На 28 ноември, през 1998 г. в Олстън, Масачузетс, е убита Рита Хестър - транс жена или trans woman of color за да бъдем по-специфични.
 |
| Рита Хестър |
С какво толкова е уникална нейната смърт - една от многото, поредната, още една цифра добавена към статистиката? С какво е толкова по-важна от зверското убийство на Брандън Тийна (1993) или трагичната смърт на безмилостно удушената Винъс Ектраваганца (1988)?
Смъртта на Рита Хестър, вдъхновява по един трагичен начин създаванито на събитието, което днес честваме - Международният Трансджендър ден за възпоменание, на който всяка година се си спомняме имената и се прекланяме пред паметта на жертвите на трансфобията и човешката низост.
През 1999 г. Гуендолин Анн Смит организира бдение в чест на Хестър, което в последствие се превръща в ежегодно събитие, провеждано на 20 ноември, като завършек на Седмицата за информираност относно транс хората.
 |
| Гуендолин Анн Смит |
Тази година целият ноември бе обявен за месец на Информираността относно транс хората...
В България няма статистика на убитите ЛГБТИ+ хора. На транс хората се гледа като на проституиращи тра(нс)вестити, неуки, гнусни и едва ли не предатели на "мъжествеността" и "сексизма". Те са просто поредните жертви на балканският психотизъм и обремененост. Поредната жертва на изкривеният патриотизъм и пошлото мъжкарство, основани на насилие върху, хора които не се "вписват" в личните възгледи на комплексирани същества.
В убиването на хора няма нищо достойно!
А, транс хората, са ХОРА преди всичко!
Сексуалността, половата идентичност или изразяването й, не ни определят като личности, колеги, приятели, деца и т.н. Те са част от нас, но не са нещото което ни определя категорично.
Четейки имената на жертвите в САЩ и по света, ние си припомняме, че нищо не е приключило и че трудният път тепърва следва. Но, ние си припомняме, че имаме завет оставен от тях - да следваме сърцата си и да не се предаваме. Да търсим доброто в нас и сред хората около най, колкото и да е трудно!
Да останем обединени въпреки омразата!
ПОКЛОН!
