Ще говорим за транс децата!
Като транс личност, бивше транс дете, растящо в зората на демокрацията, най-големият ми проблем винаги са били липсата на информация и/или наличието на лъжи и остарели схващания. Всъщност 33 години, по-късно това си остава актуално. Само, че днес можеш да откриеш отговори, да чуеш истории, на хора минали или вървящи по твоят път.
Днес истински отговорният и загрижен за собственото си дете родител, ще преобърне виртуалният и реалният свят, ще чуе всички гледни точки и ще подкрепи детето си. Ще превъзмогне вменените му срам и вина, разочарование и страх - вменени от страхливото и комплексирано общество. Ще застане до детето си, защото знае, че той/тя е първата му опора. Защото "различността" се приема, свиква се с нея, а "нормалното" е относително понятие, което всеки си върти както му е удобно.
Етично ли е да подкрепяме децата си във всике тихен каприз? Ами ако утре иска да стане куче?
Половата дисфория не е каприз. Не е делюзия/илюзия/психотия! При нея няма откъсване от реалността. Детето ти осъзнава, че е родено в момчешко/момичешко тяло. Осъзнава какви роли и изфабрикувало обществото и какви очаквания има от отделните полове.
Как може общество, което игнорира и забравя което му изнася, да бъде мерило за щастието и пример за стойностно развитие на собствените си деца, когато ги учи, че ще бъдат мразени, заради неща които не зависят от тях? Общество което лъже?
Половата дисфория съществува от векове. Случаи са описани в много общества. А в някои дори хората, които не са били съгласни с половата бинарност, са били уважавани и свещени. Тя не се предава с гледане.
Това днес е забравено, защото не е удобно!
За това ти предпочиташ да пречупиш детето си, да живее по начин, по който ти смяташ, че е правилен и на теб ти е удобен да живееш. Това е все едно да лекуваш рак с аспирин! Всеки човек има различни нужди и се възприема по-различен начин, дори и тези, които ти изглеждат нормални и ти казват, кое е най-правилно за теб и детето ти.
Много по-лесно е да игнорираш и да не искаш да търсиш отговори! На това ни учи днешното общество. Зад благородни термини, като "вяра", "семейство" и "родина", всъщност се крие едно - плоди се и бъди неграмотен, защото така си ни най-удобен! Нека децата ти растат неграмотни и зли. Нека мразят всичко различно, защото то е неразбираемо за нас, защото не ни стиска да се поставим на мястото на тези, които подтискаме и призоваваме, да бъдат подтискани.
Аз се обръщам към вас като различно дете, към родители:
Приемете ни такива, каквито сме. Половата ни идентичност, сексуалността ни - те не ни определят като хора! Те не ограничават нашите качества, не убиват патриотизма ни, не ни възпират да бъдем разумни същества желаещи да научават повече, за всичко.
Ние не искаме да унищожим вашите ценности и свят. Нашите дори се припокриват с вашите. Те са просто по-хуманни. Да, започват с нашето себевъприемане, със създаването на мир в самите нас, но не свършват тук.
Ние имаме мечти! Имаме чувства! Можем да градим позитивни неща!
Наричат ни "грях" - грях е да мразиш! Ние, не мразим!
Наричат ни "изроди" и "грешка на природата"! Природата не греши и обича "изроди"!
Казват, че сме "срам" за вас! Срамно е да не гледаш собствените си недостатъци, а да сочиш тези на другите, без дори да ги познаваш.
Приемет ни такива кавито сме! С нашите различия! С нашите качества - положителни и отрицателни! С нашите мечти и тревоги!
Защото преди всичко, всичко което ни разделя - като пол, раса, сексуалност и т.н., ние сме ХОРА, а хората имат разум, даден им за да проумявят, да възприемат и да не робуват на лъжите и глупостта!
Приемете децата си, такива каквито са!
