защото си се представила за "транссексуална" да се държиш така, все едно хората в групата са длъжни да скачат по свирката ти.

Това е предупреждение! Уви, част от транс* младежта явно не е готова да представлява себе си и точно тя се опитва да изпъкне. Арогантността и неграмотността, не са най-добрата визитка за нашата общност. А неуважението е като да се изплюеш върху собствените си хора. Това тук може да е повърхностно, но такива неща се задълбочават. Да влезеш в дадена общност и да започнеш да разпитваш администраторите, които на всичко отгоре, са по-възрастни от теб, все едно ти дължат нещо, не показва, че си "готина" - показва, колко големи липси има във възпитанието ти. 

Сега това момиче, може и да бълва срещу мен и групата ми. За това аз съм длъжна да обясня ситуацията и се надявам, че всички които са се сблъсквали с арогантността във всичките ѝ форми, ще ме подкрепят. 

Разочароващо е да видиш такова поведение сред лица, за които по-света умират хора, а тук други се опитват да намерят начин да облекчат живота им. Не визирам себе си - визирам активистите, хора от "Билитис" и други, които всеки ден се борят за да могат арогантни 15 годишни същества, да живеят сносно под това небе!

Вадете си изводите сами! 

С уважение,

М.Колева

П.П. Тук не включвам интелигентните, ЛГБ и специално Т, млади хора. Към тях питая огромно уважение.

WELCOME TO THE /BG/WONDERLAND!!! BECARFUL BECAUSE ALICE WAS RAPED AND KILLED A LONG TIME AGO!

 

NOTE* This article is not DIRECTLY  related with the blog's theme! This is a SLAP OF REALITY!!!

Dear foreign friends,

No, I don't want to show you a new book of our friend and a  anti-LGBT writer. 

Look at that face! 

Remember it!!!

This is one of   HATE's faces,in its pure human-like incarnation in Bulgaria.

On June 27, 2015, there was a peaceful, colorful LGBT Sofia Pride 2015! 

Of course this event causes a lot of discussions like:  "Who will keep  our children safe?", "Why the gays doesn't stay quiet when we suppress them? What are they celebrating?", etc. ... Yeah! All kind of nice, full-of-hate, intolerance, anti-humanity talks.

Every year, the man which face you see up there - Volen Siderov, calls out his group of bullies, so-called a political party, and tries to ban the event. He even wants  a pro-Russian law to be created which will criminalized homosexuality. To put people in  jail for up to 5 years because of their sexuality!

Before you ask: "Where are we? In the Medieval Ages?"! No, I will say it like a Leonidas from "300":

"THIS-IS-BULGAAAARIA!!!"

Yes, it is like some kind of pervert version of Wonderland /without Alice/ where, to be so-called "normal" you must live in blindness, blend with the masses, you must bully, terrorize and rape the  weakest people - women, children, elders, LGBT, disfigured by nature or else human beings. 

This makes you a MAN /not a HU-MAN/! This is what is important - to be a MAN! Then you are a patriot!

In this Wonderland you must stay quaint if you want to survive. You must stay silent if you have any intellect. You must obey in front of the great STUPIDITY!

In this Wonderland psychopaths with or without power call the other people "insane"! A psychopath, so-called leader of party, without children, calls for protection of your own children from something that poses an imaginary threat to his MANHOOD!  

In this Wonderland your pregnant wife can be beaten by gang of slobs. Your daughter can be raped and the criminals can be called "Proud sons, the future of the country!". Your child can be smashed by a car and the driver can escape punishment. Your son can be kicked to death with the only explanation "That he was acting like gay!" /this reason is enough for the judge to free the murderers/. Your grand parent can be raped, robbed and killed for 100 lv. / around 50 US dollars/. You can be beaten up by the politicians /that you are vote for/ and their bodyguards on the street, just because you are crossing their path.

In this Wonderland there is no such thing as JUSTICE!!!

There is no such thing as HUMANITY!!!

Yes, there are some attempts to show some TOLERANCE, but they are corrupted by the people ignorance and hypocrisy ...

There are no WARM AND GENTLE PEOPLE, this kind of people are ENDANGERED SPECIES, its hard to meet them. Don't be fooled by the smiles; the moment you show them your back, they will put a knife into it.

Of course, when one nation has that serious flaws, it needs to find something that will hide the reality, from the foreign people. Something that will not allow them to realize how evil it is! 

So it is time to turn to the DIFFERENT PEOPLE!

RACE, RELIGION, SEXUALITY, GENDER IDENTITY, YOUR APPEARANCE, EVEN YOUR PARALYZED BODY !!!

This is the evidence they use to blame you for their own unsuccessful lives! 

This is their drug, that keep them CONFIDENT AND STRONG - drug named SELF-DESTRUCTIVE HATE!

This is the REALITY - RAW, HARD AND BRUTAL!

I think that this is not only the Bulgarian Wonderland!

THE WHOLE WORLD IS ONE GREAT WONDERLAND!!!

Typical Nazi gesture. Trademark of Siderov.

ДЕНЯТ ЗА ТРАНС* ДЕПАТОЛОГИЗАЦИЯ - 24 ОКТОМВРИ 2015!

Здравейте!

Много съм горда с факта, че мога да отразя събитие като това, в блога си и да заявя, че бях част от него, малко индиректно-директно!

Истината е, че помолих организаторите, присъствието ми да остане в тайна. Разбира се, една тълпа от приятели, можеше да ми развали прикритието, но мисля, че долу-горе останах incognito. Определено не ме бива да говоря, пред хора, а и този грип, който ме мъчи в последно време, никак не допринася за по-ясното ми звучене. Запушеният нос е враг номер едно на оратора и сигурна социална смърт за псевдо-оратори като мен! :)) Но исках да видя и реакцията на хората, скрита и далеч от светлината на прожектора. Всеки, който иска да научи нещо, може да се обърне към мен по познатите канали! :)

Така, стига сме говорили само за мен, да се върнем на събитието. :) Организаторката Л.Н., се извиняваше, че на събитието нямало гирлянди и така нататък, т.е не било лъскаво! Мила, слънчева Л., събитието беше прекрасно, мястото беше със собствена харизма, някак си, точно такова, каквато е реалността ни малко в далеч, но все пак в центъра /на града и обществото/.

За темата:

Депатологизацията на транссексуалните, трансджендър и полово-неопределените хора е сериозен проблем на Т-общността, още от зараждането на новото движение за човешки права. От една страна, наличието на половата дисфория и транссексуалността в МКБ /Международен класификатор на болестите/ и в редица други ратифицирани международни документи, би следвало да е основание за гарантирано и адекватно лечение по вече изработените Стандарти за грижа. Това е един от аргументите "Против" депатологизацията, който кара повечето транс* активисти да се двоумят.

От друга страна, третирането на нашата общност едва ли не наравно със шизофрениците и други тежки психологически заболявания, не е адекватно. Ние имаме ясна представа за реалността, не сме загубили връзката си с нея и единственият ни недостатък, е че не ни разбират, когато се обосноваваме със своето самоосъзнаване. Защото самоосъзнаването на пола е това, което го определя, но хората приемащи половата си същност трудно биха могли да го разберат и трудно осъзнават същността на конфликта Съзнание-Тяло!

Аз съм за депатологизацията! Тя си има плюсове и минуси! Единият плюс е, че причините да ни маргинализират и дискриминират ще намалеят с една /от 1000 на 999/. Минусът е това, че ще имат една причина в повече, да ни отказват хормонално лечение /така, че отново сме на 1000 проблема/. Но все пак е различно, когато си извън класификатора, света не става по-добър, но все пак има някаква промяна.

За организацията:

За мен, това беше направено от сърце! 

На мен ми хареса много и като за първи подобен event /събитие/, на който присъствам, остави в мен едно хубаво чувство. Организатори, спонсори и домакини... всички се бяха постарали! Аз лично нямам какво да кажа освен, че организацията беше много добра и най-важното, беше вложена топлота и желание...

По принцип съм противничка на перфекционизма в социалната реалност - на него мястото му е в изкуството. Перфектните хора са мит! Така, че и събитието за мен беше реално и организирано по начина, по който трябваше...

Благодаря, за това което правите ЛГБТ-ХХХ колектив и всички останали!

За гостите:

Ами, срещнах доста познати транс* хора! Хора, с които се познавам в и извън социалните мрежи. За мен беше чест да срещна Пол, с когото сме си разменяли мисли и евентуални идеи по чата... Човече, ти си страхотен... и ти и всички около теб заслужавате огромно уважение и най-вече разбиране.

Имаше толкова много млади и ведри лица. Деца на дъгата. Много усмихнати хора.

Имаше и цис-хетеро хора, имаше и хора с които се познаваме от социалната мрежа, но не събрах кураж да им се представя, защото изчаквам подходящ момент и прилив на смелост. Аз съм доста дръпната при запознанства. Дори и с хора, които се познаваме във виртуалното пространство! Дори и с доверени познати на най-близките ми хора! Трудни житейски уроци ... всички сме получавали такива, но някои сме ги взели прекалено навътре.

Изгледаха филма, изслушаха историята на "транс* жената от Русе в пред-преход" с уважение и търпение.  Интересно ми беше и присъствието на един психолог работещ с клиент, транс* жена, дошли двамата заедно. Рядко специалисти събират кураж да отидат на такова събитие, за да не би случайно да ги подложат на кръстосан разпит или да не се окажат линчувани от отхвърлени потенциално-нежелани клиенти, а най-вече за да не си развалят реномето, като отговарят на въпроси на маргинализираното простолюдие, безплатно! Господинът даде един хубав, но не много приложим съвет: Да търсим помощ от специалисти от чужбина! Самият той и клиентката му, ще се срещнат с доктор, който уж специализирал в работа с транс* хора! По специално с хормоналното лечение. Същото "светило", което подложи приятелят ми, на унизителен преглед, при отворени врати, и с невероятно "милото" си и "хуманно" отношение ни спечели завинаги,... ... ... като анти-фенове! Пожелаваме успех на жената и психолога! Дано те успеят да постигнат нещо с това Дърво!

Та, хората бяха мили, вдъхващи доверие.

За филма:

Kate Bornstein Is a Queer and Pleasant Danger - заглавието е като препратка към автобиографичната й книга.

Кейт Борнстейн е прекрасна личност, която не се определя "като жена, но знам, че не съм и мъж". Филмчето беше, много ведро и позитивно. Разбира се имаше и тъжни моменти, като например разговора за това, че не може да види внуците си, заради религията, от която се е отрекла - Сциентологията; моментът, в който чакаше да чуе резултатите си от хирурга, след операция за рак на белите дробове... Но, като цяло видяхме една забавна, уникална, вдъхновяваща, цветна личност. Във филма присъстваше и една друга важна транс* жена - Санди Стоун и това също ми направи много приятно впечатление. Историята на Стоун е също толкова вълнуваща, особено сблъсъка ѝ с противната Джанис Реймънд и пасмината ѝ.

Аз лично, отдавна съм си набелязала книгата на Борнстейн "Gender Outlaws", продължението и автобиографията й като произведения, които трябва да имам и да прочета... ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

За разказа и дискусията:

Останах с впечатлението, че част от публиката очакваше да се появим в рокли с пайети, тежък грим, тонове брокат и фон дьо тен, да се държим нахакано като Ру Пол и посестримите му. Може би да изпеем нещо от сорта на "We are family"! Може и да греша!

Никоя от транс* дамите не беше лъскаво подобие на улична жрица със съмнителен пол. И си бяхме типично тихи  и скромни. :))

Не знам как им се стори разказа. Само един човек обеща да ми напише благодарствено писмо :)), което ме поласка - цис* жена, интелигентна и уважавана от мен, на която не събрах кураж да се представя, но познавам от социалните мрежи.

Историята я поорязах! Тя има два варианта - единият за четене, другият за публикуване! Сърцето ми се сви, когато Л. трябваше да изчете на глас четири страници,/това не си е шега работа, но тя се справи страхотно/ а отделно се изпотих поне три пъти и краката ми омекнаха. Имах чувството, че въздуха не ми достига.

Дискусията беше, кратка поне за нас - мен, приятелят ми и наша позната. Наложи ни се да си тръгнем, защото стана късно, а ние не сме нощни птици /аз и приятелят ми/ и без друго. Той, разбира се, имаше възможност да сподели някои от проблемите, с които се сблъсква един транс* мъж, за което се гордея се с него / с това, че го сподели/. Беше остроумен и отзивчив. 

Та както, вече казах, явно се очакваше група Ру Пол-подобни нахакани кресли да почнат да реват как нямат пари за лъскави дрехи и фон дьо тен-а не им подхожда на цвета на кожата или да даваме модни съвети с ироничен тон, между другото да споменат как нямат пари и никой не иска да ги лекува. Не, че това не са сериозни проблеми, но все пак мисля, че се пише и говори много и всеки, които има желание и Интернет може да прочете по темата. А и винаги може и да попита, за доуточнения след това.

Знам, че си тръгнах доволна и благодарна! Надявам се купона след това да е бил страхотен. Нека някой друг разкаже за него... 

Това беше от мен!

Още веднъж, благодаря на всички и специално Л.Н. за това събитие и поканата! Такива неща те карат да се замисляш и да осъзнаеш, че наистина е хубаво да си сред хора, които се опитват да те разберат и те подкрепят, до колкото им е възможно. Това означава много за мен... предполагам и за всички нас!

С уважение,

Мишел Колева

МОМИЧЕТО, КОЕТО ОТКАЗА ДА НОСИ РОКЛЯ!

Здравейте,

Няколко пъти, започвах да пиша, този "post"... На няколко пъти мислите ми потегляха в различни посоки и се отдалечаваха от темата и това, което искам да кажа. Може би и сега няма да останат в "руслото" си, но все пак ще рискувам да опитам ...

Мислих и реших да започна с това:

ПОЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА (ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ)

Аз не искам и нямам правото да говоря от името на всички трансджендър хора. Никога не съм го имала за цел, никога не съм искала такива права и привилегии - вярвам, че и световно известните транс* активисти, мислят по-същият начин (въпреки, че аз не се възприема и не обичам особено думата "активист"; а и не съм световно известна :) ). Никой не може да се провъзгласява или да бъде, реално представител на всички хора (от дадено общество, общност или група), просто мнението му се припокрива със вижданията на една солидна част от тях (малцинството или мнозинството - разликата е в нулите, понякога).

И СЕГА КЪМ СЪЩНОСТТА (КАКВАТО И ДА Е ТЯ :) )

Напоследък се шуми, а  и навсякъде виждаме представители на транс* жените, в частност, които живеят full-time / изцяло/ ежедневно в "определената" (от някои хора), желана социално-полова роля. Носят се в женски дрехи, слагат грим, перуки (понякога) и правят всичко, което би правила "идеалната за сексистите" жена. Жената, която е продукт на мъжките нормативни изисквания. В това няма лошо! Всеки има правото да се държи и носи така, както желае и се чувства добре. 

Тези транс* жени, някои от които се наричат "истински транс* жени", ежедневно биват показвани в медиите, слушаме историите им и ги приемаме за единствените и уникални представителки на транс* нежните половинки от общността на Т - хората.

Но, уви, те не са единствените и не са категоричните представителки. Транс* жената в пред-преход или тази, която няма сили и възможности за такъв, също са част от тази група.

Лично за себе си съм решила, че или ще имам всичко или нищо. Т.е. не искам да съм "мъж в рокля"! Не съм нито гей нито трансвестит и никога не съм живяла, като представител на тези две общности. С цялото ми уважение, към тях, но аз се чувствам 100 % транссексуална /не просто трансджендър/ и когато ми дойде времето, със сигурност ще премина и през последната стъпка.

Но, транс* жените, които не искат и не могат да минат през мелачката, не са по-долу от транс* дамите подложили се на всички болезнени промени. Наскоро говорих с една жена, която няма намерение да започва хормони и да си прави операция. Не носи рокля. Не се гримира. Не се стреми да ползва женските помещения. Замислих се, с какво е по-лоша от тези, които се стремят да бъдат маргинализирани, да "минават" за "истински" жени! Отговорът е и аз ѝ го казах "Ти си това, което чувстваш и осъзнаваш че си! Никой не може да ти го отнеме!". Но този отговор не е само за транс* жените, той важи за всички там - жени, които искат да са равни с мъжете, хора отхвърлените заради това което са, хората които мислят отвъд нормите и стандартите на "нормалното" общество.

Думите "истинско", "нормално" са термини измислени за удобство и комфорт. За заблуда и манипулиране. Неща с които някои хора са свикнали до болка. Малките нещица от ежедневието, които им вливат лъжливо спокойствие. За които им е внушавано, че ако изчезнат, те самите ще се превърнат в НИЩО!

ОБИЧАЙТЕ ТОВА КОЕТО СТЕ (НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ВИ ГО ОТНЕМЕ), И УВАЖАВАЙТЕ ТОВА, КОЕТО СА ДРУГИТЕ! ЗАЩОТО НИЩО НЕ Е КАТЕГОРИЧНО И ВСИЧКО Е ИЗМЕНЧИВО! ВИЖДАТЕ ГО ВСЕКИ ДЕН! ДЪРЖЕЙКИ СЕ ЗА ИЗМИСЛЕНИ И ВРЕДЯЩИ НЕЩА, УСЛОЖНЯВАТЕ СОБСТВЕНОТО СИ И ЧУЖДОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ...

Не е задължително да носиш рокля, само защото така някой ще те приема за "нещо", което му е удобно, по начин по който на него му харесва. Носи рокля, защото на теб ти е удобно и се приемаш, като това което си. Дрехите са като условностите, менят се при промяна на модата / социалният климат! Единственото истинско и важно нещо сме самите ние... Нашата същност...

Аз съм момичето, което отказа да носи рокля, защото не е готово, защото иска да е момиче в пълният смисъл, който тя самата влага в това понятие, защото живее в задръстена държава, на границата с Третия свят (който взе да нахлува в нея). 

Защо други момичета не носят рокля? 

Това си е тяхно решение, избор и право. Все неща, за които никой няма право да ги съди!!!

Лек ден!

НА КЪДЕ ОТИВА ТОЗИ БЛОГ

Здравейте, 

Този блог бе създаден като, лично пространство, място за размисли върху половата дисфория и живота изобщо...

Замисляйки се, вглеждайки се и спомняйки си някои от публикациите, осъзнавам, че съм показала много гняв. Много ярост на моменти и изглежда така, сякаш ние транс* хората искаме да унищожаваме - себе си, обществото и света около нас.

Вчерашната ми публикация отключи в мен гняв и ярост към онези хора, там, около нас, които предпочитат да изритат детето си на улицата, само за да са удобни на обществото. Не мога да съм мила и спокойна, когато говоря за отхвърляне на база псевдо-ценности и морал. Теорията ми може и да е крайна, но ако се замислите, родителите са тези които създават живот, без да мислят за последствията и готови ли са за тях.

Аз не мразя обществото, не смятам, че обикновените хора ми дължат нещо. Всички сме продукт на времето и поколенията преди нас. Това, че сега се опитва да ни се внуши, че неща съществували от зората на човечеството, не ги е имало или са ни донесени от Запада, е само част от проблема. 

Митовете и легендите, които се носят за ЛГБТ+ хората са толкова налудничави, че е нормално повечето хора да се страхуват и гнусят. 

ЛГБТ хората не търсят правата си от обикновените хора. Не искат да превръщат другите в такива като тях, не искат да развращават децата. Тези митове са проекция на нечии други стремежи с цел отвличане на вниманието.

Размишленията - агресивни или не, ще продължат. За напред планирам и някои по-"сериозни" публикации на тема терминология, преводи на биографии на известни хора. Много ми се иска да чуя мнението Ви, да разбера повече за опита Ви. Ако имате идеи да ги споделите.

В дискусиите, споровете и размишленията се ражда истината. Истината не е във фрази като "Знам ги аз! Всичките са еднакви!" произнесени от хора, които не познават реално нито един човек от ЛГБТ групата. 

Вярно е, че българските медии много "помагат" показвайки хора, които не са представителна извадка. Всичко с цел тиражиране на зрелища и пошлост. 

Транссексуалните не са гейове, не са травестити, не са проститутки (не, че няма индивиди между нас, които се вписват в тези категории, но те не са показателни). Не са алчни за чуждите мъже същества, целящи да изместят жените. Ние сме това, което природата ни е създала. Ние сме тези, чиито съзнание не е идентично с определеният им, от други хора пол. 

Ще продължа да размишлявам върху тези неща тук и често тонът ми няма да е мил. 

Който има смелост и желание, нека следи излиянията ми. Когато създадох AngryShell, мислех, че ще ми е достатъчно пространство, сцена на гнева. Но явно да размишляваш за съдбата на трансполовите хора, не става с равнодушие.

В момента работя по биографична публикация за Лин Конуей, която съм споменавала много пъти. Надявам се тези дни да мога да я публикувам. Също така в рубрика Т-Знание започнах да пиша въвеждащ материал за трансджендър термините и групите включени в тази общност.

За сега Ви пожелавам спокойни дни, мислете и не се оставяйте другите да Ви "сдъвкват" информацията - повярвайте ми, много от хората около нас, не знаят и на половина толкова, колкото вие знаете. Търсете и проучвайте двете страни на въпроса.

Всичко добро!

С уважение, 

ШЕЛ 

РОДИТЕЛИ И (ТРАНС) ДЕЦА

Здравейте,

Миналият Декември, Новогодишният ми празник бе помрачен от самоубийството на Лийла Алкорн. 17 годишно дете, потискано от родителите си, религиозни фанатици... Детето предпочете да се хвърли пред камион оставяйки бележка, която разтърси Щатите и света, отколкото да се откаже да бъде себе си.

Отношенията между родители и деца, винаги са се основавали на старият опит, на схващания от преди векове, как бабите ни възпитавали майките и бащите ни, как това нещо или онова е най-доброто за нас!

На скоро аз започнах да лансирам своята теория за генезиса на отношенията "Родител-дете". Егоистичната теория за появата на децата.

Какво кара двама души да създадат живот? Да претендират с "нормалността" си, че поради егоистични причини са довели една душа, на този свят без тя реално да е дала съгласието си. Просто са смесили генетичната си информация, чрез две клетки и са довели едно невинно същество, в един отвратителен за живеене свят.  

Причини да имаме деца:

- обеществото го очаква от нас;

- другите имат защо и аз да не си направя едно-две;

- някой трябва да продължи (без)славният ми живот;

- ние се обичаме толкова силно, че искаме любовта ни да се въплъти във формата на нашето дете;

- така правят "нормалните" хора, за да тормозят останалите "яловите" и ЛГБТ+ хората - да използват децата си като армия и щитове.

- и т.н.

Не знам дали някой забеляза, някъде горе да е включена идеята за това, какво всъщност мисли бъдещето ни дете? Няма как да знаем! Ролята на  хората е да се размножават безцелно и без да ги е грижа... Тук разбира се природата се намесва, създавайки редица механизми за намаляване на популацията - болести,  отклонения от "нормите", катаклизми и др.

Няма лошо да желаеш да имаш дете, да го "направиш" и да го посрещнеш в този гнусен свят! Лошото е, когато това невинно създание се окаже, не това за което ти си мечтаеш и само защото си позволил/а теб да те пречупят и вкарат в сивотата/матрицата, смяташ, че на него ще му е добре ако живее, като теб... Лошото е когато ТИ, като ВИНОВНИК, се отречеш от детето си - ЖЕРТВАТА, само защото не ти изнасят вижданията му, или защото другите са казали така, или  Бог бил против или друго удобно извинение!

Когато чета историите на смели деца, изхвърлени от родителите си на улицата, защото са ЛГБТ+ или нещо друго, вместо да им се окаже подкрепа и да ги приемат, ми става лошо и всички бесове на планетата се вселяват в мен! 

Когато изгониш детето си само защото обича "не този пол, който трябва" или защото "не е на място в тялото си", ти капитулираш... не ставаш герой, ставаш "Оня/оная, която изхвърли дъщеря си, защото била лесбийка!" или "Оня/оная дето изрита сина си, защото искал да бъде момиче!". Хората те взимат за пример - негативен пример и като те виждат си казват, "Добре че не съм аз!". Оооо, те щяха да го казват и ако бяхте приели децата си, но тогава тонът им щеше да е друг - в него щеше да има злоба и завист, защото самите те биха се затруднили да го направят - да разберат и приемат, ще ги е яд, че Вие го можете. 

Това е геройството! Да приемеш и обичаш безусловно и въпреки всичко! 

Децата са дар! Но те не са вещи. Те не са щитове и оръжия. Не ги учете да мразят! Не ги мразете, когато са прекалено различни от вас...

Ако детето Ви е трансполово или гей, или лесбийка, или каквото там друго Ви притеснява - обичайте го такова! Вашият Бог със сигурност не би имал нищо против. Никой няма вина за това - не търсете такава! Не сме "станали", това, което сме като сме гледали паради или поради възпитание, или поради някакъв друг фактор. Това е ДАДЕНОСТ - както всичко останало лежащо в основата на физическото и психическото ни съществуване.

Преди време, мечтаех да имам собствено дете. Науката да напредне и да ми позволи да си го износя сама, до сърцето си ... Но сега, виждайки, какво могат да причинят родителите на децата си, не съм много убедена. 

Родителите които изоставят децата си заради другите и Бог, ще бъдат наказани именно от тези заради, които го правят! Те са страхливци... А на злобните хора, които ще ми кажат "Ти първо стани родител, пък тогава ни съди!", ще отговоря: "Ти първо стани човек! Преодолей лъжите и предразсъдъците и тогава ела да говориш с мен! Тогава си позволявай да създаваш живот!"

Позитивното е, че има прекрасни хора, които обичат децата си въпреки всичко и такива, които не се подиграват на другите. Има майки-героини обичащи дъщерите си, бащи, екс-хомофоби преодолели човешката глупост и предубежденията и подкрепящи децата си. Хора, които не се страхуват да отстояват свободата на рожбите си. Родители, които не са страхливци.

Как очаквате обществото да приеме децата Ви, след като Вие първи ги отхвърляте?

Когато казвате "По-добре да бях родила камък!" или "Ще те убия със собствените си ръце!", това не ви прави благочестиви и не ви прави морални. Чудовищата реагират така. Психично-болните реагират така. С цялата си омраза, не осъзнавате, че сами унищожавате всичко, което сте или са градили тези преди вас! Нормално е търсенето на отговори... Опитите да разбереш собствената си плът и кръв... Отричането и всичко останало в негативния план е лесно - а лесният начин винаги е бил най-удобен на долните същества... Тези, които не мислят, а чакат другите да мислят вместо тях.

Познавам, млада жена, чиито родители са хомофоби и се присмиват на ЛГБТ+ хората! Въпросната госпожица е лесбийка, има си щастлив живот извън пределите на родината си, но не смее да се разкрие... Понякога животът наказва присмехулниците и идиотите, точно с това, от което най-много ги е страх и на което най- много са се присмивали. В такъв случай, ако си човек, морален и с някаква доброта в себе си, ще отвориш обятията си и ще приемеш, че детето ти е такова! А ако си гнусно, безгръбначно, хихикащо се на другите и не осъзнаващо собствената си мизерия същество, то не заслужаваш нито детето си, нито нищо добро в жалкото си съществуване на условно-нормален-уж-човек!

Да си родител, не означава да поробваш и да притежаваш! Някой да ти дължи нещо! 

Реално погледнато, ти дължиш на това същество компенсации за това, че си го довел в свят, който не е дорасъл за неговото/нейното съществуване! Дължиш му ги, както ги дължат и на теб и на родителите ти и на техните родители...

Знам, че тези размишления ще ви ядосат, но когато се успокоите вземете и се замислете - 

Какво ми липсваше на мен? 

Какво не можах да постигна? 

Дали детето ми е напълно щастливо? 

Дали го ощетих някъде по пътя? 

Дали го накарах да бъде това, което аз не можах да бъда? 

и други въпроси

Ако отговорите "ДА" са повече от отговорите "НЕ" и "НЕ ЗНАМ", значи има надежда!

Всички се нуждаем от:

ДОВЕРИЕ

ОБИЧ

ПОДКРЕПА

РАЗБИРАНЕ

СПОКОЙСТВИЕ

ПРИЕМАНЕ

Всичко това, гарнирано с порция БЕЗУСЛОВНОСТ!

ЕПИЗОД 3: ДОКТОРЕ НА ПОМОЩ

Здравейте скъпи, зрители...
имах предвид читатели,

Цяла седмица, (за да е по-драматично го казвам, реално го мисля от четвъртък), си мисля колко голям е проблемът ни с медицинските специалисти. Не само на нас трансджендър хората, а на всички попаднали в категорията "пациент"... или по-правилно е да кажа в ролята на пациент.

Аз винаги съм била толерантна, разбираща на тази тема. Винаги ми е било тъжно, когато чуя, как някой страдащ, не получава адекватно лечение и съм се възмущавала от подобни несправедливости. Не са ми отговаряли със същото, разбира се. Аз съм готова да застана до всеки болен, търсещ правата си, но никой не иска да подкрепи, моите искания. Исканията на хилядите, като мен в тази държава.

Когато се заговори, за лечението на трансджендър хората и се спомене, че на Запад, в цивилизованите страни (в повечето от тях), то се поема от Здравната каса, веднага се чуват гласовете на "сърдечни" и "запознати" с темата, хора от всички сфери в България, само не и от компетентните. Те си мълчат и гледат сеира. В същност, аз лично не искам "дрисливите" пари на Мара и Митьо, нека изхранват циганските семейства и бездомниците. Но ако ги питаш, биха ли ги дали за реконструктивна операция на жена, след мастектомия, дете след изгаряне или на младеж с лицево-челюстна аномалия, ще Ви отговорят същото! Аз лично искам да работя и да си плащам сама лекарствата, процедурите и всичко. Не искам да завися от анти-хуманни същества. 

Но да се върна на основният проблем. Да речем имам средства и възможности да започна хормоналната си терапия, която е преди всичко останало - дела и операции, така или иначе. Искам и поддържащата си психотерапия. И какво разбирам всъщност: разбирам, че ще ми е много трудно, защото в България няма специалисти. Има няколко психотерапевта, които уж разбират от проблема, но знанията им се свеждат до остарелите няколко реда, в учебниците им по медицина, психиатрия и т.н.

Да речем, че някой от тях се навие и почне да си ме пооскубва, без да знае, какво всъщност прави. Без да следва международните стандарти. Без да го е еня, какво всъщност желая. Или пък да се придържа, към тях, но погрешно, смятайки, че най-важното за една транс* жена или един транс* мъж е семейната подкрепа (ало, живеем в България и тук семейната подкрепа е точно, толкова, колкото е и в Русия-на места я има, но на повечето липсва). Това е част от голямата картинка, но не е същността...

Сега да видим, как стоят нещата, при важните за нас ендокринолози... Ако търсите абсурди, то в тази сфера на медицината и здравеопазването у нас има огромна черна дупка, наречена дезинформация (от възпитаните хора) или неграмотност (от мен и някои хора, като мен). От една страна има такива специалисти, които или не знаят или уж не знаят за съществуването на трансджендър хората. От друга страна имаме един, които се спряга за най-големият специалист в тази област, но държи цялата ни общност за заложници. "Сменете си документите и тогава ще приказваме!". Много е хубаво да прехвърляш топката в полето на другият отбор. Те пък я връщат към хирурзите и така, в омагьосан кръг. И цялата тази епопея, защото Наказателният кодекс, който в повечето случаи съществува ей, така колкото да го има, осъждал действията причиняващи безплодие! Ало, операциите за рак на маточната шийка, тестисите и т.н. също причиняват безплодие... "Но, те са животоспасяващи!"... 

Е ИМА НОВИНА ЗА ВАС! Малко е остаряла, но все пак целият свят я е научил, дори и любимата Ви Русия - ГРИЖАТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА ТРАНСДЖЕНДЪР ХОРАТА СА СЪЩО ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ...

Едно име - ЛИЙЛА АЛКОРН!!!

А след и преди нея има още милиони, милиарди отишли си само защото, някой се е направил на моралист и ги е обрекъл на смърт. Да, за повечето отрепки там отвън, смъртта на ЛГБТ хората е повод за радост, нищо, че уж са християни и имат морал и ценности. Всичко при тях е вятър и злоба - и ценностите и морала. 

Трансджендър хората страдат достатъчно, за да им бъде отказвано и най-човешкото. Адекватното лечение. Когато д-р Монополист, го отказва прехвърляйки топката, той плюе отгоре ни! Днес ще плюе върху нас, утре ще плюе върху вас - "нормалните"! Тук не става въпрос, за отнемане на привилегии на цис/сис хората. Тук не става дума за покриване на лечението... Тук не става дума за налагане на методи за лечение.

ТУК ГОВОРИМ ЗА ЖИВОТ!

Правото да живее има всеки, правото да опропастява живота на остонолите имат - Всевишният, Природата, Съдбата или както искате я наречете, Онази загадъчна велика сила!

ДА ИЗГУБИШ ПРИЯТЕЛ! ... В ПАМЕТ НА НИКИ!!!

Здравейте, 

Преди няколко дни преживяхме  трагичното събитие...

Смъртта на позната на мой приятел, почина от свръхдоза! 

Една силна транс* жена, която е била опора за останалите в нейният град, въпреки, че не е носила рокля и грим, не е надявала перука. Жена, която дори не е искала да прави преход! Живяла е с мотото:"Аз съм транс* жена! Чувствам се като такава от цялото си сърце и никой не може да ми го отнеме!".

Тя беше силна и физически! Караше мъжете в нейният град да си гълтат обидите назад по-трудният начин...

Тя не вярваше на цисджендър хората /тук влизат и тези с хомосексуална ориентация, но основно хетеросексуалните  т.е. хората при които съзнанието е в хармония с тялото/. Може би имаше право до някъде... Беше крайна, но тази нейна крайност бе породена от всичката болка, неразбиране, омраза и нетолерантност, която ограждаше нея и хората от нейната общност...

Един млад мъж на име Стефан, ми разказваше за нея... Тя беше негова упора, негов наставник, дори защитник! Защото да си млад човек, растящ в дезинформация, обгърнат от омраза и неразбиране е като да живееш в Ада... Ники бе и си остава неговият ангел пазител...

Аз нея познавах лично, но както казват "Приятелите на моите приятели са и мои приятели!". Пиша тези редове, не само защото обещах, но и защото искрено се възхищавах от силният дух на тази смела жена-войн!  Аз лично не съм напълно запозната и сигурна, какво я е тласнало към наркотиците и към този нещастен край! Ще се помоля по своя си начин за душата й и ви моля да го направите и вие:

"Ники,

Ти винаги ще бъдеш с нас! Думите , с които вдъхваше кураж, утешаваше и поучаваше ще горят в сърцето ни! Споменът за теб не ще избледнее! Бди над нас, там където си... Защото Рая и Ада са това, което ние си представим, че са... Вярваме, че душите отиват там, където могат да отпочинат от тегобите и да бдят над нас... Вярвам, че сега си някъде там и може би ни наблюдаваш, спокойна и без проблеми! Далеч от омразата и болката!

Почивай в мир, смело момиче!"

КЛЪЦНИ-СРЕЖИ?! НЕ ВИНАГИ...

Здравейте,

Днес реших да говоря за хирургията, след като прочетох материал в българската преса, посветен на операциите за смяна на пола. 

Беше преведено писмото на някаква американка, преминала през тази операция и колко депресирана се чувствала от 8 години и как трансджендър общността притискала своите членове, да се лишат от гениталиите си, за да бъдат щастливи и да са пълноценни участници в нея.

Първо, ще спомена няколко световно известни жени, преминали през процедурата и осъзнали, че тя не им е нужна.

Рене Ричардс

Рене Ричардс е пример за това, че диагнозата й е сгрешена. Тя не е транссексуална и думите с които описва желанието си "да не го беше направила", го доказват. Трябва да има разграничение. Има хора, които просто не са транссексуални. Може да са от групата на трансджендър хората, а може би имат най-обикновено разстройство на личността, като компулсивно-обсесивното.

Времената, в които Ричардс си е правила операцията са били други и много от лекарите са смятали, че хирургията е най-нормалното лечение за всички трансполови хора И ЗА ХОРАТА ИЗОБЩО. 

Ричардс е разочарована и депресирана от факта, че не се чувства, като "натурална жена". Факт, който е трябвало да осъзнае, преди да премине през "мелачката" и явно не са й помогнали на времето с това. 

За мен случая с Рене Ричрдс е чиста грешка. Медицинска.

Даниел Бънтън Бери

Даниел Бънтън Бери е друга крайност. Също жена с неточна диагноза, постъпила безразсъдно. Взимайки на предвид, че и нейната хирургическа интервенция се е състояла в началото на 90те години, когато се е знаело малко, става ясно, че нещата си идват на място. С успешна кариера на компютърен дизайнер за видео игри, тя не успява да понесе, факта, че животът и се променя и губи мъжките си привилегии.

А сега да видим успелите, да преминат през операцията за смяна на пола, без да изпитват угризения и без да робуват на предразсъдъци.

Лин Коноуей

Ще започна с любимата си личност - Лин Коноуей. Учен спомогнала за развитието на компютърните софтуери и специално за изработката на компютърния чип. Професор Коноуей, преминава през прехода на транссексуалните жени, на един доста по-късен етап от живота си. След операцията заживява в "стелт" - криейки, че е транссексуална. Днес тя е преподавател по електронно инженерство и компютърни науки  и е защитничка на правата на трансджендър хората. Нейният сайт е в огромна помощ на хиляди нуждаещи се, преведен е на дузина езици /вкл. руски/. Професор Коноуей е пример за точно поставена диагноза и за жена справила се с трудностите на прехода между половете.

Джанет Мок

Джанет Мок е пример за това, как можеш да преодолееш педофилски издевателства, да оцелееш на улицата и да постигнеш мечтата си. Тя е сред най-интелигентните жени активистки на планетата и не спира да се грижи за своята общност. Бивша редакторка, на електронният вариант на сп. People, сега тя води едно от най-гледаните предавания в САЩ - So Popular.
Джанет е пропуснала момента с психотерапевтичната помощ, но е била консултирана от ендокринолог. В последствие, тя спестява пари и прави операцията, която се оказва решаващият фактор за да продължи живота си. Важен е факта, че тя също е завършила висше образование и благодарение на природната си интелигентност, днес е сред хората, които защитават ЛГБТИК общността достойно.

Кармен Карера

Кармен Карера е модел. Бивша участничка в риалитито RuPaul's Drag Race. Първоначално идентифицираща се, като гей, в последствие Кармен осъзнава, че нещата не са толкова прости.
След приключване на участието си, тя започва хормонална терапия. Госпожица Карера, не е преминавала през последният етап, но все пак това не й пречи да се чувства жена. Същевременно тя е доказала, че не е просто красиво лице, а че красотата й е подплатена с интелигентност и красноречие.

Тези пет жени имат различна история и доказват, че понятието "трансджендър" включва в себе си много и различни хора. Но все пак, "Стандартите за грижа" са пътеводната светлина и не говоря за така наречените "Стандарти за грижа на Хари Бенджамин", а за най-новите издания /версия 7 е актуална към момента/.

Да се върнем на операцията.
Днес прочетох поредната спекулация, как стандартите били изготвени от не знам си кой и не знам си кой в далечната 1979 г. Историята е хубаво да се помни, но все пак си е история, минало. Някои хора желаем да живеем в настоящето.

Никъде в Стандартите не се споменава за задължителна генитална реконструктивна хирургия. Никъде хирургията не е посочена като категоричен метод за удовлетворяване и подобряване на начина на живот на транс* хората.

Към тази мярка се прибягва след поне година терапия - психо и хормонална. Хубаво е да се сменят документите и тогава да се премине към операцията, евентуално. Процентът на самоубийство сред транссексуалните, без операция в наши дни със сигурност е надскочил, процента на тези които са си отнели живота след такава. Лошото е, че такива "произшествия" се прикриват от близки на жертвите и ако те не публикуват предсмъртната си бележка в някоя социална мрежа, нямаше да имаме представа за какво всъщност става дума.

Годините описани в този материал на хомофобска и трансфобичната Асоциация за общество и ценности, варират от 60те до към 70-80те години на миналия век. Времена в които, на психиатричната помощ, не се е гледало достатъчно сериозно и медицината е разчитала на тежката дивизия - медикаменти и хирургия. Днес нещата не седят така.

Операцията за смяна на пола не е за всеки и не се желае от всеки. Полът е в "главата" не в слабините на човек и всеки, който се държи за тези дадености, доказва своята ограниченост.

Преведеното писмо е с неясен автор и неясна дата, напълно неподкрепено от реална фактология и без никакъв ясен смисъл. То представлява изповедта, на поредната Plastic Girl, която е била разочарована, защото е имала твърде големи очаквания и не е била готова да започне процеса на преход. Такива, като нея вредят достатъчно на хора, които наистина имат нужда да знаят истината, а тя е проста:

ОПЕРАЦИЯТА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА! ВАЖНОТО Е ТИ ДА СИ НА 100% СИГУРЕН/СИГУРНА В ТОВА КОЕТО СИ И ТОВА, КОЕТО ИСКАШ!

"УТОПИЯ" РАЗКАЗ 1: ДУШИ В ПЛЕН

Д У Ш И  В  П Л Е Н

(бледо подобие на повест от тъмното кътче в съзнанието на ШЕЛ Колева)

П Р Е Д Г О В О Р

Ражда се дете.

Първият му плач прозвучава в цялата Вселена. 

Вселената на неговата майка, която от този ден ще има своят център в лицето на това малко същество, което по своята същност е бял лист, върху който ще рисуват и пишат тя, съпругът й, околните. 

Детето ще расте, и ще записва знания в книгата на собствения си живот. Ще научава нови неща всеки миг, всеки час. Ще задрасква. Ще се опита да заличава това, което е грешно и да пише отгоре. Мечтите му ще рисуват прекрасни картини, които то ще се опитва да претвори в реалност. Понякога ще успява. Друг път горещи сълзи ще се опитват да заглушат неуспеха му.

Сестрата, облечена в стерилни зелени дрехи, с найлоново боне на главата, се приближава до майката и заявява с широка усмивка.

-Момче е! Юнак като татко си.

Орисия. С една дума неволно може да се провали животът на някого още преди да е започнал.

***

1.Разкриването

ЕЛИ.

С нетърпение броеше минутите, до звънецът оповестяващ, края на часа. 

- Емил, отговори на въпроса ми, пак не внимаваш в час!

Учителката ,както винаги се заяжда с нея. "Кога ще се пенсионира, тази и ще ни остави на мира!". 

- Не съм подготвен, по темата, госпожо! - смънка тихо тя.

- Емиле! Емиле! Вечно се рееш някъде, само бръмбари са ти в главата. Няма да изкараш срока. - продължаваше да мърмори сивокосата преподавателка, иззад лупите на огромните си очила. Съучениците й се подсмихваха. Всичко за което тя мислеше, беше този досаден звук. Това име. Низ от гласни и съгласни, бележещо живота й.

Звънецът я спаси. Всички бързо събраха вещите си - учебници, тетрадки. Бърбореха оживено. Ваньо, най-добрият й, уж приятел, се приближи. 

- Хайде да отидем на кафе с момчетата. Напоследък си много дръпнат, Емо!

- Не мога! Майка ми ме чака, трябва да излизаме до мола. Sorry! 

Излъга. Вече беше се усъвършенствала в това. 

Да лъжеш е уморително. Цялата тази игра на котка и мишка с околните, бе започнала да й омръзва. 

Всички тези хора около нея, наричащи я с това досадно име, бяха започнали да й писват.

Хубавото, беше че денят е петък, това беше последният звънец, училището свърши и тя ще се прибере в къщи.

Животът й на 14 годишна, включваше обичайните неща - ровене в Интернет, чатене с приятели. Мечти.

***

МАРИЯ

Тя мразеше живота си. 

Мразеше конското си лице, дългите си кльощави крака, изтощената си цъфтяща коса. Мразеше кожата си. Мразеше себе си като цяло. За една 14 годишна, тинейджърските години може да са ад.

Непрестанни подигравки. 

"Виж го! Виж го този, ма!", говореха момичетата в коридора.

"Ей, педал смотан!", ечаха гласовете на училищните хулигани.

"Къв' мъж ще стане от тебе, бе келеш?!", констатация на учителя по физическо.

 Искаше й се да му изкрещи: "Не съм мъж, гадино, долна!", но прехапа устни. Преглътна за пореден път, горчивият хап на презрението.

"Още не знам, какво съм!"

***

ЕЛИ

Разбра го съвсем случайно.

Защо се чувстваше така. Коя е всъщност. Защо не може да продължи да бъде някой, който всъщност не е.

ТРАНССЕКСУАЛНОСТ.

Тази едновременно плашеща и омагьосваща думичка. Тя беше отговора, на доскорошните й терзания. Първо чу "вълшебната думичка" в час по психология. Спомената набързо. 

Спомняше си как в този, слънчев пролетен ден, тя бе изчакала с нетърпение да се прибере и да отвори учебника на въпросната тема. Там имаше един-два прилични абзаца, които не я задоволиха.

Зарови из електронната мрежа. И откри няколко български сайта. Сърцето й биеше лудо.

До преди месец се страхуваше, че е гей. Изтръпваше при тази мисъл. Когато приятелите й в училище оплюваха "педалите", тя пребледняваше от ужас. Ами ако ме разкрият. Ужасът се увеличи, когато разбра, че харесва най-добрият си приятел - Ваньо! Почна да го избягва или да гледа все да има някой около тях. Страхуваше се, че може да се изпусне, да му покаже без да иска, че го харесва.

Но вечер, докато лежеше в леглото осъзнаваше, че не се чувства, като мъж-харесващ-мъж/е. Чувстваше се като, като... ЖЕНА. 

Някак си с цялото си съзнание, с всяка фибра от тялото си осъзнаваше, че не е това за което всички я мислят.

Сега мислите й се съсредоточиха, върху едно нещо. Как да се разкрие пред родителите си и да ги помоли да я подкрепят в тъй нареченият  "преход". 

Майка й, беше отворена към света жена, стремяща се да разбира всички. Никога не я беше чувала, да обижда сексуалните "малцинства", по какъвто и да е начин. 

Баща й беше преподавател в университета. Той беше, малко по-консервативен, но все пак би я разбрал. Може би!

Малката й сестра не влизаше в сметките за сега. Фъстъка беше само на 8 годинки и нямаше думата.

Трябваше да го направи. Искаше и те да я придружават по дългият и труден път.

***

МАРИЯ

Тайната й я задушаваше.

Осъзнаваше, че носи това в себе си от години и искаше да сподели с най-близките й хора.
Но големият въпрос беше:Дали си струва?

Майка й, религиозна жена на средна възраст, сигурно щеше да се разплаче и да започне да моли Бог за напътствия.

Баща й, работник по строежите, пиещ редовно, сигурно щеше да реагира буйно.

Приятелки - нямаше такива, на които да вярва достатъчно за да им разкрие своята тайна.

Безизходица.

Животът й е една безизходица. Осъзнаваше го с всяка частица на своята същност.

И въпреки това имаше искрица надежда в нея.

Бе решила да застане пред родителите си и да им го съобщи.Още тази вечер.

***

ЕЛИ

-Мамо, татко. Не знам, как да ви го съобщя... Много ми е трудно, но... мисля, че трябва да знаете... Самият аз, не разбирах до скоро, какво се случва с мен! Моля ви да се опитате да ме разберете... Знам, че ще ви е трудно! Но ви обичам и се нуждая от вас и подкрепата ви...Аз съм... транссексуална.

Родителите й седяха мълчаливо вперили очи в нея. Тя заекваше и усещаше, че очите й се пълнят със сълзи. 

"Не трябва да се разплаквам!"

-...Чувствам се, като ... жена. Винаги са ми харесвали женски неща и само заради вас, не се решавах да показвам това, което съм.

Мълчание.

-Какво се очаква от нас? - попита баща й със сериозно лице.
-Да сте до мен и да не спирате да ме обичате, както аз ви обичам! 
Сълзите потекоха. 

Тишина.

МАРИЯ

Тишина.

След думите й последва тъй наречената, гробовна тишина. Не просто гробовна, не. В нея се нагнетяваше нещо. Прехвърчаха искри. Започна да долавя онова напрежение, което се освобождаваше под формата на гняв, толкова пъти преди.

-Не искам педерасти в къщи, разбра лиии?! 

Див крясък. Последван от низ от грозни думи, които като неконтролируеми метеорити оставяха кратери в душата й. Отваряха рани - невидими, които никога няма да заздравеят.

Майка й се разплака. Започна да говори за Бог, за това какво ще си помислят хората.

"Не ме интересуват хората! Не им влиза в работата, какво съм и защо съм! И вие не ме интересувате! Мразя ви!"

Гласът крещеше в главата й. Припяваше на виковете на баща й и на риданията на майка й. 

Не издържа. Побягна. Скри се в стаята си и заключи вратата. 

"Мразя ви! Мразя ви!"

Само тези две думи изпълваха съзнанието й и приглушиха сетивата й, докато сълзите я давеха. Искаше да се задуши в тъгата си. Не чуваше ударите по вратата и ревът на баща си. Не обръщаше внимание когато тези удари се обърнаха в звук на плесници, които ревящата й майка отнесе, вместо нея, този път. 

"Мразя ви!"

***

2. Виртуална среща 

Някъде из дебрите на една социална мрежа. В една виртуална стая - убежище за така наречените "различни"...

red_merry98:Hi! Az sum nova tuk! Transseksualna sum! Iskami se da pogovoria s nqkoi kato men...

el_1998: Здравей! Аз съм Ели! Приятно ми е! Как се казваш? От къде си? :)

red_merry98:Kazvam se Maria! Ot P... sum!Ne poznavam drugi kato men.

el_1998:На правилното място си! Как си?


red_merry98:Ne mnogo dobre! Imam problemi, no ne mis e govori za tova sega...

el_1998:Ок!Да говорим за друго...

Две души, в капана на две тела, намериха утеха и топлина в зараждащото се приятелство по между им. Две съдби се сблъскаха, във виртуалното пространство за да споделят добрто и лошото в живота им.

***

Мрежата може да се окаже животоспасяваща за много хора, докато други я оплюват. Тя е свят който може да те очарова и да те отврати едновременно. Вселена, в която витаят мислите на милиони хора. Място в което да избягаш... или дори ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ!

***

ЕЛИ

Пръстите и бързо преминаваха от клавиш на клавиш, изписвайки мислите й на полето в чата. Нощната лампа хвърляше меката си жълтеникава светлина из стаята. Но все още в ъглите витаеше мрака.

Мрака изпълваше душата на момичето отсреща. Сякаш излизаше от тъмните ъгли на душата й и се разстилаше, като плътен воал, непропускащ светлина.

Ели изпита силното желание да разкъса това зло. Да помогне на Мария. 

Четеше много из форумите и сайтовете. Родителите й я изслушваха  и се оглеждаха за специалист, който би помогнал. Имаха си начертан план.

Сега искаше да помогне на Мария. Да й разкрие най-важното, че не е сама. Да разбере, че съществуват стандарти за лечение на трансджендър хората. Да знае, че това не е нещо ненормално.

Разсея съмненията и митовете за това, че транссексуалността е хомосексуалност. За, Бога, никой гей или лесбийка, не би си сменил пола.

Сподели своето усещане, че въпреки всичко за и против, се чувства права. С всяка частица от съзнанието си.

***

Това което сме и ни определя се намира в нашето съзнание. Никой не може да ти отнеме начина по който се чувстваш. Ако се осъзнаваш, като жена то означава, че си такава. Никой не може да ти го оспори. 

Трудно е! 

Хората си мислят, че е лесно. Че сам си избираш как да се чувстваш и да се самоосъзнаеш. Че си гледала някакъв филм за транс* момиче и и ти е прещракало нещо. Решила си да бъдеш, като нея, както малките момченца искат да бъдат Спайдър-мен!

Уви, тази мечта за супер героя е труднодостижима...
Докато стремежа да стигнем до самите себе си е осъществим.

***

МАРИЯ

С всяка частица от съзнанието осъзнаваше, че има изход от безизходицата.

Попиваше всяка дума. И в нея пламваше надежда. Разкриваше се, цял нов свят. Разбра, че отвратителните думи на баща й, съучениците й, идиотите от квартала не могат да променят същността й.

Разбра, че иска да извърви пътя към себе си. Иска да срещне прекрасното, самотно момиче, затворено в тази опаковка. Да я разкъса. Да стигне до същността си и да се слее с нея.

Никой нямаше да застане на пътя й! 

Беше готова да плати всяка цена...

***

3. Хипократова клетва

ЕЛИ

Беше трудно да намерят специалисти. България е страна, в която малко хора познават Световните стандарти за грижа за здравето на трансджендър, трансекссуални и полово-неопределени хора. А и дори да ги познаваха, се правеха че не знаят нищо.

Първо намериха психотерапевт. 

Ани Иванова - смела, млада специалистка, пътувала по света, участвала в екипи на специалисти работещи с пациенти с полова дисфория /разстройство на половият идентитет/. Младата психотерапевтка, бе наблюдавала хора, преминаващи през прехода - как парченцата от пъзела се подреждаха, бавно и постепенно, за да превърната тези нещастни същества в личностите, които знаят че са и трябва да бъдат.

За д-р Иванова, Ели беше като отворена книга и беше ясно, че това момиче е готово да извърви пътя към самата себе си.Знаеше за всички рискове, плюсове и минуси.

Родителите й я подкрепяха. Това беше най-големият плюс. Бяха готови да стоят до детето си и да отстояват правата му. Същността й! 

Ели вече поемаше по своя път...

***

МАРИЯ

Пътят не се виждаше.

Дъждът валеше. Водна завеса се стичаше, по предното стъкло на камиона.

Мария се опитваше да изтрие от съзнанието си поредната унизителна сцена, докато взимаше парите подадени и от разплутият, космат мъж, с разкопчан панталон и висящо отпред, увиснало парче плът, представляващо мъжествеността му.

Върна се назад в спомените си...

Бяха я изхвърлили.

Бяха я изоставили.

Мария попадна в черната статистика, в която попадат много от трансджендър младежите. Фактически живееше на улицата...

След като я изгониха безцеремонно от домът й, тя дълго се скита по улиците, просеща или ровеща в кофите за боклук. 

Един ден ги забеляза...

Момичетата на главния път. Между тях имаше едно, което стърчеше високо, беше мургаво и си личеше, че има нещо допълнително под полата.

Беше ги доближила неусетно. Те се разкискаха. Тя стоеше, омазана в мръсотия, гледаща само "момичето" с тежък грим, мургава кожа, протяжен, неправилен, момчешки говор...

И тогава започна всичко.

***

ЕЛИ

Всичко започна с усмивка, мили думи.

Ендокринолога - д-р Ясен Петров, представен им от д-р Иванова, се оказа човек с познания и най-важното смел и отговорен. Не го интересуваха законовите противоречия. Искаше да помогне! Беше го грижа за всичките му пациенти.

След като прочете набързо писмото на психотерапевта, назначи изследвания.

Всичко беше наред! Колелото се завъртя.

Предписа й блокери и таблетки с естроген. Редовно я преглеждаше и пращаше на изследвания.

Промените, започнаха да си личат. Бюстът й растеше, болезнено. Кожата й стана по тънка и чиста. Косата й се промени. Тялото й придобиваше формите, които тя желаеше и чувстваше, че трябва да има.За малкото избили косми по лицето и тялото се погрижиха в едно козметично студио.

Семейството й я подкрепяше.

Решиха временно да я изтеглят от училище, за по сигурно. Премина дистанционна форма на обучение, след разговор с директора и учителите.

Смениха квартала. Преместиха се в апартамента, който даваха под наем. В старият пуснаха наематели.

Истинските й приятели останаха с нея. Помагаха й с уроците. Излизаха из квартала. Момичетата я учеха на женските тънкости - гримиране, обличане. Момчетата я пазеха, както пазеха и останалите девойки.

Животът й лека полека се превръщаше в приказка.

***

МАРИЯ

Приказка изпълнена с ужаси. 

Това беше ежедневието й. 

Травеститът-проститутка, който беше всичко друго но не и транссексуална жена, я прибра в коптора си. Пообучи я. Показа й район, в който може да работи.

След месец-два, тя отиде при личния си лекар и му сподели историята си. 

Той мълча й я гледа. Накрая й заяви:

- Ами не знам какво да те правя. Щом искаш направление за ендокринолог, ще ти дам. Ама, като те гледам май си без осигуровки.

Отиде на друг етаж в малката поликлиника. 

Ендокринолога - архаичен, допотопен екземпляр я изслуша с кисела физиономия. Когато разбра, че няма осигуровки се възмути. Мария го успокои, че ще плати консултацията и евентуалните изследвания. Но не! 

Той се измъкна с това, че не разбирал и не знаел нищо за лечение на транссексуалните с хормони. Каза и да бъде добро "момче" и да се прибере в къщи.

Зузу, травеститът-хазяйн, успя да й изнамери блокери и хормони. Това беше единственият радостен момент от месеци насам. Започна да взема по една таблетка и да се моли, да преживее самолечението си.

Хормоните й блокерите свършиха малката си магия.Но брадата и все още избиваше. В яда си тя, караше Зузу, да изтръгва космите с ленти за кола маска. Лицето й се изрина. Трябваха й тонове грим, за да прикрие ужасните петна.

Една вечер, група пияни младежи, ги издебнаха. След като се погавриха с вербални обиди, преминаха към ритници и удари. Зузу получи един силен удар в главата и се просна безжизнена. Мария се сви, на кълбо и взе да се моли само да оцелее.

Всичко наоколо потъна в мрак, остана само болката.

***

ЕЛИ

Болката беше силна. И беше по-скоро от схващане от дългото лежане. 

Климатикът в стаята охлаждаше въздуха. Лицата на родителите й изплуваха над нея. Застинали тревожно. 

Ели си припомняше последните събития от нейното пътуване. 

Първо беше делото. Наеха най-опитната адвокатка. На първа инстанция се сблъскаха с ограничеността и незнанието в лицето на първата съдийка.

На втора инстанция, нещата потръгнаха. В Ели до последно се таеше една малка капчица съмнение, че нещата може да се объркат, но адвокат Нася Донева, защити правото й да бъде себе си, подобаващо. Накрая, след месец и половина, излезе решението в полза на Ели. 

Последва вълна от радостни мигове. Нов акт за раждане. Нови документи с правилната буква, на правилното място. 

Доктор Иванова и доктор Петров, заедно с родителите й и приятеля й, се събраха за да вземат важното решение и да обсъдят как ще се извърши последната стъпка. Операцията. 

Беше немислимо, да е в България. Нямаше как да се доверят на пластични хирурзи, които наричат пациентите си "хомосексуалисти". такива хора, не заслужават доверие. Решиха, че ще бъде в Тайланд, където хирурзите са по-опитни. 

След онлайн консултация с избраният хирург, бе решено, кога ще се състои операцията.

След като си взе дипломата - с правилното име в нея, дойде и мигът в който, крилата на самолет я отнесоха към финалната точка на нейният преход.

Не можа, а и нямаше желание да разглежда новата дестинация. Последва разговор с хирурга, изследвания, нощ пълна с въртене и мятане в леглото.

Вкараха я в бяла, стерилна операционна. Докторът й се усмихна!Казаха й да брой от сто до едно...

Сто...

отпускаше се бавно.

Деветдесет и девет...

шум от системите, тихо изписукване.

Деветдесет и осем...

потъваше в блажен и дълъг сън.

Тишина.

***

МАРИЯ

Тишината я обгръщаше.

Отново беше сама. Сама с поредната доза.

Зузу не преживя побоя и явно се спаси от този кучешки живот. 

Но Мария оцеля.

Някак си преживя дните в болницата. Заобиколена от злобни сестри и арогантни доктори, чакащи с нетърпение да си стъпи на краката и да им се махне от главите.

Върна се отново на улицата. Друга "колежка" я прибра. Научи я да пие. Водеше сутеньора си да се гаври с нея - обиждайки я, биейки я... Караха я да слугува, когато не бяха на пътя за да работят.

Светът й се превърна в безцветен, черно-бял филм, пълен със спиращи коли, вмирисани мъжки органи, грозното лице на сутеньора, крясъците на новата й приятелка и всички свършваше в чисто езеро от спирт... Всички мисли и усещания се притъпяваха с водка или друг алкохолен концентрат.

Накрая дойдоха наркотиците...

Сутеньорът дойде една вечер и донесе пликче с бял прах. Обеща им купон. Докато се осъзнае, тя вече беше във вихъра. Жадна за още. Готова да изживее какво ли не, да мине през каквото и да е. 

Скоро нямаше как да си набави хормони. Аптекарите се плашеха от това подобие на момиче, с тъмна мръсна коса и сенки под очите и я гонеха.

Накрая не остана нищо...Никой...

Мечтата й умираше, бавно, болезнено и сигурно, задушена в река от алкохол и планина от наркотици.

Нощта се спускаше. Мракът пролази по пода.Протегна се към нея

Тя стискаше здраво препълнената спринцовка. Сълзите потекоха от очите й, топли, неспирни.Изведнъж в мъглата пред очите й тя видя малкото момиченце, което не можа да порасне...

- Ела, с мен! Да си поиграем!

Тя пое протегнатата към нея ръка. Поредното ридание заседна в гърлото й.

***

На сутринта, откриха мъртвото тяло на младо 20 годишно момиче. Празната спринцовка, категорично указваше причината за смъртта.

- Наркоманка! Поредната! - каза мъжа медик.

- Та тя е още дете!- каза жената медик и отмести сплъстеният тъмен кичур коса от лицето й. 

Устните й бяха замрели в бледа усмивка.

"Ела с мен! Да си поиграем!"

***

Е П И Л О Г

- Ела с мен! Ела да си поиграем! - викаше малкото дете с тъмни къдрици.- хайде, како!

Тежкото чувство на тъга премина, изведнъж, както бе дошло! Усмихна се на немирницата.

Красива, млада жена стоеше в огряваната от лятното слънце градина, загледана към хоризонта. 

-Не безпокой, момичето Миме! - майката задърпа детето след себе си.

-Ели! - младият мъж се приближи до нея, усмихнат, красив, излъчващ топлина. - Пак ли се отнесе на някъде.

- Стана ми тъжно изведнъж! Спомних си за едно момиче. Мери! Срещнахме се в чата преди години. Имаше проблеми... Дано всичко да е наред с нея.

- Не се тревожи! Искаш ли да пробваме да я потърсим... 

-Може! Но сега само искам да ме прегърнеш!

Слънцето огря двама влюбени, притиснали се нежно един до друг. Мъж и жена. 

Една млада жена бе поела своя живот в ръцете си, за да стигне до себе си. Подкрепяна от семейството си, приятелите и любимия си, тя премина през много неща, за да се озове точно тук, точно сега в този момент.

***

В сенките на градското гробище, един безименен паметник, указваше, че там лежи една самотна душа, изгубила надежда, но сякаш открила пътя към себе си, по най-неочаквания начин.

Начин по който, никое живо същество, не трябва да постига единение. Една душа, която искаше просто да бъде себе си.  Поредната  детска душа, увехнала в самота и студ

Дърветата нашепнаха, когато вятъра се провря между клоните.

"Мария!"

***

Една чиста, искряща сълза, се появи в крайчеца на окото, наедря и се плъзна, оставяща диря по бузата на едно момиче, притиснало се до любимия си.

  

К Р А Й 

Copyright ©2015 „Utopia“ Michelle Koleva