ЗА БОГА, ПРИЕМЕТЕ ДЕЦАТА СИ ТАКИВА КАКВИТО СА

Идеята, че никога няма да бъда родител, поради многобройни независещи от мен причини, не е лесна за възприемане, за това се концентрирам върху гледната точка на децата, защото независимо на колко години сме, ние сме нечии деца, а децата винаги са имали периоди на разногласие с родителите си. Ако някой ви каже, че никога не е противоречил или не се е карал с неговите, то той/тя ви лъже, моного нахално.

Ще говорим за транс децата!

Като транс личност, бивше транс дете, растящо в  зората на демокрацията, най-големият ми проблем винаги са били липсата на информация и/или наличието на лъжи и остарели схващания. Всъщност 33 години, по-късно това си остава актуално. Само, че днес можеш да откриеш отговори, да чуеш истории, на хора минали или вървящи по твоят път.

Днес истински отговорният и загрижен за собственото си дете родител, ще преобърне виртуалният и реалният свят, ще чуе всички гледни точки и ще подкрепи детето си. Ще превъзмогне вменените му срам и вина, разочарование и страх - вменени от страхливото и комплексирано общество. Ще застане до детето си, защото знае, че той/тя е първата му опора. Защото "различността" се приема, свиква се с нея, а "нормалното" е относително понятие, което всеки си върти както му е удобно.

 Етично ли е да подкрепяме децата си във всике тихен каприз? Ами ако утре иска да стане куче?

Половата дисфория не е каприз. Не е делюзия/илюзия/психотия! При нея няма откъсване от реалността. Детето ти осъзнава, че е родено в момчешко/момичешко тяло. Осъзнава какви роли и изфабрикувало обществото и какви очаквания има от отделните полове. 

Как може общество, което игнорира и забравя което му изнася, да бъде мерило за щастието и  пример за стойностно развитие на собствените си деца, когато ги учи, че ще бъдат мразени, заради неща които не зависят от тях? Общество което лъже?

Половата дисфория съществува от векове. Случаи са описани в много общества. А в някои дори хората, които не са били съгласни с половата бинарност, са били уважавани  и свещени. Тя не се предава с гледане. 

Това днес е забравено, защото не е удобно!

За това ти предпочиташ да пречупиш детето си, да живее по начин, по който ти смяташ, че е правилен и на теб ти е удобен да живееш. Това е все едно да лекуваш рак с аспирин! Всеки човек има различни нужди и се възприема по-различен начин, дори и тези, които ти изглеждат нормални и ти казват, кое е най-правилно за теб и детето ти.

Много по-лесно е да игнорираш и да не искаш да търсиш отговори! На това ни учи днешното общество. Зад благородни термини, като "вяра", "семейство" и "родина", всъщност се крие едно - плоди се и бъди неграмотен, защото така си ни най-удобен! Нека децата ти растат неграмотни и зли. Нека мразят всичко различно, защото то е неразбираемо за нас, защото не ни стиска да се поставим на мястото на тези, които подтискаме и призоваваме, да бъдат подтискани.

Аз се обръщам към вас като различно дете, към родители:

Приемете ни такива, каквито сме. Половата ни идентичност, сексуалността ни - те не ни определят като хора! Те не ограничават нашите качества, не убиват патриотизма ни, не ни възпират да бъдем  разумни същества желаещи да научават повече, за всичко. 

Ние не искаме да унищожим вашите ценности и свят. Нашите дори се припокриват с вашите. Те са просто по-хуманни. Да, започват с нашето себевъприемане, със създаването на мир в самите нас, но не свършват тук. 

Ние имаме мечти! Имаме чувства! Можем да градим позитивни неща! 

Наричат ни "грях" - грях е да мразиш! Ние, не мразим!

Наричат ни "изроди" и "грешка на природата"! Природата не греши и обича "изроди"!

Казват, че сме "срам" за вас! Срамно е да не гледаш собствените си недостатъци, а да сочиш тези на другите, без дори да ги познаваш.

Приемет ни такива кавито сме! С нашите различия! С нашите качества - положителни и отрицателни! С нашите мечти и тревоги!

Защото преди всичко, всичко което ни разделя - като пол, раса, сексуалност и т.н., ние сме ХОРА, а хората имат разум, даден им за да проумявят, да възприемат и да не робуват на лъжите и глупостта!

Приемете децата си, такива каквито са!

МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТРАНСДЖЕНЪР ДЕН ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ

На 28 ноември, през 1998 г. в Олстън, Масачузетс, е убита Рита Хестър - транс жена или trans woman of color за да бъдем по-специфични.

Рита Хестър

С какво толкова е уникална нейната смърт - една от многото, поредната, още една цифра добавена към статистиката? С какво е толкова по-важна от зверското убийство на Брандън Тийна (1993) или трагичната смърт на безмилостно удушената Винъс Ектраваганца (1988)?

Смъртта на Рита Хестър, вдъхновява по един трагичен начин създаванито на събитието, което днес честваме - Международният Трансджендър ден за възпоменание, на който всяка година се си спомняме имената и се прекланяме пред паметта на жертвите на трансфобията и човешката низост.

През 1999 г. Гуендолин Анн Смит организира бдение в чест на Хестър, което в последствие се превръща в ежегодно събитие, провеждано на 20 ноември, като завършек на Седмицата за информираност относно транс хората.

Гуендолин Анн Смит

Тази година целият ноември бе обявен за месец на Информираността относно транс хората...

В България няма статистика на убитите ЛГБТИ+ хора. На транс хората се гледа като на проституиращи тра(нс)вестити, неуки, гнусни и едва ли не предатели на "мъжествеността" и "сексизма". Те са просто поредните жертви на балканският психотизъм и обремененост. Поредната жертва на изкривеният патриотизъм и пошлото мъжкарство, основани на насилие върху, хора които не се "вписват" в личните възгледи на комплексирани същества.

В убиването на хора няма нищо достойно!

А, транс хората, са ХОРА преди всичко!

Сексуалността, половата идентичност или изразяването й, не ни определят като личности, колеги, приятели, деца и т.н. Те са част от нас, но не са нещото което ни определя категорично.

Четейки имената на жертвите в САЩ и по света, ние си припомняме, че нищо не е приключило и че трудният път тепърва следва. Но, ние си припомняме, че имаме завет оставен от тях - да следваме сърцата си и да не се предаваме. Да търсим доброто в нас и сред хората около най, колкото и да е трудно!

Да останем обединени въпреки омразата!

ПОКЛОН!

КОГАТО НЕ СЪЩЕСТВУВАШ В "ПРАВНИЯТ МИР" НА ОПРЕДЕЛЕНИ СПЕЦИАЛИСТИ

"Транс хората не съществуват в правният мир"!

"Правен мир" (под "мир" - разбирайте "свят" -бел.авт.)!

Русизъм...

Но не, няма  да се заяждаме на тема чуждици в българският език. Гореспоменатата фраза е цитат на професор по право. Професорка! Госпожата е била осенена от трансфобско вдъхновение по време на обсъждане на Истанбулската конвенция. 

Ако тази фраза, там горе не означава нищо за вас, то може би изцепката, че Наказателният ни кодекс е перфектен и няма нужда от корекции, би следвало да ви втрещи. Но, нали сме обикновени хора, които не разбираме "логиката на правото", както е било посочено на моя позната, опитала се да възрази, та по-добре да оставим нещата да са си по-старому, за да са удобни, за подтискане на масите и разединението им. 

Логиката на правото е различна за всеки! За въпросната преподавателка, която определено обожава сегашните закони от пост-Освобождението, с леки козметични промени, този кодекс е образец за поддържане на реда в "правният мир". Правен мир в който законите обслужват този на коготo му изнася, чрез логика съответстваща на нивото му на дезинформираност. Явно за нея самоосъзнаването и личността на гражданите няма значение, а хуманизмът е Фата моргана! 

Правните казуси на транс хората, съществуват от хилядолетия, в България, може би от столетия. В момента те са явен пример, как независимостта на съдиите е митологична измислица в по-голямата си част, защото съдиите се страхуват, да вземат решение в полза на гражданите с полова дисфория (дори без), особено на местно ниво! Страхуват се, че ще бъдат порицани, за това, че взимат решение в полза на индивида, в едно гражданско дело, чиито последици са само за лицето подало молба, за промяна на административните си данни.

Транс хората съществуват в "правният мир", на всички цивилизовани общества. Законодателството касаещо хората с "растройство на половият идентитет" варира в под всякакви форми в различните страни. Лека полека, то започва да придобива по-човешка форма, насоченост към индивидуалните нужди на лицето и неговите права. А, това да живееш в мир със себе си, като себе си, е не по-малко базисно условие, за изграждането на позитивен и конструктивен живот. 

И много държави, вече са го разбрали! 

Знаейки как се правят закони, без участие на хората, директно засегнати от тях, като по изключение, по нечия милост може да се повика удобен представител на група, общност от даденият сектор (не говоря само за ЛГБТИ+ общността, включвам и останалите групи засегнати от закони, като хората вм неравностойно положение, семействата, бизнесът и т.н.-бел.авт.), наистина предпочитам да няма Закон за трансполовите хора в България, защото ще е бледа пародия на Германският и други сродни, ще вземе най-лошото, най-унизителното и подтискащото от всичко известно в човешкият "мир".

Вместо да говори наизуст, въпросната професорка, можеше да проучи въпроса, да поговори с транс хора, като задължителен аспект, със специалисти запознати, реално със състоянието на полова дисфория, вместо да се разтягат локуми от сорта на "правна логика" и "защитаващи всички кодекси". Защото, кодекса защитава само на думи, а някои наказания в него са просто смешни, особено за убийство и други физически изстъпления срещу човешката личност. Например, ако си младо (цис)момиче и бъдеш изнасилено от поредният нерез, замълчиш си от срам и страх, но нереза решава, че е ОК да повтори и ти го убиваш при самозащита! Какво те чака? Ами затвор... Поне така беше преди няколко години! Не вярвам да се е променило! Все пак убила си "син на майка България! Част от (насилническото) й, бъдеще. Но, ако детето ти те ядосва и ти, като родител, продукт на пре-,пост- и т.н комунистически патрирахален сексизъм, го фраснеш здравата, та то чак се възнесе на по-добро място, от психиатричното отделение, което наричаш свой дом, може да получиш някакви 6-8 години, защото съдията евентуално също има деца и тайно му се иска на моменти, да престанат да го нервират, перманентно, за това ти съчувства! ОК! Всичко е наред татко/мама убили детето си защото ги нервира, напълно християнско- ценностно, нормално решение на проблема!

Но, както е упоменато в заглавието, транс хората не съществуваме в "правният мир" на определени "специалисти". Лошото е когато и цис хората престанат да съществуват в правният мир. Защото те са обезличени и превърнати в обекти на правозащитната ни система. Защото, докато се хвърля прах в очите на всички, докато се изнудват съдии, да взимат неблагоприятни, деструктивни решения, относно отделната личност, няма да има нормален "правен мир", та камо ли обединено и равно общество, на всички фронтове!

ДОСТЪПЪТ ДО ЗДРАВЕООПАЗВАНЕ ЗА ХОРАТА С ПОЛОВА ДИСФОРИЯ, ИНТЕРСЕКС, ЛГБ И ОСТАНАЛИТЕ

 

Миналата седмица* беше доста натоварена в много аспекти за мен. Покрай обичайните нормални проблеми свързани с работата, имах удоволствието да бъда част от малка фокус-група. Това не е група за фокуси, а за дискусии по наболели проблеми. Ставаше дума за достъпа до здравеопазване на ЛГБТИ+ хората.

Достъпът до услугите на здравната ни система е болезнена тема за всеки гражданин на тази държава, не само за ЛГБТИ+ общността. Но, както за всеки влак си има пътници, така и за всеки кабинет си има пациенти. Не можеш да страдаш от пневмония и да идеш при дерматолог.  Всяка група от нуждаещи се, си има свои специалисти. Във всяко цивилизовано общество, здравеоопазването не е избирателно насочено към една група от пациенти, а се стреми да помага на всички членове на обществото.

Много хора ще кажат, че имат решение за "болежките" на ЛГБТИ+ индивидите - лудница или лагери. Да, това са любимите "лекове" на незживелите мечтите си нацисти, родени след 1944-1945 г. Тези, които смятат че определени хора не заслужават да живеят и работят свободно, за да не ги "заразят" с различните си възгледи. Омразата винаги е била присъща на извергите, в комплект с тоталната им неграмотност и нежелание да бъдат хуманни. Измислици-премислици от рода на "еврогейски ценности", "соросоиди" и т.н., са продукт на реално болестно състояние, наричано параноя. Теориите на конспирациите са точно храна за параноиди. 

Както и да е те се смятат за вездесъщи.

Ние, в по-голямата си част не сме. Имаме респект към специалистите. Имаме желание да бъдем редовни пациенти, осъзнаващи проблемите си.

И все пак има ли нормален достъп до здравеопазване за ЛГБТИ+ хората? За "нормалните", знаем че ту има, ту няма. Има си форуми пълни с недоволни хетеро-цис пациенти.

Реално на ЛГБ хората не им е изписано на челото. Дори и прословутото "чупене на китки" и жестикулиране, не са гаранция, че някой е гей. А при дамите обичащи дами това съвсем е неразбираемо (освен ако на са "бъч" лесбийки - носещи се в по-мъжествен вид и пак не е гаранция). Разбира се за тези групи има и по - специфични моменти в здравен план, като вероятността да заболееш от СПИН или друго венерическо заболяване. Вероятност, която не касае само ЛГБТИ+ общността. Хойкането е присъщо на огромна част от човечеството, независимо от пола, расата и сексуалността. Това е въпрос на индивидуални разбирания и "нужди". За човек като мен тази тема и чужда и доста досадна с първичността си. 

Обратно на темата. ЛГБ хората нямат нужда да се обясняват с кого спят. Фактически това с кого спиш, не е работа на специалиста УНГ, рентгенолога, ортопеда  и доста от останалите медицински лица. По-скоро е работа на психотерапевта, психолога и евентуално личинят ти лекар. Разбира се чух ужасяващи истории, като отказ да се направи хистеректомия, при рак на матката, защото пациентката не била раждала или друг случай в който ХИВ позитивен човек е изпратен при знахарка/врачка! Има си трудности, но те са доста по-специфични и в по-голямата си  част - частни случаи.

При транс и интерескс хората, проблемите стават плачевни. 

Личният лекар

Личният лекар обикновено е склонен да приеме прехода на своите подопечни, защото в повечето случаи ги познава от преди прехода и ги е приел/а, като личности, а не като продукт на разпространени  лъжи и митове. Обикновено, личните лекари не знаят каво е това "полова дисфория" и как се "лекува". Е, има си стандарти, които Българското министерство на здравеоопазването, умишлено е избегнало да потърси, предполагам под натиска на разни псевдо-експерти. 

Разбира се хора всякакви. Със сигурности има и грубияни, които попиват всяка общонародна, параноидна лъжа и се стискат за нея, или се притесняват за реномето си, неосъзнавайки че плюят върху клетвата и образонаието си. Предубеденост и глупост има навсякъде. Но, основно повечето лични лекари следват правилото да помагат на всички и ако не разбират, поне да  приемат.

Ендокринолози

Ендокринолозите са най- хлъзгавата група. Те уж, искат да помагат, защото ендокринологията е наука пълна с предизвикателства, но хем не им стиска и си мият ръцете, с всякакви доводи. 

В България ендокринолози бол, знания по проблемите на транс и интерсекс хората, оскъдни, да не казвам никакви. "Абе, прави се някако ХЗТ, амо какво точно, дай да експериментираме с най-осакатяващите и нямащи нищо общо медикаменти"... Или... "Първо си смени юридическият пол и тогава ела". Да, на чужд з*****к и сто ижекции са малко!

Нормално е да си притеснен. Но да си притеснен до парализиращ, пикочо-фекално отделящ страх, вече е твърде много... Особено, когато си последна надежда за спасението на нечий живот.

Ендокринолозите по принцип са специалисти и хора с голямо самочувствие. Това го знам от опит. И като такива, често се отнасят арогантно към останалите - пациенти, дори и специалисти в други области. Разбира се има и някакви изключения, но те са такива именно защото се срещат рядко.

Психолози, сексолози и разни

Като човек оцелял след магистратура по психология във Велико Търново (не защото катедрата им не е добра, а защото имах тежък период на депресии и демотивираност), днес все още се изненадвам, като видя определени хора пъчещи се със придобита степен в тази специалност, които нямат нищо "психологическо" в тях.

Особено интересни са ми мъжете-психолози - как същество обременено от сексизма на нашето общество, хетеро-цис, свето-глед въртящ се около оная му работа, като на всички големи мъже, изслушва страданията и споделянето на всякакви хора!?! Разбира се половината са сексолози , грижещи се за продължаването на нацията и елеминирането на еректилната дисфункция, на "мачовците".

Реших да потърся колеги в Русе. Няма да уточнявам причината. Описах им основният мотив за това да ги издиря и към всяка от петте дами(защото бяха основно дами), се обърнах с два въпроса:

1. Запозната ли сте с явлението/състоянието "полова дисфория?

2. Какво е отношението Ви към трансполовите хора?

Ето ви и единственият отговор, като съм заличила личната информация.

 Така... имаме любезен кратък отговор! По-добър от нищо (евентуално)! Жената е преместила практиката си и не е сметнала за необходимо, да уведоми сайтовете, които разпространяват контактите й, както и не сметна за нужно да ми каже къде се е преместила... Забавно нали? В негативният смисъл. Използва българизма "трансполовост", след като терминът си звучи добре и в оригинал, като "полова дисфория" или "трансджендър". 

Открийте нередността! 

Всъщност аз съм ви я показала. Половата дисфория не е сексуалност. Сексуалността е част от половата дисфория, но не е еднозначна, еквивалентна на термина. Ако ти отидеш на УНГ и го попиташ "Как Ви звучат белите ми дробове?" (болни сте от настинка и имате хрипове) и ви отговорят "Май имате хрипове, но ще трябва да си събуете гащите и да разчекнете бузки, за да мога да съм сигурен?" (да, злобна и саркастична съм, до голяма степен благодарение на обществото в което живея). Та, как бихте реагирали? Говори ли ви нещо, това? Или сте от тези които ще се събуят да ги преслушват отзад? Аз преди 5-10 години сигурно щях! :D Е, това да не познаваш основите и да ми отговаряш, надменно как създаваш отношение към човека, когато го диагностицираш директно, е като червена лампичка.

Останалите, част от тях определени за топ-психолози, дори няма да ги коментирам. Те още търсят отговорите на място, което не го огрява слънцето, явно. Както казва народа "Наврели са си главите в ...." знаете къде и скоро, няма да ги извадят. Отнема време.

По-принцип психолозите и сродни са по-отворени към личностните проблеми на човека отсреща и аз съм шокирана от темерутското държани ен аколегите си и нежеланието им да дискутират. Реално познавам колежки, които са наистина полезни за всички и не делят хората на "нормлно-извратени" и "ненормално-извратени"! Разбира се запознах се със светила, които си мислят, че са небесни, но огряват само себе си, които решиха че ще ме игнорират, особено след като не им давам 60 лв., за разговора, който дори не касае само мен, в частност, а е свързан с цялата ни общност.

Почти отчайващо!

Относно моята "алма матер" - е, поредното ми разочарование от тях дойде точно на срещата на фокус-групата, когато разбрах, че са забранили на студентите си да посетят определено събитие.

Хирурзи

Доктор А.! 

Постери навсякъде. Психотична усмивка. Облечени в латексови ръкавици "златни" ръчички, върху елегантен костюм. 

Препратки към Джеймс Бонд.

Съжалявам но за мен доктор Супорн и Марси Бауърс, са по-авторитени от човек, от чиито сайт ти се иска да повръщаш. Разбира се и той следва правилото, да не отговаря на запитвания и критики. Просто си има форма за контакти, която някой чете избирателно. Не знам за вас, но аз не бих се оставила в ръцете на лекар, който няма елементарно уважение към пациентите си и ги слага в групи на които не принадлежат!

В България, официално няма експерти по полово реконструктивна хирургия за транс хора, нито за другите съпътстващи интервенции. 

Можете да идете в Сърбия, но аз лично предпочитам Тайланд или всяка друга страна. Просто не мога да имам доверие на специалисти в славянска, народопсихологически обременена държава, сродна на нашата. Не и за момента.

СПЕЦИАЛНО ЗА ИНТЕРСЕКС ХОРАТА

Здравеопазването, здравните услуги свързани с интерсекс хората, са като излезли от филм на ужасите. Някакъв авторитет се беше изцепил, че "докторите знаели най-добре"! Е, пожелавам му да му се случи! Без да го питат да му отрежат най-любимото и да го принуждават да живее, като жена! Всъщност това трябва да се случи с всички авторитети, за да разберат, какво означава дискомфор, силен и остър, съсипващ, към собственото тяло и наложеният ти пол, който не се лекуват с медикаменти. Медикаментите в психиатрията, подтискат - не лекуват, скъпи хорица! А, всичко което се подтиска, като емоция накрая избива по неочаквани начини.

Дете родено с интерсекс белези, не бива оставяно да израстне и да реши какво желае да бъде - "момче", "момиче", нито едно то двете. Лекарят прави точно това, което обичате да наричате "против природата", "противоестествено"! Отнема се правото на човека да се самоопредели. Правят се кастрации и операции, без да се мисли за детето. Защото, така се смята, че е правилно. Защото след като на теб са ти наложили нещо и не са те питали, то трябва и другите да страдат. За това няма да ни има, като държава и нация - не заради ЛГБТИ хората, не заради бежанците, не заради липсата на пари и сигурност. Защото сме ограничени и във вечен застой, независимо какви коли от Запада, който плюем, ще караме, независимо по какви телефони ще бърборим вечните си социални глупости. Ние сме обременени от миналото си, от лъжите и митовете, които върло разпространяваме и от липсата на емпатия и човечност, от липсата на знание.

Отнемането на интимното, личностно право да се определиш, като това което се самоосъзнаваш, трайно и цялостно е престъпление! Ако не е според правните постановления, то е според природата и хуманността! Може българските специалсти двулично да оправдват кастрациите на интерсекс деца, и да нападат операциите за полова реконструкция, но факта си е факт - липсва ни хуманност! Човечност! Навсякъде!

Достъпът до здравеопазване и осигуряването на адекватно и актулно такова е мерило за цивилизоваността на едно общество. Това как се отнася с "различните", хората в институции, с животните и природата също. Е, ние сме провал във всяко едно от тези отношения. Всичко се изопачава и върти, както е удобно на "големите", "нормалните", "моралните" и т.н.

Достъпът до здравеопазване е като сървайвър-хорър екшън с елементи на драма и черна-комедия! Той е това, за всички, в различни степени, а отскоро вече ни взимат и отпечатаци, за да събудят у нас емпатия към, хората попаднали правомерно и неправомерно зад решетките! 

Вадете си изводи! Аз моите си ги извадих и дори на мен са ми неприятни!

*Материалът е започнат преди няколко седмици и реших да не променям началото.

ПРИЧИНИ=ЛЪЖИ

Когато си определен, като "различен". Лепнали са ти етикет. Издали са ти присъда без право на изслушване и обжалване. Когато се сблъскваш с омраза и дискриминация, често се питаш "Защо?". Толкова ли е трудно да се приеме, че хората са различни, че харесват различни неща и се чувстват, самоосъзнават се по различен начин.

Причини.

Хомо и трансфобите, могат да ви изброят хиляди причини за "омразата" си, която често е безпочвена или се корени в някакви комплекси или незнание. Фобията по принцип е ирационален страх или омраза придружени с остро психическо отвращение, към нещо непознато, неразбираемо и считано за заплаха.

За разлика от моите посестрими и събратя, аз се сблъсквам с друг вид дискриминация и фобия. И въпреки всичко - мисля, че различността ми се усеща осезателно. За това и много хора приемат факта, че съм транс* без да ми се налага да нося рокли и перуки. Състоянието на духа е най-важно. Тялото ни не е нищо повече от обвивка, "необходимо зло", което често ни пречи, но реално без него не можем да осъществяваме някои от целите и душевните си потребности.

Духът, Психиката и Самоосъзнаването са най-важни. Те са двигателят на тялото. Транс* хората не приемат околната действителност изкривена през призмата на психотизма. Ние усещаме индивидуалната си действителност, пречупена през призмата на дисфорията - явление, което си има своите природни и научни обяснения.

Причина ли е това да мразиш някого? Основателна причина ли са природните дадености на човек, неща които не можеш да избираш, за безпочвена омраза? 

Психопатите и незапознатите, ще отговорят "Да"!

Интелигентните хора, емпатите ще отговорят "Не".

Така наречените причини зад които *фобите се крият, често граничат с лъжи и митове. Ще се опитам да ги определя и да размишлявам върху тях.

  1. ОТВРАЩЕНИЕТО

"Това е гнусно!". 

Тази фраза ми беше повторена в разговор, няколко пъти. Ставаше дума за гей хората и прайда. Разговорът протече във Фейсбук, миналата година. Едно рошаво създание, определено от чичо доктор и някой си там генетик за жена, само защото има ХХ хромозоми и "нереализирал" се пенис, ми говореше колко гнусни са ЛГБТИ+ хората. С течение на разговора, се оказа че цялото това отвращение се базира на единични случай и легенди, за лесбийки които били "прелъстявали" хетеросексуални жени и се хвалели с това.

Реално, всеки може да спи с когото и да е и накрая да завърши живота си в "нормалната хетеро- брачна институция". 

Тази форма на отвращение е реално необосновано и изцяло базирано на асоциации и някакви изкуствени психически и логически връзки в съзнанието на "отвратения". Често изниква асоциацията, че ЛГБТИ+ имат идиотският стремеж да накарат останалите да бъдат като тях и че когато "жертвата" се сблъска с тях съществува огромна вероятност да се опитат да го склонят да бъде като тях.

Някои се отвращават от вероятността ЛГБТИ+ човек да се опита да флиртува с тях. Отделно някои са параноични до идиотия, по отношение на това - въобразяват си, че всеки жест, мило държание или обикновена усмивка е едва ли не предложение за "бурен, развратен секс и похот". Говори се за наглостта и нагона на ЛГБТИ+ хората! А, нима хетеросексуалните хора до последно не се пробват да спечелят сърцето/ да си легнат/ с обекта на желанията си? Цис хетеро* мъжете стигат до сексуално насилие, като крайно средство да завоюват жена, която дори не обичат, а просто желаят плътски. Хетеро цис* жените са готови на какви ли не мерзости, за да докопат някой мъж, който ги кара да се подмокрят. (РЕАЛЕН СЛУЧАЙ: В домът в който работех имаше една ужасна жена. Нейната деменция си беше наказание , от която и да е висша сила. Оказа се, че баба ми знаеше нейната история и ми я разказа. Това женище се установило в дома на обекта на своите желания, разрушавайки семейството му, прогонвайки жена му и обсебвайки живота му.) Ако ще се отвращаваме едни от други, защото една част от всички хора е доста мързелива в овладяването на инстинктите си, то цис хетеро хората, могат да започнат да се отвращават първо от себе си  и ближните си.

За мен няма нищо по-отвратително от хвалбите и идиотските, скотски анонси за похотливите намерения спрямо някого, от страна на цис хетеро хора: "Как е**х тая, брат!". "Отивам да се *** с еди коя/кой си!". Това е реално отвратително и генезиса на тази варварщина и ненормалщина се корени в идеята, че това е най-важното нещо. Ами като е най-важното, затворете се в къщи, чук***е се по цял ден, не яжте, не пийте нищо, не спете, не си почивайте, не мислете за друго - само секс, да видим как ще свършите накрая! 

Със сигурност света ще се отърве от доста скотове.

Гнусливостта е характеристика на превзетите хора. А гнусливостта базирана на собствените комплекси и неграмотност е още по-неоснователен аргумент за омраза и е показна що за човек седи насреща ти. 

Страха да не "прихванеш" нещо - страх които е характерен за хората с ниска култура и ограничени познания, също стои зад тази реално необоснована "гнусливост". Дали ще е болест или самото състояние на "перверзност". Тези неща съществуват и са плод само на психиката на "жертвата". Особено идиотският страх, че можеш да станеш някой/нещо друг/друго гледайки някой/нещо, дори докосвайки го инцидентно. Това се нарича параноидна шизофрения и е истинско, реално психическо заболяване, защото то не засяга само самоосъзнаването, ядрото на личността - то засяга всеобщата действителност.

2. БОГ

Нито Исус, нито Бог говорят за ЛГБТИ+ хората. В Библията се използват напълно мъгливи, неясни понятия, които уж се отнасяли за ЛГБТИ+ общността. "Не лягай с мъжка жена!" бла-бла-бла. "Не носи мъжки и женски дрехи ако не си мъж или жена", съответно. 

Цялата ирония е в това, че в самият "Генезис", не съществува описание на това как изглеждат мъжът и жената, какви гениталии имат и какви хромозоми. Самата Библия не потвърждава характеристиките на пола, като биологично състояние. Полът се доизмисля от фанатиците писали Второзаконието, което всъщност е един от най-явните примери, колко злини могат да причинят комплексарите на човечеството. 

Изопачени думи. Измислени такива. Всичко това изобилства в Книгата на книгите.

Който желае нека си вярва. Понякога е по-лесно да живееш в лъжи и заблуди, че всичко се решава от някой си там, а не от теб и от природата. 

3. ПРИРОДАТА

Едно от най-глупавите основания и извинения за *фобията, е именно, че в природата нямало такива неща...

Това е глупост, защото хора които не се интересуват от природата и системно я унищожават, не би следвало да имат правото, най-малкото трябва да проявят някакъв елементарен срам и да не говорят за неща които не познават. 

Ходенето на разходка в планината и напиване или секса сред природата, не те правят неин познавач. 

Природата е най-големият почитател на девиациите. Тя е творец който непрекъснато експериментира за сметка на творенията си. Тя позволява на женска рибка да смени пола си, когато мъжкият загине. Тя позволява на висши бозайници да използват хомосексуалността като средство за сближаване и общуване. Тя позволява съществуването на интерсекс организми и дори им позволява да се самоопределят.

Природата ни е дала мозък. Заложила е различни сценарии за нашата психика и е кодирала различни, знайни и незнайни кодове в нашето ДНК. Различната сексуалност и полов идентитет, са дълбоко заложени неща. Те не се появяват на сутринта, след като си гледал филм за транссексуалната Лили Елбе или след като си прочел нещо за някой. Това са си природни механизми със спорна роля, които за добро или лошо съществуват и са част от човечеството. Може да гледате на тях от негативната страна или да гледате позитивно на нещата. Проблемът не в ЛГБТИ+ хората. Проблемът е в нежеланието на "нормалните" да мислят и виждат отвъд повърхността.

Природата ни го е позволила, но ние се стремим да подтиснем този дар. Безграничното приемане на различието.

4. ДЕЦАТА

"Ние мразим гейовете, заради децата си! Искаме да ги предпазим!"

Да, голям шлагер. Това обикновено се заявява от хората, които знаят колко мизерни и дребнави са- до толкова, че са готови да се откажат от собственото си дете, за да угодят на себеподобните си мизерници. 

Децата се превръщат от нещо възвишено, в нещо обикновено -щит за собствената ни глупост и ограниченост. През цялото време се следва модела, че трябва да се плодиш и размножаваш, и че не си длъжен да разбираш децата си, а трябва да ги задължаваш, да бъдат същите като теб.

Хората еволюират непрекъснато. Дали ще е в позитивна или негативна посока е строго индивидуално и субективно. Можеш да лъжеш децата си, да им говориш колко "жалки, гнусни и отвратителни са гейовете и т.н.", но когато интелекта и чувствата на детето ти, пожелаят да се развият, то няма да се интересува от остарелите ти схващания, освен ако не е с твоят капацитет. Аз вярвам, че децата трябва да надминават родителите си в градивността, развитието си и обхвата на възприемане. Трябва да са по-добри в позитивен аспект. Родители които мачкат децата си и не им позволяват да се развиват, да ги надминат, не заслужават да бъдат  уважавани. Еволюцията и механизмите  на природата намират винаги своят път. Често *фоби биват наказани с деца, които са "различни". Природата им дава възможност да се променят. Отказвайки те прегръщат собствената си мизерия и обричат децата си на нея. Освен ако... децата не се окажат достатъчно смели, за да поемат нещата в свои ръце и да живеят собственият си живот, не неизживените мечти на родителите си.

Децата не са щитове. Децата не са отдушници. Децата не са движима собственост с която можеш да се гавриш, както ти скимне. Детето трябва да расте, да се развива и да бъде по-добро, а не по-зло от родителите си. Ако се случи така, че пътят му минава през различността - какво толкова, важни са качествата, не това с кого спиш или как се обличаш.

Когато родителите престанат да бъдат егоисти, които се крият зад децата си и зад фразата "Аз искам това за твое добро!", тогава ще започнем да си говорим истината. За сега смятам, че голяма част от децата са плод на егоизъм -желанието на двама души да угодят на нормите за семейство и някой да им продължи традициите.

Е, понякога съществуват сили, които не искат това и са по-могъщи от нас. Примиряваме се, прегръщаме детето си и се молим то да вижда по-ясно и по-надалеч от нас.

5. НЕНУЖНОСТ

Това винаги ме е смайвало!

"Те са ненужни! Нямат никаква роля! Не могат да имат деца, не могат това и онова!"

Цялата ирония тук е, че тези думи всъщност излизат от устата на реално ненужни хора. Да! Как бихте нарекли, човек който по-цял ден седи и се занимава с другите - с дефектите и ненужността им, вместо да работи върху собственият си живот и за градежа на нещо позитивно? За мен това е ненужен човек...

"Ненужността" е едно от многото субективни и удобни на сексистите и производните им, понятия. Напълно логично е всеки да търси щастието си и да работи за него. Щастливите хора, живеещи в мир със себе си, са пълноценни. Не можеш да наричаш някого безполезен, само защото не ти е полезен на теб и не покрива идиотските ти стандарти.

Можеш да имаш 20 деца и нито едно от тях да не оправдае очакванията ти, а същевременно жената в съседният апартамент, която страда от безплодие, може да е допринесла с много повече неща от теб. Не просто защото има време, а защото има нагласа и желание да не живее в рамките на самосъжалението и депресията.

Всеки, които иска нещо различно, "ненужно" на някого, се счита за ненужен. Няма такова нещо като обща цел. Общата цел е съвкупност от индивидуалните стремежите и компромисите на група от хора, срещащи се в един момент. Постигането на тази цел, води до възможността да бъдеш възнаграден с някаква индивидуална облага. Хората, които преследват своите цели индивидуално или целите им не съвпадат с тези на твоята групичка, са обявявани за "ненужни". Пълноценността на другите е ненужна, когато ти самият не се чувстваш пълноценен. Това важи и за щастието, успеха и т.н. Хора, които сами жертват себе си за да се "впишат", често се превръщат в най-големите *фоби.

Няма как да определяш другите като ненужни след като не си им дал реален шанс да се докажат, след като реално не ги познаваш и не знаеш на какво са способни и не им позволяваш да се докажат. А, това че определени хора не могат да вършат това, което ти вършиш, не означа, че не са по-добри от теб в много други сфери. Лошото е че такива хора също, така не познават себе си и се оставят на импулсите и невежеството, на самото течението да ги носи.

6. РАЗВРАТА И ПЕРВЕРЗНОСТТА 

Ще започна с второто...

Перверзността всъщност е поредното субективно понятие, реално означавщо "всичко което не бих направил аз" или "което бих направил но не бих разказал за него".

Тя съществува под много форми - от персонални дребни нещица до болестни посегателства върху невинни хора (жени и деца) и животинки. Взаимовръзката на перверзността с ЛГБТИ+ хората е същата като връзката на перверзността с цис* хетеро нормалните хора. Цис* хетеро хората генерализират и прехвърлят собствената си "перверзност" и фантазии върху удобни за целта общности. Както казва автора на "Вещерът", Анджей Сапковски, хората обичат да си  прехвърлят мизериите и долните си фантазии върху други същества, митични или реални. По лесно е да вярваш в кървавата вила-самодива, отколкото да обръщаш внимание на злото в своят собствен живот, произлизащо от теб. Перверзията е въпрос на гледна точка и именно това спомага за преекспонирането и неподходящото ѝ асоцииране, с когото ни е удобно.

А "нормалните" обожават свободните интерпретации.

Разврата!

Една не-любима моя тема. Тема която е относителна и субективна, като много други неща.

Особено иронично е когато обвиняват транс* хора, че са развратни понеже носят дрехите на "противоположният пол", дрехи в които обвинителите също биха изглеждали нелепо, в 99% от случаите, дори и да са от приетият пол. Това не е разврат - да се облечеш, така както на теб ти е комфортно, в ежедневието ти,  нарича се удобство... Е, за някои цис и транс хора да си полугол е удобство, но нима това е разврат?

Легендите за разврат имат същата функция като всички гореизброени неща - да запълват дупки в грамотността и комплексарщината на хората, които ги измислят. Открай време на човешкият вид му, е присъщо да си измисля същности, божества и демони, грехове за да си отговори сам на въпросите, по начин които го оневинява. Да се предпазва от вътрешните си противоречия.

Проблемът на хората са си самите те. Повечето от *фобите имат проблем със самите себе си и решават, че могат да го решат, измисляйки митове за хора, които нямат проблем да приемат себе си, да правят неща от които имат нужда, да градят "позитивен" живот по един "заобиколен" начин! За сметка на другите. Същевремененно, отчаяно се опитва да се наложи идеята как ЛГБТИ+ хората причиняват страдания на близките си. Не мисля, че е така. Страданието идва от "приятелите" на близките, които вместо да си гледат живота, си позволяват да натякват, колко "ненормално" е да приемеш своето дете или близък, такива каквито са, а същевременно колко "нормално" е да следваш изнасилваческите семейни ценности на обществото, да угаждаш на индивиди и групички, които са по-развратни и перверзни от общностите които превръщат в свои жертви.

Лъжите се превръщат митове. Митовете в фалшиви истини. Фалшивите истини подхранват страха, глупостта и ограничеността, а тези трите служат на Омразата. Омразата руши. Нищо качествено не може да бъде създадено, чрез използването на омраза и насилие. Изкуствено дехформирано общество, обречено на бавна гибел.

ТРАНСДЖЕНДЪР И ЛГБИ+ ХОРАТА СЕ ОПИТВАТ ДА НИ НАЛОЖАТ НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ?

 

Всъщност това не е мит засягащ само Т-хората. Това е мит, по-точно чиста лъжа засягаща  и ЛГБИ, и хората отвъд тях. 

Когато жена болна от рак излезе в медиите, за да разкаже за потъпканите си права, винаги ще се намери някой, който няма и идея за какво става дума, но ще реши, че търсейки правата си, тя иска да му вземете неговите, да го ощети. Винаги ще се намерят психопати, които да кажат "Гледай я тази! Иска да си наложи проблемите над моите!". 

Това важи за всеки случай в който хора излязат да се борят срещу неуредиците  в държавата. Винаги се намират егоистични и мързеливи същества, които да опонират в името на знайни и незнайни ценности или незасегнатите си болни интереси.

Най-модерно е да обвиняваш съседа си гей, който изобщо не се вълнува от теб, че иска да те превърне теб, жена ти, детето ти, баба ти, дядо ти и кучето в "гейове". Много популярно е да сочиш транс* жената (защото мъжете са по-passible), че едва ли не ти уврежда мъжкото честолюбие и иска да те превърне в "травестит". Е, трансвестита не ходи 24/7 облечен в рокля. Трансвестита не желае да "става жена" и да си "променя пола". Същото важи и за сродните му. Тук не включвам джендър-флуидите и други разновидности. 

Всъщност това е най-идиотската и проста лъжа, за която може да се сетите и за това е толкова разпространена. Защото простотата (да не казвам "простотията") се разпространява по-бързо и лесно, защото е елементарна.А, елементарните хора, обичат елементарни и привидно подредени неща. Те наричат това "сигурност" и тежко ти, ако "посегнеш" на крехката им "реалност". Нищо, че в един несигурен свят, с едни нестабилни из основи общества, "сигурността" е най-голямата лъжа.

Как можеш да превърнеш някого в нещо, което не е и да му наложиш начин на живот? Още по-важният въпрос е : Защо да го правиш?

Цис*-хетеро-"нормалните" са свекнали да живеят с мисълта, че някой все ги подтиска и иска да ги прецака, да им отнеме правата и т.н. Съседа, правителството, пенсионерът от съседната врата, ЛГБТИ+ хората. Винаги е по-лесно да обвиняваш, другите за собственото си нещастие. И вместо да се замислят, какво всъщност сами си налагат за да се самопотискат, те отчаяно търсят, по-какъв начин другите се опитват да ги потискат и да ги превърнат в себе си, без да осъзнават, че настоявайки всички да са нормално-ненормални, те са тези които се налагат и налагат начина си на живот. Понеже от деца са свикнали да ги обработват, както са обработвали мама и тате, логиката на такива хора работи на принципа "Щом твърди нещо различно от това което са ми казали, значи иска да ми го наложи и да ме направи като себе си!". Логична връзка, която е толкова абсурдна. 

Историята изобилства от примери за насила наложен "начин на живот". Всичко наложено на сила е обречено да рухне. Само, че Силата върви ръка за ръка с Глупостта и Манипулацията. Да, наложиш един режим със сила е лесно. Но, за да го поддържаш трябва да превърнеш всички хора, обществото в неграмотни и слепи същества, марионетки лесни за манипулиране. За това се измислят лъжи и митове за неудобните хора, с които са откърмени поколения. За това днес имаме маниакално психотични общества в определени региони, затворени в себе си и отдали се на психологичен инцест.

Когато поискаш пример, веднага почват да ти обясняват как лесбийка или гей се опитвали да съблазнят и били нахални в домогванията си към определени *фоби. Ами, това си е карма/съдба/възмездие от части. Лесбийките и гейовете са хора, като всички, а ние познаваме много нахални цис* хетеро нормално-ненормални свалячи, от двата пола които са нахални в домогванията си, дори в пъти повече.

Няма как да "станеш", като някого ако не го искаш. Ако това не е част от личностното ти ядро. Няма как някой да ти наложи начин на живот, който не искаш, освена ако сам не го позволиш. Отвъд това, те си имат техният живот, ЛГБТИ+ хората си имаме нашият и единственото, което ни пречи, сме си самите ние, глупостта и ограничеността.

От друга страна ЛГБТИ+ хората нямат никакво желание, мотив да превръщат някого в себе си или да налагат каквото и да било. Цис* мъже казват "Аз харесвам жени!". Е и? Харесвай си ги. Никой не иска да ти отнеме това. То не е нужно на никого. То си е твоето биологично влечение, заложено в теб. Абсурдът произтича от това, че тези хора си мислят, че не може да има изключения. Това мислене им е наложено и то е манипулативно. Идеята, че ти си уникум, а останалите, които не са като теб, не струват е мит, езмислен за целите на общестав пичтащи насилието, родени и калени в насилие, които не могат да мислят свободно, без някой да им каже, какво да мислят. Без да го прочетат във вестника или да го чуят от сульо и пульо. "Логиката" им работи само в ограничената им среда. Огради се с невежи хора, защото е по-лесно, а и интелигентните никога не биха те приели. Това е лъжа, виновна за много беди и майка на митове, като този за налагането. 

Аз нямам интерес, желание и т.н. да превръщам хората в транс*. Животът на транс* хората е достатъчно труден за наличните такива, защо ни е да привличаме превръщаме цис хора в "такива като нас"? Да губим време и сили да ги превръщаме в нещо, което не са? Не, благодаря! Нашите проблеми и грижи са ни достатъчни и не са плод на ограничени познания, лъжи и комплекси. Нямам желание да карам някой да живее моят "лайфстайл". Целият процес на стремежа към превръщане на някого в нещо е негативен, осакатяващ и рушащ. Ако едно общество се стреми към сигурни бъднини, то трябва да е градивно и сплотено, приемащо всички, включени в него. Или работиш за всички и с всички или нямаш общество.

Много е лесно да съдиш от собствената си камбанария, хора които не познаваш. Такива експерти много. Много по-лесно е да вярваш в пикантни лъжи и да се настройваш връждебно, към хора които реално нищо не са ти направили. Дразнят те? А, ти не си ли дразнещ за някого? Защо си мислите, че въпреки нещата, които налагате като ценности и нормалност, а всъщност са самоограничения, са по-ценни от правото да бъдеш себе си, щастлив и пълноценен. Защо си мислите, че самите вие, сте приемани от цис* обществото си на 100%?

Правото на законово съжителство на двама души от един пол и не само, правото на корекция в данните за пол на лица, които психически не принадлежат на наложеният им, не са сравними с диктаторски режим и налагане на "лайфстайл", защото те не целят унищожаването на стаутковото и неговото заместване. Думата "равенство" винаги е била трудно смилаема, защото предизвиква всякакви абсурдни асоциации в хората отсреща. 

Всъщност всички проблеми се дължат на неразбирането. Неразбирането, ражда лъжи, лъжите водят след себе си други неприятни емоции и действия.

HIS NAME IS REBECCA / ИМЕТО МУ Е РЕБЕКА

Тази книга достъпна в Амазон, разказва невероятната история на Ребека Де Хавиланд, популярна фризьорка, по настоящем управляваща Модна агенция. 

Животът на Ребека, родена под приписаното име Имън Талон в Гранард, Ирландия на 6 юни 1958 е изпълнен с много успехи и съкрушителни моменти. Женена и разведена два пъти, като вторият й брак не е признат в Обединеното кралство. Горд родител на една дъщеря и баба по последни данни.

Животът на младият Имън е изпълнен с тежки повратности. Сексуално насилие в пансион. Непостоянство и вечното чувство, че не живее своят собствен живот, че нещата не са толкова прости.

Както казва Ребека, "диагнозата" й е "Полова дисфория". Но, това не е най-срашното. Най-труден се оказва пътят й към себеприемането и животът с проблемите, които отказваме да разрешим.

След операцията, животът й потегля стремително към бездната на отчаянието, наркоманията и алкохолизма. Не защото е разочарована от физическите и социални проени. Неизяснените й вътрешни прроблеми от преди прехода, почти я довеждат до точката от която няма връщане.

Накрая животът й неочаквано се подрежда, с помощ от добри хора. Ребека преодолява житейската си криза и се връща в релси, за да бъде възнаградена с дълго жадувана среща с човек на когото много държи.

Книгата е интересна, поучителна и вдъхновяваща. Тя е един житейски урок, по-точно потвърждение на добре известното "Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи!". Същевременно това е историята за оцеляването и щастливият край. 

Прочетете я. Няма да съжалявате.

ИНТЕРСЕКС ХОРАТА - ЗАКЛЕЩЕНИ МЕЖДУ ЦИС И ТРАНС, СЕКСИЗЪМ И ФЕМИНИЗЪМ

Преди време видях заглавие в сайта на Кристан Уилямс "The TransAdvocate", гласящо "Гледната точка на интесекс хората върху транс, интерсекс и TERF общностите" (виж оригиналната статия тук). 

Интересното е, че една от най-изявените TERF активистки - Джермейн Гриър, напада интерсекс жените, обявявайки ги за по-малко жени от родените с ХХ гени. Гриър която е завършила литература във Великобритания, наистина си позволява да прави изказвания, които не са в нейната сфера. Тя е от типа радикални феминистки, които не искат равенство, а искат да наложат "фемисексизъм" (същото като сексизъм само, че наложено от радикалните транс- изключващи феминистки) над останалите. 

Гриър е с извинение - идиотка! Неграмотна жена, с която си позволява да прави анализи на неща, които е "наблюдавала" индиректно или е проучвала едностранно.

Да, се върнем на темата...

Интерсекс хората са доказателството, че природата е могъща сила и че хората могат да си измислят каквито искат наименования, но накрая тя има последната дума.  

Родени с физически или генетични "аномалии", тези хора са най-доброто доказателство, че всяко правило си има изключение. 

Отношението на медицината и обществото към тях, е като към всичко останало, което не разбират и не им се вписва в индивидуалният мироглед - игнориране, дискриминиране и най-грозното на което са способни лекарите и "нормалните" - ОСАКАТЯВАНЕ!

Докато, общество и медици осакатяват душевно "различните" от векове, само за да си избиват комплексите, то при интерсекс хората, осакатяването е по всички фронтове и то още преди тези невинни души, да придобият осезание за себе си т.е. още в невръстна възраст. 

Хормонални терапии. Кастрации. Всичко това приложено насила и без да се обяснят реалните последствия, за детето родено с интерсекс характеристики. Разбира се в най-добрият случай, то може да живее в хармония с избраният от родителите и лекаря, пол. Но, доста често се оказва, че има наличие на полова дисфория. Съзнанието на детето е в конфликт с наложената полова принадлежност.

Интерсекс хората остават заклещени между понятията "цисджендър" и "трансджендър". Доста интерсекс личности се идентифицират и самоосъзнават с приписаният им пол и са цис. Те не изпитват нужда да търсят правата си и са щастливи, като това което са. При интерсекс хората с полова дисфория, обаче съществува точно това несъответствие между наложеният пол и личностното самоосъзнаване, точно като при трансджендър хората. Разликата е, именно, че при интерсекс състоянията съществува "девиация" в гени и физика, докато при транс хората съществуват необратими мозъчни различия и изменения. Много от интерсекс известните личности (любимият ми пример - Каролин Коси) се самоосъзнават, като транссексуални/ трансджендър.

Интерсекс хората остават приклещени и между идеологиите сексизъм и феминизъм. Сексистите осакатяват всичко, което не разбират и чувстват като заплаха за диктаторският им анти-хуманен режим. Всичко извън техните насилнически правила и грубиянщина се определя, като нестойностно и ненужна, за целите им. Феминистките (особено радикалните изключващи всичко) от своя страна се опитват да се преборят със сексизма и вредите от него, но типично по човешки усвояват техники характерни за противника. Лошото е че насочват тези техники в посоки, които не представляват реална опасност за тях. В тази война на сексизма и феминизма се включват и гейовете и лесбийките, на съответните страни. Жертви на крастосаният огън стават именно групите които се опитват да раширят възприятията за половият спектър и хората с по-разширени сексуални предпочитания. 

Интерсекс хората остават заклещени в нищото. Отнема им се дори правото на служебна промяна на половият статус, по съдебен ред, което е най-малкото обезщетение, което може да им осигури обществото.

В близко бъдеще ще отделя повече внимание на теорията относно интерсекс хората. За момента просто исках да посоча загна тази проблематика, с една цел - всеки заслужава нормално човешко отношение, отвъд ограничеността и глупостта на обществото. 

Интерсекс, трансджендър, хомосексуални, хора в неравностойно положение и т.н. - различията са само в нечие задръстено съзнание!

МАЛКО АНАТОМИЯ ЗА ИЗОСТАНАЛИ!

Това гигантско изображение, илюстрира един процес, който често остава неописан в учебниците по Биология, тези за 8 клас (ако не се лъжа).

Защо образуването на ценните висулки и отверстия, остава някак си в страни от курса на обучение? Никой не обяснява, че в начолото, "дрънкулките" и "дупчиците" всъщност представляват един събирателен образ на двата пола.

Обяснява се за хромозомите и колко важни са те, но никой не обяснява на учениците, че хромозомите, могат да станат "девианти", че е възможно да имаш пенис, но да носиш ХХ кариотип, на жена, например. Не се говори колко важни са хормоните, за цялостното формиране на физика и психика. Как в последствие естрогенът, може да превърне едно "мъжко" тяло в "женско".

Мълчи се, защото такива промени не са приети, не защото не са природосъобразни - не, природата няма нищо общо тук ... Те не изнасят на определине хора! Хора които имат нужда от добитък, който се плоди, уж в името на ценности и общество, та дори и любов. Общество на "избраните" и "нормалните", вечно тънещо в заблуда и неграмотност, емоционално и психически обременени от ограничеността, продукти на веща манипулация. 

Заблудените, мързеливите и пасивните хора се манипулират най-лесно!

Няма да обяснявам картинките една по една. Който не може да си ги преведе, да си купи речник или да ползва виртуален такъв.

В крайна сметка пенисът е нереализирана вагина и обратното!

Зависи от гледната точка!

ОТНОВО ЗА ДИПЛОМИТЕ!!! ЧАСТ 1 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ИЛИ ЗА МЪРЗЕЛЪТ,СЕКСИЗМА И БЮРОКРАЦИЯТА

Здравейте,

Тъй като това е доста актуална тема не само за мен, в момента, ще продължа с размишленията си.

СУ отказват преиздаване на дипломи при промяна на имената и ЕГН. Те със сигурност го отказват на всичките си студенти, явно с цел да си спестят труда по оформяне и преиздеване. 

Да речем, че си изгубиш дипломата.

Тогава те са длъжни да ти я преиздадат. Но, как ще тия преиздадат ако си с променени данни - име, ЕГН и т.н.? По принципа на мързеливостта и нейната логика със сигурност, ще си получиш дипломата с старите данни, понеже милите лелки и какички от администрацията ги мързи да коригират регистри. А, понеже броят на хората с полова дисфория, които излизат наяве и си искат своето расте, проблемът с дипломите и данните в тях, ще се задълбочава.

От администрацията на СУ, отговарят на приятеля ми, че трябва да си извади документ за идентичност на имената и евентуално за промеменено ЕГН и да си ходи с тях. Приятелят ми не просто прилича и говори, като мъж - той си е мъж, имал малшанса да се роди, в грешната опаковка. 

След като съдът, го призна за мъж, и всички институции до момента му съдействаха, професионално, етично и хуманно, един от най-елитните университети в България, се запъва като магаре на мост, вместо да извърши анулиране на старата диплома - което изисква просто един подпис от ректора, да коригира регистрите си или поне да напише една забележка за корекция, те пращат един транс мъж да си вади документи за идентичност на имената. Аз питам ректора на СУ, ако той беше в това положение, дали щеше да му е забавно, да обикаля с диплома съдържаща, данни за една идентичност, която е била наложена на човека и в следствие напълно заменена , с тази която трябва, но един институт му отказва да препечата едно парче хартия, с актуалните данни. 

Това няма да им коства нищо!

Всичко си е за сметка на възпитаника им.

Логично е да сменят дипломата, тъй като тук не става въпрос за нянкаква си промяна в имената. Но, дори и да ставаше въпрос, нормално е да актуализираш определен, ключов документ в съответствие с новите данни. Противното говори за ограничена и тромава администрация и изключителен сексизъм.

Преиздаване, трябва да се извършва при всяка ключова промяна - било то име и ЕГН и то не само за транс хората, но и за другите, които го изискват. Нека СУ и другите си вземат такса за  корекциите и отпечатването, това си е логично, но да не си придават значение, като че ли са над закона и над човешкото.

Сега остава да проуча как седят нещата с ВТУ!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

ТРАНС ПИОНЕРИТЕ КРИСТИН ЙОРГЕНСЕН, ЛИЛИ ЕЛБЕ И РОБЪРТА КОУЪЛ (КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ В СОЦИАЛЕН И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТ)

Днес хората (особено в България) смятат, че понятията транссексуалност и трансджендър са едва ли не изимслени вчера и че хората с "Полова дисфория", са някаква нова мода внесена им от Европа, САЩ или от Марс!

Нещата слава богу не са толкова елементарни, но не са и толкова сложни. 

Транс хора (обобщено за трансджендър и транссексуални в случая) е имало винаги, от зората на времето. Може би много от тях са криели половата си идентичност, по-смелите са били патологизирани и "лекувани" по варварски и нехуманен начин, през целият курс на човешката история, но имаме свидетелства, че много народи, като индийците, самоанци и индианците в Северна Америка, са се отнасяли с почит към "третия пол", във всичките му разновидности. Разбира се християнските колонизатори са съсипали всичко това, както обикновено. 

Ще направя обзор на три жени, пионери в процедурите за потвърждаване на пола, които са записали имената си в историята. Кристин Йоргенсен, Лили Елбе и Роберта Коуел. Разбира се по-нататък, ще говорим по-подробно за техният житейски път.

Уви, "Момичето от Дания", не е най-достоверният източник за живота на Елбе, така че не се подвеждайте по филма и/или по книгата.

Ще наблегнем върху социалният ефект от прехода на тези дами, както и медицинските процедури през които са преминали. По-нататък ще опишем по-подробно животът им в "Т-Личности".

1. ЛИЛИ ЕЛБЕ - МОМИЧЕТО ОТ КАРТИНИТЕ

 Лили Илзе Елвенс, позната ни като Лили Елбе е родена на 28 Декември 1882 г. в Дания, под приписаното име Ейнар Магнус Андреас Вегенер, с което става известна в художническите среди. След операциите, започвайки да живее напълно като себе си Лили се отказва от рисуването.

В медицински аспект:

Елбе не е първата транс жена в историята, но е една от най-известните. Лечението й започва през 1930 г. в Германия. Претърпява общо четири операции в рамките на две години. Разбира се по това време този тип хирургични интервенции, са напълно експериментални.

Първата процедура се състои в отстраняване  на тестисите (ингвинална орхиектомия) и е извършена под наблюдението на сексолога Магнус Хиршвилд, в Берлин. Водещият хирург извършил процедурата е д-р Лудвиг Леви-Ленц.

Втората операция е свързана с трансплантирането на яйцници върху  коремната й мускулатура. Водещият хирург при тази и следващите процедури е д-р Курт Варнекрос (член на Нацистката партия) в Дрезденската общинска женска клиника. Доктор Лудвиг Леви-Ленц участва в пенектомията, на която Елбе е подложена през 1930 г.

Третата процедура е по премахване на пениса (пенектомия) и скротума.

Четвъртата се състои в трансплантацията на матка и оформянето на влагалищният канал (вагинопластика).

Елбе е втората трансджендър жена, която има възможнастта да се възползва от техниката на Го(х)рбанд за вагинопластика. При нея се използва остатъчна тъкан от скротума, за оформяне на срамните устни, на по-късен етап.

Лили загива след пета операция, за отстраняване на матката, (според някои сведения) на 13 Септември 1931 г. . Като причина за смъртта й се сочат инфекция, отхвърляне на тронсплантираните органи и липсата на антибиотици при лечението й.


В случаят на Лили Елбе, липсва наложилата се на по-късен етап и напълно логична  хормоно-заместителна терапия (ХЗТ). И въпреки всичко, процедурите извършени върху нея си остават иновативни и от значение за лечението на  транс хората днес.

В социален аспект:

Днес, за да стигнеш до операциите, трябва да минеш през психотерапевт, ендокринолог и ХЗТ, да поживееш поне 1-2 години в желаната полово-социална роля (ако е възможно) и тогава да легнеш под скалпела.

Лили е имала съпруга, която я е подкрепяла и е изиграла катарзисна ролята в началото - художничката Герда Готлиб, която не е родена в САЩ, а си е натурална датчанка. Говори се, че наистина всичко започва с позиране за картина. В последствие се появяват множество портрети на  незнайно от къде появилата се по-млада сестра на Ейнар Вегенер, както я представя Готлиб. Тайната на Лили, се е знаела само от най-близките й хора.

Случаят на Лили придобива популярност и извън медицинските среди. Превръща се в сензация в Германия и Дания. Съответно има си и своите социални последици.

Кралят на Дания, разтрогва брака на Елбе и Готлиб. На Елбе е издаден нов паспорт съдържащ, променените пол и име. Герда се омъжва повторно. Лили е решена да последва примера й, но уви, предпоследната й операция, води до усложнения и до смъртта й, по-късно.

Слуховете, че е била интерсекс са неизяснени. Знае се, че е притежавала женствени черти и тяло, които са й позволявали "да мине" за жена. Често, представяйки се като мъж, на публични места, (по времето, когато й се е налагало да бъде и Ейнар), околните са я считали за млада жена, маскирана като мъж. В някои сведения, дори се намеква, че е имало наличие на закърнели яйчници в коремната й кухина. Това навежда на мисълта, че вероятно Лили може би е била носител на ХХY кариотип (стандартният е ХХ при "биологичните жени" и ХY при "биологичните мъже"), интерсекс състояние наречено Синдром на Клайнфелтер, който не бил медицински обоснован като понятие  и познат до 1941 г.

Като изключим психологическата терапия и хормоните, Лили преминава през останалите стъпки, през които преминават повечето транс хора и днес. Това, че се е вписвала и че времената в които е живяла, са били напълно различни от сегашните е допринесло, за относително нормалното й съществуване. Нейният случай е посрещнат, като чудо на медицината и никой не е седнал да се занимава с повърхностни и глупави неща, като "колко истинска е била Лили Елбе?" и т.н. Тя е имала, дълбокото чувство за принадлежност към женският пол - чувство вплетено в ядрото на личността й. Ядро без което не можем да съществуваме и е много по-съществено от висулки и отверстия, както и двойка невидими с просто око, хромозоми условно обосновавщи понятията за пол.

2. КРИСТИН ЙОРГЕНСЕН - И СЕ РОДИ ЗВЕЗДА!

Кристин Йоргенсен е родена на 30 Май 1926 г.  (5 години преди смъртта на Лили Елбе), под приписаното й име Джордж Уилям Йоргенсен-Младши,  в Бронкс, Ню Йорк, САЩ и също е с датски произход (съвпадение или не?).

В медицински аспект:

След военната си служба и последвалото й завръщане в Ню Йорк , в следствие на засилващата й се тревожност, поради "липсата на развитие на мъжка физика", Йоргенсен започва да търси информация за състоянието си, като научава за хормоналната терапия и за хирургичното лечение. Тя започва да приема таблетки с женския хормон етнил естрадиол (ethnyl estradiol) и се свързва с доктор Джоузеф Анджело - съпруг на нейна съученичка от Манхатанското медицинско и дентално училище за асистенти в Ню Йорк, за консултации.

Първоначално тя планира да отиде в Швеция, където се намират единствените лекари извършващи операцията за потвърждаване на пола, в света, по това време. Пътьом, по време на престоя си в Копенхаген, при роднини, тя се запознава с доктор Кристиян Хамбургер - ендокринолог, специалист в рехабилитационната хормонална терапия. Йоргенсен остава в Дания, където под наблюдението на д-р Хамбургер, започва хормоно-заместителна терапия. Тя получава специално разрешение от датското Министерство на правосъдието, да се подложи на серия от операции.

На 24 Септември 1951 г., хирурзите от болницата Гентофте, ивършват орхиектомия (отстраняване на тестисите-бел.авт.).

През Ноември 1952 г. тринайсет месеца след първата процедура, лекарите от Копенхагенската Университетска болница, извършват пенектомия(премахване на пениса - бел.авт.).

След завръщането си в САЩ, Кристин претърпява и вагинопластика, под ръководството на д-р Анджело и участието на Хари Бенджамин, като медицински съветник.

Технически до процедурата за вагинопластика, Кристин просто е била кастрирана и с отстранен пенис, както сочи един от биографите й. Самта Кристин Йоргенсен не обича да говори за операциите си. За вагинопластиката й се споменава, че самата Йоргенсен не била доволна от резултатите.

Интересното в случая на Кристин е, че тя всъщност е първата известна транс жена от САЩ, подложена на хормонална терапия. Приятелството й с д-р Хари Бенджамин, спомага за развитието на медицинските грижи и създаването на някои стандарти по които да се извършват процедури, под контрола и със съдействието на медицински специалисти.

Кристин доста, често в началото, търси отговор за своята дисфория, в интерсекс  състоянията. Както ще видим, не е първата, която търси "по-билогоичен" фактор за транссексуалността си.

В социален аспект:

Още, на легло в Копехаген, възстановяваща се от поредната опреция, Кристин Йоргенсен, вече е известна отвъд океана. Журналистите започват да я преследват преди да се е завърнала в родината си. Виновници за "славата" й са Ню Йорк Дейли Нюз и едно писмо, попаднало в неподходящи ръце след изнудване.

Както и да е Кристин променя, реалността за трансджендър хората в САЩ и Европа. След огласяването на нейният случай, в Дания операциите остават достъпни само за граждани на държаватар тъй като наплива от чужденци, желаещи да се подложат на хирургическите процедури е огромен.

Историята за половият маркер в паспорта на Крис е доста интересна. В автобиографията си тя твърди, че Американското посолство в Копенхаген, й издава нов паспорт с новите й имена (първото е в чест на д-р Кристиян Хамбургер - бел. авт.) и полов маркер "ж". Един от биографите й обаче споделя, че по това време в паспортите на американските граждани не се отбелязва пола (щастливци -бел. авт.).

Отделно, самата Кристин споделя, че не е преминала през пълен период на "живеене в ролята на противополжният пол" и е носила мъжки дрехи, до приключването на първата й операция  и издаването на новия паспорт. 

Кристин се завръща в САЩ на 13 Февруари 1953 г. . Посрещната е от стотици журналисти.

От този момент животът й се завърта около популярността. Желанието й да бъде фото и кинематограф, не я довежда до осъщствяването на тази й мечта. Всъщност първият и кинематографски опит- туристически филм за Дания, се проваля с гръм и трясък.

Крис започва вълнуваща клубна кариера и има няколко успешни театрални изяви.

Един от най-лошите моменти е филмът, който е заснет за живота й. Лентата се оказва провал. Продуцентите отказват да наемат актриса-жена, която да изиграе Йоргенсен и продукцията се получва, като пародия.

В социален план прехода на Кристин Йоргенсен, води до много прецеденти. Отказват й свидетелство за брак, заради акта й за раждане. Данъчните я преследват. Намират се хора, които постоянно да оспорват женствеността й.

Кристин все пак използва славата си и за да бъде адвокат за правата на трансджендър хората. Изнася лекции из САЩ, в Дания правят експозиция с нейни снимки и документация.


Хората по това време, виждат транссексуалността по един по-хуманен и отворен начин. По това време "промяната на пола" е била сензация, предизвикваща шок и любопитство. Четейки историята на Крис, нейният живот по нищо не прилича на живота на повечето от сегашните транс хора  и все пак в медицински аспект има някои допирни точки.

Хубавото в социален план е, че Йоргенсен използва славата си за активизъм. Като доста начетена и интересуваща се от темата за интерсекс състоянията и транссексуалността, тя полага големи усилия да образова обществеността, по своя си начин - дори забавлявайки хората.

Депресията и алкохолизмът, вървят ръка за ръка при 90% от хората. За това, че Крис е обичала да си пийва в повечко и ставала агресвна се носят слухове. Преди прехода, тя често е изпадала в тежки състояния на "чувство за безизходица". Но, може да се каже, че тютюнопушенето се оказва последният пирон в ковчега, за нея.

Кристин умира на 62 години (03 Май 1989 г.), след мъчително боледуване от рак на белите дробове и пикочният мехур!

3. РОБЪРТА КОУЕЛ - ОТ МЪЖКАР ДО ФИНА ДАМА!

Робърта Коуел е родена на 8 Април 1918 г. в Кройдън, Лондон, Великобритания, под приписаното име Робърт Маршъл Коуел.


В медицински аспект:

До 1950 г. Коуел приема големи дози естроген, но все още живее като мъж. Запознанството й с лекарят Майкъл Дилън, първият известен транс мъж във Великобритания, автор на  "Self: A Study in Endocrinology and Ethics", изиграва ключова роля в прехода й. Самият Дилън подкрепя правото на всеки да промени тялото си в съответствие със същността си. Двамата става добри приятели. В последствие Майкъл Дилън извършва ингвинална орхеоктомия върху Робърта - процедура която е забранена във Великобритания и никой хирург не би извършил открито.

След това, Коуел успява да си издейства свидетелство от гинеколог, от улица Харли, в което се посочва, че тя е интерсекс. На база на този документ, властите й издават нов акт за раждане с променен полов маркер от "мъж" на "жена". На 15 Май 1951 г., й е извършена вагинопластика, от сър Харолд Гилес, приет за "Баща на пластичната хирургия", с асистиране от срана на американският хирург д-р Ралф Милард. Гилес е правил операции и на Майкъл Дилън, но вегинопластиката е била изцяло нова процедура, която той е извършвал само върху труп, преди да я приложи върху Коуел.

В социален аспект:

Бивш пилот на "Спитфайър", през Втората светвона война.Автомобилен сътезател. Бизнесмен. Съпруг. Баща.

Робърта Коуел е далеч от образа на "гей мъж, които си променя пола". Образ които често се асоциира, неправилно с транс жените. Проблемът за разграничаването на трансджендър/транссексуалността от хомосексуалността съществува и до днес. Много хора не разбират основната разлика между сексуалност и полова идентичност, а тя е , че те са коренно различни понятия.

След като случаят на Кристин Йоргенсен добива популярност, медиите започват да издирват и други транс хора. Историята на Робърта е доста объркваща, в сравнение с тази на Йоргенсен имено заради социалното несъответствие и нейният образ на типичният мъж, вписващ се идеално в тогавашното общество, който Коуел е градила, преди трансформацията си.

Коуел продължава да се занимава с автомобилни състезания и е любител летец.Финасовите затруднения, са неизменна част от житейският й път. Тя среща големи трудности при намирането на работа (за разлика от Йоргенсен).

През март 1972 г. е публикувано интервю с нея, в "Сънди Таймс", в което тя се изказва доста обидно за транс жените. Коуел определя себе си като интерсекс личност, с ХХ синдром, които оправдава хирургическите интервениции на които се е подложила, и нарича транс жените с ХУ хромозоми, "нормални хора превърнати в изроди в следствие на  операцията".

Това, че е интерсекс не е потвърдено официално.


През 90те, години на 20 век, тя се настанява в защитено жилище в Хемптън, Лондон, като не спира да управлява мощните си коли, които все още притежава. Робърта Коуел умира на 11 Окомври 2011 г (93 г.), като смъртта й не е оповестена публично.

Трите дами, чиито процедури и социален живот разгледахме, имат много общо, но и много различия, по между си. Трите са израстнали в различни общества и са били приемани по-различен начин. Животът им се е променил, по различен начин. Докато при Елбе имаме просто разбирането на специалистите, че тя е затворник на тялото си и не се набляга на интерсекс фактора, то Кристин Йоргенсен и Робърта Коуел, отчаяно търсят обяснение за трансджендър същността си именно в девиация на хромозомите.

Трите дами, поемат върху себе си експериментални хирургически процедури, хормонални лечения и по-този начин проправят път за следващите пациенти. През 1975 г. д-р Жорж Бу/ю/роу извършва първата пенилна инверсия -  изцяло революционна техника за вагинопластика при  пациенти с Полова дисфория, в клиниката си в Мароко. За съжаление, нашите героини, не са имали възможността да се възползват от нея.

Както вече, написах, по-нататък ще разгледаме подробно историите на всяка от трите жени, описани в тази публикация, както и на много други мъже и жени, избрали да бъдат себе си.

 ©2016, Мишел Колева, Transgendria.org